Р Е Ш Е Н И Е

70/1.2.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На единадесети януари две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2895 по описа за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0042583/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. С., ул. „Г.“ № 14, представлявано от Д.В. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 42 т.2 от същия закон. В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно излагайки доводите си за това в жалбата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично. Не се явява и процесуален представител, но е депозирана молба в която по същество се излагат аргумента в подкрепа на жалбата за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. С., ул. „Г.“ № 14 и се представлява от управителя Д.В.. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр. София, извършва дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в офис на банка „Уникредит Булбанк“, находящ се на бул. “Славянски“ № 8. На 27.04.2016 г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от М. Д. Д. с Вх. № В–03-1216 от 20.04.2016 г. В жалбата си потребителката била описала, че на 15.03.2016г. между нея и дружеството-жалбоподател бил сключен Договор за потребителски кредит № 2172862/15.03.2016 г. със стойност на кредита 35 000 лева и срок на договора 9 години. На 19.04.2016г. същата подава заявление за частично предсрочно погасяване, с желание за пълно предсрочно погасяване. От банката и заявяват, че при предсрочното погасяване е необходимо да заплати 1 750 лв., като такса за разглеждане на кредита.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г., с който на търговеца е дадено разпореждане на 10.05.2016г. да представи в офиса на КЗП гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 71, ет.1 становище по потребителската жалба, в което да е описана причината поради, която от потребителката Д. се изисква да заплати 1 750 лв., както и какво включва това задължение. На 10.05.2016 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр.Шумен се е явило лицето Г.А.А. предоставяйки Становище Изх. № 0911-16-001550 от 05.05.2016 г., което обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи № К-084576/10.05.2016 г. към Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г. Същото се явявало неотносимо към потребителската жалба и извършваната проверка. В същия протокол било дадено ново разпореждане на жалбоподателя да представи на 16.05.2016г. в 16.00 часа исканите от проверяващите документи. Било изготвено и изпратено писмо с изх. № В-03-1216 от 11.05.2016г. с което на търговеца отново е разпоредено да представи в офиса на КЗП, предписаните в КП и писмото документи. На 17.05.2016г. в офиса на КЗП е получено писмо с изх. № 16-001654 отново от „Уникредит Булбанк“ АД, а не от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в което се отговаря, че „Уникредит Булбанк“ АД не са упълномощени да представляват „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. И трите покани за явяване с разпореждане за представяне на документи по жалбата са били адресирани единствено и само до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Въпреки това нито търговеца или пък негов представител се е явил да представи исканите книжа. Била изпратена покана до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, за явяване на 07.06.2016 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Тъй като на 07.06.2016 г. не се явил управител или друг представител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, на същата дата на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0042583/07.06.2016 г., като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Цитираният акт за установяване на административно нарушение на 08.08.2016 г. бил връчен на лицето С.М.В. – упълномощено лице и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е изложило, че акта е издаден в противоречие с процесуалните правила и материалния закон, поради което е незаконосъобразен и неоснователен.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-0042583/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. С., ул. „Г.“ № 14, представлявано от Д.В. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 42 т.2 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите В.Г. и Н.Й. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна по отношение, описаното в наказателното постановление нарушения, следното:

Безспорно установено по делото е, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и съгласно разпоредбата на чл. 42 т.2 от същия закон е имал задължението да предостявя на длъжностните лица по чл. 41 ал.2 от ЗПК необходимите документи, информация и съдействие, изискани за целите на проверката по чл. 41 ал.3 от ЗПК, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането и. Безспорно установено е също така, че проверяващите инспектори отговарят на условията заложени в чл. 41 ал.2 от ЗПК. Това задължение от страна на кредитора не е изпълнено, след като той по всякакъв начин се правни, че не разбира какво се иска от него и се опитва да подведе проверяващите, че няма нищо общо с „Уникредит Булбанк“ АД, макар, че предоставянето на коментирания кредит е извършено в офиса на банката и последващите действия от страна на жалбоподателя говорят, че е напълно ясно със ситуацията.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София, в качеството си на търговец, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.42,т.2 от ЗПК, а именно: не е предоставило на проверяващите инспектори от КЗП необходимите документи и информация за извършване на проверка по депозирана потребителска жалба.

За неизпълнение на разпоредбите на чл.42 т.2 от ЗПК санкционната разпоредба на чл.54 ал.1 от ЗПК предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 5 000 до 10 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.54 ал.1 от ЗПК. Наложената санкция е в минимален размер, като е отчетено че това нарушение е извършено за първи път.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0042583/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. С., ул. „Г.“ № 14, представлявано от Д.В. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 42 т.2 от същия закон, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: