Р Е Ш Е Н И Е
65/31.1.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2960 по описа на ШРС за 2016 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 72/27.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за управление
на отпадъците на В.И.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лв., за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния и процесуялния закон.
В съдебно
заседание редовно призован жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
упълномощен представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят
В.И.М. бил собственик на имоти с идентификатор № 83510.561.3 и № 83510.561.929 по
кадастралната карта на гр. Шумен, находящи се в местност „Под селото“ на кв. Дивдядово.
На 08.07.2016 г. била извършена проверка на
поземлен имот с идентификатор № 83510 561.3 от длъжностни лица към Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, по повод постъпило писмо заведено с Вх. № 3341
от 16.06.2016 г., в което се сочи за нерегламентирано изхвърляне на строителни
отпадъци.
В хода на проверката било установено, че в посочения имот нерегламентирано са изхвърлени и съхранявани строителни отпадъци – бетон, тухли на купчини от 50 кв.м.и 20 кв.м. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № СР - 57/08.07.2016 г., във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание да се преустанови приемането на отпадъци в имота със срок за изпълнение постоянен. На 19.07.2016 г. била изпратена покана до жалбоподателя М., получена на 20.07.2016 г., за явяване на 08.08.2016 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Тъй като на
08.08.2016 г. не се явил жалбоподателя за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, впоследствие - на 09.08.2016 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № СР-02, като актосъставителят е описал
тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 29 ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а
именно, че в качеството си на притежател на строителни отпадъци неконтролеруемо ги е
управлявал, като не ги е предоставил за събиране, транспортиране и третиране на
лица, които извършват тези дейности в съответствие със Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ и Наредбата по чл. 43, ал. 4 от ЗУО, като нерегламентирано е събирал строителни отпадъци на горепосоченият имот - негова собственост, без наличие на
законово основание за извършване на дейности с отпадъци по чл. 35 от ЗУО. Впоследствие актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от негова страна с възражения, сочейки, че в
законоустановения срок ще представи писмени възражения по акта. Писмени такива били депозирани в
срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 72/27.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за управление на отпадъците на В.И.М., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно
от Закона за
управление на отпадъците.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя С.Р.С., на свидетелят П.Д.П. - свидетел
при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелката З.П.В. - свидетел при съставяне на акта, на свидетелите С.К.К. и
Т.С.Д. - свидетел при установяване на
нарушението, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.Р.С., П.Д.П., З.П.В., С.К.К. и Т.С.Д. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата
на § 1,
т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ дефинира понятието „отпадък“ - всяко вещество или предмет, от който притежателят
се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. А
нормата на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците установява
забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга
форма на неконтролирано управление на отпадъците. При тълкуване на цитираната
правна норма става ясно, че хипотезите на забранителната норма, като форма на
неконтролирано управление са най - малко три, а именно – “изоставянето”,
“нерегламентираното изхвърляне” и “изгарянето”. Последния състав “или друга
форма на неконтролирано управление на отпадъците”, дава широта на съставите до
безкрайност, стига да е осъществена, каквато и да форма на “неконтролирано
управление на отпадъците”. Понятието „Управление на
отпадъците“ е дефинирано в §
1, т. 46 от ДР на ЗУО, а именно - това са събирането, транспортирането,
обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният
контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и
действията, предприети в качеството на търговец или брокер. От своя страна
разпоредбата на § 1,
т. 41 от ДР на ЗУО посочва, че понятието „събиране“ представлява
натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и
предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до
съоръжение за третиране на отпадъци, а именно - такова, в което се извършват
дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане /§ 1, т. 44 от ДР на с.з./.
В настоящия случай от показанията на свидетелите
С.С., П.П., З.В., С.К. и Т.Д. се
установява, че в процесният имот са се намирали, т. е. били са „натрупани“ големи количества бетон и тухли, представляващи
отпадъци по смисъла на § 1,
т. 17 от ДР на ЗУО. Поради това и с оглед събраните по делото доказателства
съдът приема, че действително в притежаваният от жалбоподателя имот са били „събирани“
отпадъци, представляващи строителни отпадъци - бетон и тухли и др. под., т. е. била е осъществена една от формите на понятието „управление
на отпадъци“. Същевременно обаче съдът намира, че не е налице специалната цел по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗУО - от показанията на
кредитираните от съда свидетели се установява, че намиращите се в имота на жалбоподателя строителни отпадъци са били
получени в следствие на ремонт на собствената му къща и са били предназначени
за влагане в ново строителство – изграждане на основи за изравняване на терена,
върху който ще се строи. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесният имот, в който са разположени събраните
отпадъци. Очевидно е, че в случая е налице неконтролеруемо
управление на отпадъците в личния имот на жалбоподателя, т. е. деятелността му
се явява несъставомерна по чл. 29, ал. 2, предл. 4 от ЗУО.
При така
установеното съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил виновно разпоредбата
на чл. 29, ал. 2, предл. 4 от ЗУО, за което неправилно
и незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
От друга страна, дори и да приемем, че е налице извършено
нарушение по чл. 29, ал.2, предл. 4 от ЗУО от страна на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания също така случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като същият се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид - касае се за събиране на строителни отпадъци в собствен
имот, а не на обществено място, улица или тротоар, което да възпрепятства и да
ограничава основни артерии на града, с което да е застрашен живота и здравето
на гражданите, еднакви по вид отпадъци, като има данни, че същите са получени в
следствие на ремонт на собствената му къща и са били предназначени за влагане в
ново строителство – изграждане на основи за изравняване на терена, върху който
ще се строи, като в резултат на деянието не са накърнени по никакъв начин
интересите на гражданите и държавата, както и предвид факта, че деянието е
извършено за първи път. Още повече, в унисон с указанията на проверяващите длъжностни
лица към Регионална инспекция по околна среда и води, непосредствено след проверката и преди съставянето на акта
за установяване на административно нарушение санкционираното лице е продало
процесните отпадъци на дружество, изкупуващо такива, като е представил на
наказващия орган и писмени доказателства за това /копия от които са приложени
по делото/. Поради това, че санкционираната деятелност съставлява
“маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б.”а” от ЗАНН,
респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира
жалбоподателя с максималния размер на предвидената в чл.
155, ал.1, предл.1 от ЗУО санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно
нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба
санкция.
Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба
и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния
закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление
Поради изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 72/27.09.2016 г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на
основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за управление
на отпадъците на В.И.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000
/три хиляди/ лв., за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на
отпадъците, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: