Р Е Ш Е Н И Е

57/26.1.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На единадесети януари две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2976 по описа за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №186210-F-179772/14.03.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на С.Ю.В., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2015 год. по време на извършена проверка от компетентни длъжностни лица към ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен било констатирано, че лицето С.Ю.В., с ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С.В.-ЕЮБ-2005“, с ЕИК127602224, не е подало Декларация Образец №1 „Данни за осигуреното лице” за м. ноември 2014 год. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Видно от материалите по делото лицето е подало Декларация Образец №1 за м. ноември 2014 год. на 27.08.2015 год., но поради некоректно попълнени данни същата не е била приета. По този повод на лицето на 13.09.2015 год. било връчено съобщение за подаване на коректни декларации, както за м. ноември 2014 год., така също и за месеците от м.август 2013 год. до м.юли 2015 год. Към 25.09.2015 год. такИ.не били подадени. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №27008145/16.09.2016 год. До лицето била изпратена покана с изх.№3779/31.08.2015 год. за явяване в ТД на НАП Варна, офис Шумен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Същата била получена лично от С.В. на 06.09.2015 год. Тъй като нарушителят не се явил в указания му срок на 25.09.2015 год. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN № F179772, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил връчен на жалбоподателя на 15.01.2016 год. Чрез кмета на селото и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №186210-F-179772/14.03.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на С.Ю.В., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ива И.П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, жалбоподателя е следвало да подаде декларация образец №1 за данните за м. ноември 2014 год. в срок до 29.12.2014 год. (25 число на месец декември е неприсъствен ден и за краен срок се счита първият присъствен ден след тази дата). Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а не е било коректно изпълнено и по-късно. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 29.12.2014 год. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващия орган. За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО /към датата на извършване на нарушението/ предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лв. за всеки отделен случай. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на санкционната норма.

В същото време обаче съдът съобрази обстоятелството, че след издаване на наказателното постановление, но преди влизането му в сила е настъпила промяна в разпоредбата на чл.355 от КСО. След изменението обнародвано в ДВ, бр.98 от 2016 год., в сила от 01.01.2017 год. разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО предвижда санкция за лице, което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и за лице, което не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, като е предвидена глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. С оглед на изложеното разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО, след изменението в сила от 01.01.2017 год. се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото предвижда значително по-нисък минимален размер на предвидената глоба. В този смисъл, съдът като съобрази тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение, тежестта на обществена опасност на самия нарушител и осъществяваната от него дейност намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като на В. бъде наложена санкция в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО размер /след изменението в ДВ бр.98 от 2016 год., в сила от 01.01.2017 год./, а именно „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

По отношение доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че представляваната от него фирма, чрез която развива дейност е била продадена на друго лице и че не следва да носи отговорност за нарушението, съдът намира същите за неоснователни. В тази връзка от направената служебна справка в Търговския регистър се установява, че липсва каквато и да е промяна в собствеността или представителството на търговеца, като както към момента на извършване на нарушението, така и към настоящия момент представляващ е именно жалбоподателя.

Не са налице и условията деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателят не е бил подал декларации образец №1 и за множество други месеци, като за всяка една от тях са му били съставени различни актове. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на жалбоподателката санкция бъде намалена от 250 /двеста и петдесет/ на 50 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №186210-F-179772/14.03.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на С.Ю.В., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, като във връзка с чл.355, ал.1 от КСО /след изменението в ДВ бр.98 от 2016 год., в сила от 01.01.2017 год./ намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 250 /двеста и петдесет/ на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: