РЕШЕНИЕ

161/22.3.2017г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2958 по описа на ШРС за 2016 год., За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 71/27.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за управление на отпадъците на Д.В.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуялния закон.

В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят изпраща процесуален представител в лицето на адв.И. от ШАК, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление , се представлява от юриск.Д., който изразява становище за неоснователност на жалбата , но в последното съдебно заседание, представител на въззиваемата страна не се явява и не пледира по същество.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. към 08.07.2016г бил собственик на имот с идентификатор № 83510.560.3 и по кадастралната карта на гр. Шумен, находящ се в местност „Под селото“ на кв. Дивдядово.

На споменатата дата била извършена проверка на посочения по горе поземлен имот от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, по повод постъпило писмо заведено с Вх. № 3341 от 16.06.2016 г., в което се сочи за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци.

В хода на проверката било установено, че в посочения имот нерегламентирано са изхвърлени и съхранявани строителни отпадъци – бетон, тухли, асфалт, керемиди, отпадъци от гипсокартон, като след насипването на отпадъците, същите са пробутвани с тежка техника по ската, който е с дължина около 100 метра и височина от 15-20 метра. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № ПП - 47/08.07.2016 г., във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание да се преустанови приемането на отпадъци в имота със срок за изпълнение постоянен, като в този констативен протокол, жалбоподателя е посочил, че вече не владее този имот, същия е заменен с друг такъв с лицето В.М. и в най-кратък срок замяната ще бъде нотариално заверена. На 08.08.2016 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ПП-08, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 29 ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а именно, че в качеството си на притежател на строителни отпадъци неконтролеруемо ги е управлявал, като не ги е предоставил за събиране, транспортиране и третиране на лица, които извършват тези дейности в съответствие със Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и Наредбата по чл. 43, ал. 4 от ЗУО, като нерегламентирано е изхвърлял и съхранявал строителни отпадъци в горепосоченият имот. Въпреки, че не е подписал АУАН, жалбоподателя отново е изложил възражения, че написаното не отговаря на истината. Писмени възражения обаче не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 71/27.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за управление на отпадъците на Д.В.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.П., на свид. С. С. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите В. М. и С.

М.- настоящи собственици но посочения по горе имот, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ дефинира понятието „отпадък“ - всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. А нормата на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците установява забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. При тълкуване на цитираната правна норма става ясно, че хипотезите на забранителната норма, като форма на неконтролирано управление са най - малко три, а именно – “изоставянето”, “нерегламентираното изхвърляне” и “изгарянето”. Последния състав “или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците”, дава широта на съставите до безкрайност, стига да е осъществена, каквато и да форма на “неконтролирано управление на отпадъците”. Понятието „Управление на отпадъците“ е дефинирано в § 1, т. 46 от ДР на ЗУО, а именно - това са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. От своя страна разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО посочва, че понятието „събиране“ представлява натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а именно - такова, в което се извършват дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане /§ 1, т. 44 от ДР на с.з./.

В настоящия случай от показанията на всички свидетели, действително се установява, че в процесният имот са се намирали, т. е. били са „натрупани“ големи количества бетон тухли, асфалт, керемиди, представляващи отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Поради това и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че действително в притежаваният от жалбоподателя имот са били „събирани“ отпадъци, представляващи строителни отпадъци - бетон, тухли, асфалт, керемиди, отпадъци от гипсокартон, т. е. била е осъществена една от формите на понятието „управление на отпадъци“. Същевременно обаче съдът намира, че освен, че не е налице специалната цел по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО – тъй като от показанията на новите собственици на имота/В. М. и С. М./ се установява, че намиращите се в имота на жалбоподателя строителни отпадъци са били получени в следствие на ремонт на къщата М. и са били предназначени за влагане в ново строителство – изграждане на основи за изравняване на терена, върху който ще се строи. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че от 05.08.2016г., свид.В. М. е собственик на процесният имот/факт, който категорично подкрепя тезата на жалбоподателя, че към 08.07.2016г. той не е владеел имота и е чакал нотариално оформяне на сделката/ , в който са разположени събраните отпадъци, което означава е, че в случая не е налице неконтролеруемо управление на отпадъците от страна на жалбоподателя, тъй като то е осъществявано от свид.М. в неговия личен имот, т. е. деятелността му се явява несъставомерна по чл. 29, ал. 2, предл. 4 от ЗУО.

При така установеното съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил виновно разпоредбата на  чл. 29, ал. 2, предл. 4 от ЗУО, за което неправилно и незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 71/27.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен. ,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: