54/25.1.2017г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, в открито заседание на седемнадесети януари двехиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател:
Емилиян Ангелов
при секретаря В.С., като разгледа
докладваното от районния съдия ВНАХД № 2925
по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от С.Ю.В. *** срещу Наказателно постановление № 186191-F179780/14.03.2016г.
на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв., на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.2 от КСО. Жалбоподателят не оспорва
констатациите в акта, но твърди, че е подал съответна декларация, макар и със
закъснение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
За датата на съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител
на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателят бил регистриран като едноличен търговец и в това си качество се
явявал самоосигуряващо се лице. Въпреки че не бил прекъснал дейността си, през
периода 08.2013г-25.09.2015г. същият не подал Декларация обр. 1 „Данни за
осигуреното лице” за м. 05/2015г. Впоследствие от И.И.П.-старши инспектор по
приходите била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното
законодателство от страна на жалбоподателя, при която изложените обстоятелства
били установени. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за подаване на
процесната декларация- до 25.06.2015г., на 25.09.2015г. проверяващата съставила
акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
не е изпълнил задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от Наредба
№ Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.05 /2015г. в законоустановения
срок. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като след
съответна покана същият не се явил за съставянето му; впоследствие актът бил
предявен и подписан от санкционираното лице без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт
на 14.03.2016 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на С.В. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв.
за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелката И.И.П., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4,
ал.3, т.4 от КСО, тъй като е регистриран като едноличен търговец. Според разпоредбата
на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да
представят в Националната агенция за приходите определени данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение,
като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и
поделения, самоосигуряващите се лица
или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация
образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за
подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3,
ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да
бъде подадена до 25.06.2015г. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че това задължение не е изпълнено не само в
установения за това срок, но и до съставянето на акта. При това положение съдът
намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.5,
ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, за което правилно и законосъобразно
е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му
е вменено. Актът е съставен законосъобразно по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй
като нарушителят не се е явил за съставянето му, въпреки че е бил надлежно
поканен. Правилно е счетено, че мястото на нарушението е в гр.Шумен, където е
следвало да бъде изпълнено процесното задължение. Санкцията също така е
определена законосъобразно, на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ
специално наказание за лице, което не подаде в срок декларация с данните по
чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, какъвто е и настоящият
случай. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.
Не са налице също така
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение
на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на
определени вредни последици. Настоящото деяние не се отличава с по-малка тежест
от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да
обосноват извода, че същото е маловажно. Напротив, в случая не само не
е бил спазен законоустановения срок за подаване на процесната декларация, но
коректна такава не е била подадена изобщо, видно от показанията на
актосъставителя. В практиката си по сходни случаи ШАС приема, че са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от
санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по
надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на
административно-наказателното производство- обстоятелства, които в случая
безспорно не са налице и следователно липсват основания за приложението на
посочената разпоредба.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 186191-F179780/14.03.2016г.
на директора на Офис Шумен при ТД на НАП –Варна.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: