РЕШЕНИЕ

590/21.11.2017г. ,                    Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесетаа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2002 по описа на ШРС за 2017 год., За да се произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-000148/27.07.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на Хиоси груп” ЕООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 281, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 10 ал.2 т.1 и чл.12 ал.1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и редовно призован изпраща в съдебно заседание процесуален представител в лицето на адв.А., който излага доводи за допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство, поради което и поддържа депозираната жалба.

Представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод подаден сигнал за нарушение на трудовото законодателство от страна на Хиоси груп” ЕООД, на 27.06.2017г., в офиса на жалбоподателя и на 28.06.2017г. в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен след представени документи, била извършена проверка от компетентни длъжностни лица от посочената по горе държавна институция. В хода на проверката , било установено, че лицето Г. С. Г.има сключен трудов договор с Хиоси груп” ЕООД на длъжност „международен шофьор“, но дружеството – жалбоподател , в качеството му на работодател не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с това, че не е провел и не е документирал в книга за инструктаж начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на споменатото по горе физическо лице.на лицето . Въз основа на установените факти, на 28.06.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-000148, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 10 ал.2, чл.13 ал.1 и чл.11 ал.3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /обн. ДВ бр. 102/2009г./. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-000148/27.08.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „Хиоси груп” ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 281, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свид.С.Т. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочения свидетел следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено/обстоятелството, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че жалбоподателя е нарушил чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 10 ал.2, чл.13 ал.1 и чл.11 ал.3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ , а в наказателното постановление е отбелязано, че е нарушена разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 вр. чл.12 ал.1 от цитираната наредба ни най- малко е повлияло на жалбоподателя да си организира защитата, тъй като прекалено ясно, както в АУАН, така и в НП е описано, че жалбоподателя не е провел и документирал начален инструктаж при постъпването на работа на лицето Г. Г.а и дори да се приеме, че има някаква нередовност на съставения акт, административнонаказващия орган е действал напълно в унисон с изискванията на чл.53 ал.2 ат ЗАНН/

Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от КТ всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа, а съобразно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./ инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа. Според ал. 2 на чл. 10 от цитираната наредба инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда: 1. при постъпване на работа; 2. при преместване на друга работа или промяна на работата; 3. при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология и 4. периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа, а в чл.12 ал.1 от същата наредба е посочено, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа и тези инструктажи съгласно чл.11 ал.5 се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.

В конкретната хипотеза от събраните гласни и писмени доказателства/трудов договор, декларация на осн. чл.402 ал.1 т.3 от Г. Г.обяснения на осн. чл.402 ал.1 т.2 от КТ от Т. Х., справка от ТИАТ, свидетелства за регистрации на два влекача/ по безспорен начин се установява , че лицето Г. е постъпил на работа при жалбоподателя, като международен шофьор, полагал е труд именно като такъв, управлявайки два товарни автомобила извън пределите на Република България и не само, че не му е провеждан начален инструктаж при постъпване на работа, но и представител на жалбоподателя в дадените пред наказващия орган обяснения отрича, това лице да е работило за на Хиоси груп” ЕООД, въпреки, че от справката, издадена от ТИАТ Шумен по несъмнен начин се установява, че Г. Г. в продължение на повече от два месеца е управлявал два товарни автомобила, собственост именно на „Хиоси груп” ЕООД.

Съобразявайки изложеното, съдът приема че жалбоподателя в качеството му на работодател не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с това, че не е провел и не е документирал в книга за инструктаж начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето Г. Г.като по този начин е осъществил състава на чл. 281, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 55 от от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, се предвижда, че лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, чл. 414, чл. 415 и чл. 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. За работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, административно-наказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 5 000 лева ако не подлежи на по-тежко наказание, като намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ и с оглед постигане целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН е наложил санкция в минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-000148/27.07.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: