Р Е Ш Е Н И Е

98/14.2.2017г.,                     гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на седемнадесети януари двехиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 2896 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0042578/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д. В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от същия закон. В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно излагайки доводите си за това в жалбата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството не изпраща процесуален представител, но депозира писмено становище, с което поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632 е със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14 и се представлява от управителя Д. В.. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр. София, извършва дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в офис на банка „Уникредит Булбанк“, находящ се на бул. “Славянски“ № 8. На 27.04.2016 г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от М. Д. Д. с Вх. № В–03-1216 от 20.04.2016 г. При проверката било установено, че между посоченото лице и дружеството-жалбоподател бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2172862/15.03.2016 г. със стойност на кредита 35 000 лева, срок на договора 9 години, при плаваща лихва, годишен лихвен процент – 7.99 %, ГПР - 10.42 %, пазарен лихвен процент – 0.43% /тримесечен SOFIBOR/, фиксирана надбавка – 7.56 %, обща сума на плащане 53 416.17 лева, която следвало да бъде изплатена на 108 бр. месечни вноски от по 494.60 лева. Освен това, в цитирания договор е посочено, че лицето Д. дължи такса за разглеждане на кредит в размер на 1 750 лева. Именно по този повод, проверяващите длъжностни лица заявили интерес за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1000 лева за срок от една година, като в издадения им СЕФ в т.4 на част III било изписано, че се начислява еднократна такса в размер на 50 лева при отпускане на кредита. Проверяващите лица констатирали също, че такава такса за разглеждане на кредита се дължи единствено от лицата, на които е отпуснат кредит.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 10.05.2016 г. за приключване на проверката. На 10.05.2016 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр.Шумен се е явило лицето Г. А. А. предоставяйки Становище Изх. № 0911-16-001550 от 05.05.2016 г., което обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи № К-084576/10.05.2016 г. към Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г. На 30.05.2016 г. била изпратена покана до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, за явяване на 07.06.2016 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Тъй като на 07.06.2016 г. не се явил управител или друг представител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, на същата дата на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0042578/07.06.2016 г., като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че при заявен интерес от получаване на потребителски кредит в размер на 1000 лева за срок от една година се изисква за се заплати еднократна такса за разглеждане на кредита при отпускането му в размер на 50 лева. Цитираният акт за установяване на административно нарушение на 08.08.2016 г. бил връчен на лицето С. М. В. – упълномощено лице и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е изложило, че акта е издаден в противоречие с процесуалните правила и материалния закон, поради което е незаконосъобразен и неоснователен, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-0042578/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д. в. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от същия закон може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал. 3 на чл. 10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, а в ал. 4 на цитираната разпоредба е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Същевременно обаче ал. 2 на чл. 10а от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като в конкретната хипотеза от предоставения на свид. Г. и Й. СЕФ се установява, че тази еднократна такса в размер на 50 лева се дължи само при отпускане на кредита и очевидно е съобразена с размера на отпускания кредит, тъй като потребителят по чиято жалба е инициирана посочената по горе проверка е бил задължен да заплаща такси за разглеждане на кредит в размер на 1750 лева. Наказващият орган счита, че посочените такси за разглеждане представляват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за такси за разглеждане на кредита и представлява процент от размера на отпуснатия кредит и е в пряка зависимост от извършените разходи за оценка на кредитния риск на потребителката, както и че таксата няма никакво отношение спрямо периода, за който е използван самия кредит. Понятието „управление на кредита“ действително не е нормативно дефинирано. Безспорно е обаче съдържанието на понятието „такса“, а именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга. В случая в т.4 на част III на предоставеният на Г. и Й. стандартен европейски формуляр във връзка с отпускане на потребителски кредит от 1000 лева не е посочено, че заплащането на сумата от 50 лева се дължи във връзка с предоставяне на услуга или за администриране на кредита. Напротив, изрично е отбелязано, че се касае за такса за разглеждане на кредита при отпускане . От свидетелските показания, както на актосъставителя В.Г. така и на свидетеля Н.Й., става ясно, че тази сума е процент от отпуснатия кредит, не се дължи при неотпускане на кредит, а се дължи само и единствено от потребителя, на който е отпуснат кредит. Т.е. посочената такса, наименована като такса за разглеждане на кредита по съществото си представлява прикрита такса за управлението или усвояването на кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит.

При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае за такси, свързани с управление или усвояване на кредита, което обуславя и законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството – жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството си на кредитор е осъществило вмененото му нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

За нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗПК предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 3 000 лева до 8 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като са нарушени правилата, визирани в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН за връчване на препис от наказателното постановление. Действително съгласно  чл. 58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и поискалия обезщетение, а според чл. 58, ал. 2 от с.з. - когато не се намерят на посочения от тях адрес и новият им адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От цитираните разпоредби следва извода, че по правило наказателното постановление подлежи на съобщаване на адреса, който е посочен от нарушителя, респ. поискалият обезщетение. Видно от материалите по делото, както в АУАН, така и във възражението срещу него, дружеството-жалбоподател е посочило своя постоянен адрес – гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, този адрес е отразен и в самото наказателно постановление, като връчването на наказателното постановление е именно на посочения адрес, видно от известието за доставяне. Освен това, от известието за доставяне става ясно, че е получено от служител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, натоварен да получава книжа, което е удостоверено и с печат на дружеството-жалбоподател. Ето защо при това положение може да се приеме, че е налице надлежно връчване на наказателното постановление, тъй като дружеството е получило същото и е успяло да организира съответно и своевременно защитата си по един адекватен начин, подавайки съответната жалба и ангажирайки процесуален представител – адвокат.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият не са били обсъдени от наказващия орган възраженията на санкционираното дружество против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно постановление е вписано, че: „По АУАН е направено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което не приемам, тъй като нарушението е установено по безспорен начин.“. Дори и да се приеме, че липсват мотиви по отношение самото възражение, настоящият съдебен състав намира, че това не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като тези възражения могат да бъдат направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което е сторено от дружеството – жалбоподател. Предявяването на такова възражение е право на нарушителя и би било съществено нарушение, ако административно-наказващия орган издаде наказателно постановление преди да е изтекъл 3 – дневния срок за предявяване на това възражение. В този случай нарушението нарушението ще е съществено, тъй като действително административно-наказващия орган следва да прецени спорните факти, който спор е наведен с предявяване на възражението от нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното постановление е издадено след като е изтекъл 3 – дневния срок за възражение и липсата на мотиви в наказателното постановление по това възражение не е съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр. Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 181/22.04.2013г. по КНАХ № 154/2013г. и др.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за потребителския кредит регулира отношенията между кредитор и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № В-0042578/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП. ,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: