Р Е Ш Е Н И Е

№ 47/24.1.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2923/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Ю.В. *** срещу Наказателно постановление № 186195-F179783/14.03.2016г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.2 от КСО. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но изтъква доводи в насока маловажност на случая – декларациите били подадени макар с известно закъснение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 31.08.2015г. в ТД на НАП, офис Шумен на самоосигуряващото се лице С.Ю.В. било констатирано, че същия в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнил задължението си да подаде Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/2005г., за месец юли 2015г. в законоустановения срок указан в чл.3, ал.1, т.2, б.А от Наредба № Н-8/2005г., а именно до 25.08.2015г.. Жалбоподателят подал Декларация обр.1 за м.07.2015г. на 27.08.2015г. на магнитен носител, но същата не била приета поради некоректни данни. На лицето било връчено съобщение за подаване на нова декларация, но към 25.09.2015г. такава не била подадена.

На 25.09.2015г. свидетелката И.И.П. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F179783 за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице не е подал Декларация обр.1 за месец юли 2015г. по чл.2, ал.1 от Наредбата в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 25.08.2015г., с което нарушил разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.А от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, който след отправена писмена покана не се явил. При предявяване на акта не са отразени възражения. ТакИ.не са депозирани и в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355, ал.2 от КСО на жалбоподателя С.Ю.В. *** било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. Ива П., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, тъй като е ЕТ. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.08.2015г. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че това задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а по-късно - на 27.08.2015г., но същата не била приета, поради некоректност и към 25.09.2015г. и на практика е липсвала. При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган.

За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лева за всеки отделен случай.

В същото време обаче, съдът съобрази обстоятелството, че след издаване на наказателното постановление, но преди влизането му в сила е настъпила промяна в разпоредбата на чл.355 от КСО. След изменението обнародвано в ДВ, бр.98 от 2016г., в сила от 01.01.2017г., разпоредбата на чл.355, ал.2 от КСО не предвижда административна санкция за неподадена в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. След изменението, в чл.355, ал.1 от КСО е предвидена санкция за лице, което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и за лице, което не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, като размера на глобата е от 50 до 500 лева за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. С оглед на изложеното разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО, след изменението в сила от 01.01.2017г. се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото предвижда значително по-нисък минимален размер на предвидената глоба.

По отношение доводите на жалбоподателят, изложени в жалбата, че е изпълнил задължението си, макар и със закъснение, съдът намира, че същите не водят до извода за маловажност на деянието. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателят не е подал декларации образец №1 и за други месеци, за близо две години, като за всеки един от тях са били съставени различни актове. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно.

В този смисъл, съдът като съобрази настъпилата законодателна промяна намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като на В. бъде наложена санкция в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО размер /след изменението в ДВ бр.98 от 2016 год., в сила от 01.01.2017 год./, а именно „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената глоба бъде намалена от 250 /двеста и петдесет/ на 50 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 186195-F179783/14.03.2016г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на С.Ю.В., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация Образец №1 за м. юли 2015г., като във връзка с чл.355, ал.1 от КСО /след изменението в ДВ бр.98 от 2016г., в сила от 01.01.2017г./ намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 250 /двеста и петдесет/ на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: