Р Е Ш Е Н И Е

56/26.1.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, втори състав, на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2911 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Теленор България” ЕАД- гр. София срещу Наказателно постановление № В-0042594/03.10.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С. – Е. В. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Жалбоподателят счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована също не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни телефонни апарати и телекомуникационни услуги- магазин „Теленор Шумен“, намиращ се в гр. Шумен, ул. Ст.Чилингиров № 2. На 15.08.2016г. в Комисия за защита на потребителите РД Варна – гр. Шумен постъпила жалба от потребителя К.Е.А. с вх. № В-03-2065. В жалбата си потребителят К.Е.А. от гр. Шумен твърдял, че на 29.03.2016г. закупил от посочения магазин мобилен телефон марка „LENOVO Vibe P1mDual Llack“. За периода на използване от пет месеца, телефонът дефектирал 5 пъти, като първите четири рекламации били удовлетворени чрез ремонт. В жалбата си потребителят сочел, че на 04.08.2016г. е депозирал искане, заведено с № 584-3543347042 до търговеца за разваляне на договора за продажба на основание чл.114, ал.3 от ЗЗП и възстановяване на заплатената сума, на което все още нямал отговор. На 18.08.2016г. във връзка с жалбата на потребителя А. била извършена проверка в търговския обект, стопанисван от „ТЕЛЕНОР БЪЛЖАРИЯ“ ЕАД в гр. Шумен от свидетелите Н.И.Й. инспектор и В.К.Г. – гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, при която установили, че твърденията в жалбата отговарят на истината. На 06.04.2016г. – седмица след закупуването, А. предявил първата рекламация по повод закупения мобилен телефон за проявен дефект – включва се сам , на дисплея им китайски символи и блокира. Апаратът бил препратен към оторизиран сервиз и бил върнат на потребителя на 19.04.2016г., след обновяване на софтуера. На 21.04.2016г. потребителя предявил втора рекламация. Във връзка с нея телефонът отново постъпил в съответния външен сервиз и на 06.05.2016г. същият бил върнат на А. след преинсталиран софтуер, като отремонтиран. На 16.06.2016г. била регистрирана трета рекламация по повод, проявен дефект – не стартира, изключил се и не се включва, което наложило ново изпращане в оторизирания сервиз, като телефонът бил върнат на потребителя на 28.06.2016г. с върната фабрична настройка. На 12.07.2016г. клиента заявил нова неизправност на телефона, предявил четвърта рекламация за проявен следния дефект – показва, че има обхват, а няма – не могат да го набират или да набира. Апаратът бил препратен към оторизиран сервиз и бил върнат на потребителя на 29.07.2016г., като в Протокола за ремонт било вписано, че „апаратът е тестван и не проявява описания проблем“. На 02.08.2016г. потребителят А. предявил петата си рекламация, с посочен дефект – няма обхват, като телефонът бил върнат на потребителя на 17.08.2016г. от оторизиран сервиз след смяна на основна платка. Междувременно – на 04.08.2016г., потребителят К. А. поискал на основание чл.114, ал.3 от ЗЗП в срок до 10.08.2016г. да се развали договора за продажба и търговецът да възстанови заплатената сума. Вместо да удовлетвори писменото Искане на потребителя К. А., търговецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД върнал,както бе посочено по-горе отремонтирания мобилен апарат на 17.08.2016г. след смяна на основна платка. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № К-0232611 от 18.08.2016г. Във връзка с проверката и съставения Констативен протокол било депозирано становище от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в което дружеството потвърждавало, че по отношение апарата са предявени пет отделни рекламации, но изразявало становище, че при две от тях са извършени обновяване на софтуера, а при една от тях – връщане на първоначалните настройки на апарата и само един ремонт. Дружеството твърдяло, че обновяването на софтуера и връщането на първоначалните настройки не представлява ремонт и в случая не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Във връзка с горните констатации, на 31.08.2016г., свидетелят Н.И.Й. съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило административното си задължение, когато е удовлетворил три рекламации, чрез извършен ремонт и появило се ново несъответствие на стоката с договора за продажба да изпълни искане за прекратяване на договора за покупко-продажба и да възстанови заплатената сума от потребителя, с което на 25.08.2016г. е нарушил чл.114, ал.3 от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП в размер на 3 000 лева за неизпълнение на задължение по чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От особено съществено значение е депозираното от санкционираното дружество становище по повод потребителската жалба, което на практика потвърждава приетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 / а именно-до две години, считано от доставянето на потребителската стока/, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “търговец” по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, според който това качество има всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Определение за понятието „търговец“ по смисъла на ЗЗП се съдържа и в разпоредбата на чл.130, ал.4 от ЗЗП, според която това е лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. От своя страна понятието "пускане в обръщение" е дефинирано в §13, т.20 от ДР на ЗЗП, а именно- това е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. Видно е, че в двете норми е вложено нееднакво съдържание по отношение понятието „търговец“. Доколкото обаче дружеството-жалбоподател е стопанисвало обект, в който е предлагало за продажба различни стоки, съдът намира, че в настоящият случай същото се явява „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а закупилият телефона се явява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация. Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.114, ал.3 от ЗЗП санкционираното дружество е било обвързано със задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. В жалбата се твърди, че не са били налице условията за приложението на посочената разпоредба, тъй като макар и да са удовлетворени четири рекламации, при три от тях не бил налице ремонт, а само софтуерно обновяване и връщане на първоначалните настройки, което не представлявало ремонт, а актуализация на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на мобилното устройство.

Това твърдение не се споделя от настоящият съдебен състав. След направена рекламация в срок, търговецът е длъжен да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, т.е. в работещо състояние. След като в договора за продажба не е упоменато изрично, че при проблем със софтуера телефонът не подлежи на гаранционна поддръжка, то търговецът е бил длъжен да го приведе в работещо състояние, независимо дали проблемът е технически или софтуерен. Разлика не се прави и от разпоредбата на чл.104, ал.4 ЗЗП, съгласно който текст поправка или ремонт е привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, когато има несъответствие между тях, без да се уточнява на какво се дължи несъответствието. Следователно и при двете рекламации, когато телефонът е рекламиран като неработещ по посочени от потребителя причини, и след това е върнат работещ – след обновяване на софтуера, е било налице несъответствие на стоката с договора за продажба, което е отстранено. Относно третата предявена рекламация – на 16.06.2016г., когато мобилния апарат е за трети път изпратен в централен сервиз, където е престоял 11 дни и съгласно Протокол за ремонт № 201451413 /л.26/ „устройството не проявява описания от клиента, дефект. Върнати фабрични настройки“, съдът намира, че се касае за „ремонт“ по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП. При положение, че се касае за дейности, които не са могли да бъдат извършени нито от потребителя, нито от служителите в магазина, а се е наложило апаратът да постъпва в оторизиран сервиз за осъществяването им, където е бил задържан сравнително продължително време, е очевидно, че се касае за „ремонт“ по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП, още повече, че законът по никакъв начин не ограничава това понятие до подмяна на резервни части, каквото становище е изразил жалбоподателят.

Отделно от изложеното следва да се отбележи, че законът не поставя изискване за вида на ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът намира, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството след предявена рекламация представлява „ремонт“ по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че нормалната работа на телефона не е можело да бъде възстановена без постъпването му в специализиран сервиз.

Безспорно е установено също, че потребителят е направил изрично искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената до момента сума. Това се установява от приложеното на лист 37 от делото Искане от К.Е.А.. В депозираното от дружеството становище през КЗП, също не се съдържа оспорване на това обстоятелство, както и на факта, че на практика отказват удовлетворяване на искането, тъй като при предявената пета рекламация , телефонът бил приведен в съответствие с договореното и потребителят го е получил. Не се оспорва и факта, че дефектите са настъпили в периода на двегодишния гаранционен срок, още повече, че в случая се касае за предявени пет рекламации за пет месеца след закупуването. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителя заплатената от него сума, въпреки наличието на предпоставките по чл.114, ал.3 от ЗЗП и по този начин действително е допуснало вмененото му неизпълнение на задължение към държавата, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено. Датата на нарушението е посочена достатъчно ясно, а именно - 25.08.2016г., когато с писменото си становище изх. № 557 от 25.08.2016г., търговецът отказва да изпълни административното си задължение. Мястото на извършване на нарушението също се извежда от обстоятелствената част на наказателното постановление и непосочването му изрично не накърнява процесуалните права на санкционираното лице и не представлява съществено процесуално нарушение. Санкционната норма е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.114, ал.3 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, потребителят е бил лишен от възможността да си служи с вещта през продължителни периоди от време, докато същата е била изпращана на оторизиран сервиз за ремонт. Поради това и отказът да бъде развален договора след поредната проява на несъответствие е засегнал съществено интересите му. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в размер на 3 000 лева с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влезли в сила наказателни постановления за неизпълнения от вида на процесното, действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, съдът намира все пак, че това обстоятелство само по себе си не може да обуслови налагането на санкция в максимален размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, около средния предвиден, а именно 1 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление постановление № В-0042594 от 03.10.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С. – Е. В. на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като намалява размера от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 500 /хиляди и петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: