Р Е Ш Е Н И Е

69/1.2.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 2893 по описа на ШРС за 2016 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0042580/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от същия закон. В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно излагайки доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото открити съдебни заседания представляващия дружеството не се явява лично. Явяват се упълномощени представителт – адв. Вл. Б. и адв. Ел. Й. от САК, които поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Депозират молба, в която излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632 е със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14 и се представлява от управителя Д.В.. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр. София, извършва дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в офис на банка „Уникредит Булбанк“, находящ се на бул. “Славянски“ № 8. На 27.04.2016 г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от М.Д.Д. с Вх. № В–03-1216 от 20.04.2016 г. При проверката било установено, че между посоченото лице и дружеството-жалбоподател бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2172862/15.03.2016 г. със стойност на кредита 35 000 лева, срок на договора 9 години, при плаваща лихва, годишен лихвен процент – 7.99 %, ГПР - 10.42 %, пазарен лихвен процент – 0.43% /тримесечен SOFIBOR/, фиксирана надбавка – 7.56 %, обща сума на плащане 53 416.17 лева, която следвало да бъде изплатена на 108 бр. месечни вноски от по 494.60 лева. Освен това, в цитирания договор е посочено, че лицето Д. дължи такса за разглеждане на кредит в размер на 1 750 лева. При преглед на предоставения екземпляр от договора от страна на проверяващите било констатирано, че в същия в частта “Характеристики и условия на потребителски паричен кредит“ е описано задължение в размер на 1750 лева формирано като „Такса за разглеждане на кредит“ и добавено към главницата по кредита, върху която се начислява застрахователна премия /вноска/. Проверяващите лица констатирали също, че такава такса за разглеждане на кредита се дължи само от лицата, на които е отпуснат кредит.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 10.05.2016 г. за приключване на проверката. На 10.05.2016 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр.Шумен се е явило лицето Г.А.А. предоставяйки Становище Изх. № 0911-16-001550 от 05.05.2016 г., което обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи № К-084576/10.05.2016 г. към Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г. На 30.05.2016 г. била изпратена покана до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, за явяване на 07.06.2016 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Тъй като на 07.06.2016 г. не се явил управител или друг представител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, на същата дата на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0042579/07.06.2016 г., като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че на 15.03.2016 г. при сключване на договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № 2172862 е изискал заплащането на такса в размер на 1 750 лв. за действие, свързано с усвояване и управление на кредита. Цитираният акт за установяване на административно нарушение на 08.08.2016 г. бил връчен на лицето С.М.В. – упълномощено лице и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е изложило, че акта е издаден в противоречие с процесуалните правила и материалния закон, поради което е незаконосъобразен и неоснователен, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-0042580/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г., на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетеля А.Г.Д. - свидетел при съставяне на акта и на свидетелят И.Д.П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите В.Г., Н.Й., А.Д. и И.П. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна по отношение, описаните в пункт първи на наказателното постановление нарушения, следното:

Безспорно установено по делото е, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от същия закон може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал. 3 на чл. 10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, а в ал. 4 на цитираната разпоредба е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Същевременно обаче ал. 2 на чл. 10а от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Граматическото тълкуване на цитираната разпоредба, води до извод, че несъобразяването с така формулираното ограничение се реализира по необходимост единствено чрез действие и следва да се счита за довършено към момента, в който е начислена съответната сума.

Видно от съдържанието на процесния договор потребителят е бил задължен да заплаща такси за разглеждане на кредит в размер на 1750 лева. Наказващият орган счита, че посочените такси за разглеждане представляват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за такси за разглеждане на кредита и представлява процент от размера на отпуснатия кредит и е в пряка зависимост от извършените разходи за оценка на кредитния риск на потребителката, както и че таксата няма никакво отношение спрямо периода, за който е използван самия кредит. Понятието „управление на кредита“ действително не е нормативно дефинирано. Безспорно е обаче съдържанието на понятието „такса“, а именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга. В случая в договора не е посочено, че заплащането на сумата от 1750 лева се дължи във връзка с предоставяне на услуга или за администриране на кредита. Напротив, изрично е отбелязано, че се касае за такса за отпускане на кредита. Същевременно обаче от свидетелските показания, както на актосъставителя В.Г. и свидетеля Н.Й., така и на свидетеля И.П. става ясно, че тази сума е процент от отпуснатия кредит, не се дължи при неотпускане на кредит, а се дължи само и единствено от потребителя, на който е отпуснат кредит, също така се дължи не от момента на сключване на договора, а едва в един по-късен момент. Т.е. посочената такса, наименована като такса за разглеждане на кредита по съществото си представлява прикрита такса за управлението или усвояването на кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит.

При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае за такси, свързани с управление или усвояване на кредита, което обуславя и законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството – жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството си на кредитор е осъществило вмененото му нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

За нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗПК предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 3 000 лева до 8 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като са нарушени правилата, визирани в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН за връчване на препис от наказателното постановление. Действително съгласно чл. 58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и поискалия обезщетение, а според чл. 58, ал. 2 от с.з. - когато не се намерят на посочения от тях адрес и новият им адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От цитираните разпоредби следва извода, че по правило наказателното постановление подлежи на съобщаване на адреса, който е посочен от нарушителя, респ. поискалият обезщетение. Видно от материалите по делото, както в АУАН, така и във възражението срещу него, дружеството-жалбоподател е посочило своя постоянен адрес – гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, този адрес е отразен и в самото наказателно постановление, като връчването на наказателното постановление е именно на посочения адрес, видно от известието за доставяне. Освен това, от известието за доставяне става ясно, че е получено от служител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, натоварен да получава книжа, което е удостоверено и с печат на дружеството-жалбоподател. Ето защо при това положение може да се приеме, че е налице надлежно връчване на наказателното постановление, тъй като дружеството е получило същото и е успяло да организира съответно и своевременно защитата си по един адекватен начин, подавайки съответната жалба и ангажирайки процесуален представител – адвокат.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият не са били обсъдени от наказващия орган възраженията на санкционираното дружество против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно постановление е вписано, че: „По АУАН е направено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което не приемам, тъй като нарушението е установено по безспорен начин.“. Дори и да се приеме, че липсват мотиви по отношение самото възражение, настоящият съдебен състав намира, че това не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като тези възражения могат да бъдат направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което е сторено от дружеството – жалбоподател. Предявяването на такова възражение е право на нарушителя и би било съществено нарушение, ако административно-наказващия орган издаде наказателно постановление преди да е изтекъл 3 – дневния срок за предявяване на това възражение. В този случай нарушението нарушението ще е съществено, тъй като действително административно-наказващия орган следва да прецени спорните факти, който спор е наведен с предявяване на възражението от нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното постановление е издадено след като е изтекъл 3 – дневния срок за възражение и липсата на мотиви в наказателното постановление по това възражение не е съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр. Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 181/22.04.2013г. по КНАХ № 154/2013г. и др.

На следващо място, съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че е налице съществено нарушение, тъй като проверката е била извършена в отсъствието на надлежен представител на дружеството. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че проверката е била извършена в офис на „Уникредит Булбанк” АД, находящ се на бул. “Славянски“ № 8 в гр. Шумен, в чийто офис обаче дружеството – жалбоподател осъществява своята дейност в гр. Шумен и то в присъствие на служители, работещи в посочения офис. Още повече, в хода на проверката не е задължително присъствието на изрично упълномощен представител на дружеството. Освен това, от разпита на свидетелят И.П. става ясно, че към месец април 2016 г. потенциалните кредитополучатели на кредити от дружеството – жалбоподател в гр. Шумен са били обслужвани от банковата служителка А., която била на трудов договор в „Уникредит Булбанк” АД и е осъществявала и дейността на дружеството – жалбоподател. В подкрепа на изложеното е и процесния договор за потребителски паричен кредит, от който е видно, че е подписан от А.А. в качеството й на кредитен посредник на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, който е и надлежно подпечатан с печат на дружеството - жалбоподател. Още повече, с Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 10.05.2016 г. за приключване на проверката.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за потребителския кредит регулира отношенията между кредитор и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Също така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин и един от най - важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици, тъй като посочената сума в размер на 1750 лева, представляваща уговорена такса, свързани с управлението на кредита е значителна и тяхната недължимост от страна на длъжника се следва от закона.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0042580/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от същия закон, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: