Р Е Ш Е Н И Е
16/11.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На eдинадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2904 по описа на ШРС за 2016 г.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16 – 0869 - 002410/31.10.2016
г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на В.С.В.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата
излага конкретни доводи.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят В. се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения и излага допълнителни мотиви в подкрепа на доводите си.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят В.С.В. е правоспособен водач на МПС от 07.05.2014 г. и до настоящият момент има наложени седем наказания за нарушения на ЗДвП. На 05.09.2016 г., около 10.30 часа, жалбоподателят В.С.В. паркирал лек автомобил “Ауди А3” с ДК № Н 1826 ВН, собственост на С. В. А., ЕГН **********, на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д – 21, находящо се пред дом № 28 на ул. „Петра“ в гр. Шумен. На въпросното място, въз основа на подаден сигнал, бил изпратен полицейски патрул при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – Шумен. Пристигналия на място полицейски екип извършил проверка и констатирал, че действително има автомобил, паркиран на местото за хора са трайни увреждания, което било документирано и със снимков материал. Впоследствие бил установен водача на МПС, като на жалбоподателя била извършена проверка, при която полицейските служителите приели, че жалбоподателя В. неправилно е паркирал на това място, предвидено за инвалиди. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2410 от 05.09.2016 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него сочейки като възражение, че не е видял знака. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16 – 0869 - 002410/31.10.2016 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на В.С.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелят П.Г.М. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат никаква полза от твърденията си и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което липсват съмнения в тяхната достоверност.
По отношение на нарушението, описано в
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да паркира на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя П.П. и на свидетелят П.М. се установява, че жалбоподателят В.В. е паркирал управляваното от него МПС – л. а. “Ауди А3” с ДК № Н 1826 ВН, собственост на С. В. *** на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян.
Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че не извършил посоченото в атакуваното наказателно постановление нарушение. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от отразеното в АУАН. В него изрично като възражение по акта от страна на жалбоподателя е вписано, че не е видял знака и това изявление е удостоверено с неговия подпис. Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите П. и М., които са категорични става ясно, че жалбоподателят В. е паркирал управляваното от него МПС пред дом № 28 на ул. „Петра“ в гр. Шумен на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян, и на въпроса притежава ли документ, даващ му право да паркира на това място, последният не им представил такъв. Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че акт за установяване на административно нарушение е съставен изцяло в присъствието на жалбоподателя, бил е запознат непосредствено след това със съдържанието му, като не е направил възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 178Д от ЗДвП предвижда “глоба” в размер на 200 лева за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16 – 0869 - 002410/31.10.2016 г. на Началника
на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на В.С.В., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 178Д от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: