Р Е Ш Е Н И Е

 

662/20.12.2017г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и трети ноември 2017 година

В публично заседание в следния състав:                                                            Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.  

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2032/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „И. М 76” ЕООД– гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 275681/07.07.2017г. на директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание за жалбоподателя се явяват управителят и процесуален представител, които поддържат жалбата. Представител на въззИ.емата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното лице стопанисвало търговски обект- павилион за цветя, находящ се на ул.”Цар Освободител” в гр.Шумен, до сградата на „Банка ДСК“ АД. На 28.03.2017г. в 12.40 часа свидетелите Б.Н.М. и Ц.В.В.- инспектори по приходите при ТД на НАП-гр.Варна посетили обекта с цел –извършване на проверка за спазване на данъчното законодателство. В този момент от И. М.-П.- управител на дружеството, била извършена продажба на 6 бр. бегонии на обща стойност 6,00 лева, заплатени от клиента в брой. Плащането било прието от М.-П., която обаче не издала фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта и работещо фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Свидетелите възприели това обстоятелство, легитимирали се и предприели проверка, при което М.-П. започнала да маркира на апарата различни суми, като създала затруднения при извеждането на отчети от устройството. Въз основа тези констатации на 10.04.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че при заплащане в брой на извършена покупка от клиент не е била издадена фискална касова бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство в обекта. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се явил такъв; впоследствие съставеният АУАН бил предявен и подписан без възражения. Писмени такИ. не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.07.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И. М 76” ЕООД– гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на административно задължение по чл.25, ал.1, т.1  и ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 и от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно- от показанията на свидетелите  Б.Н.М., Ц.В.В. и П.Н.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите М. и В., които непосредствено са възприели извършването на нарушението. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Показанията на св.П.-съпруг на представляващата дружеството не допринасят за изясняването на фактическата обстановка, тъй като същият няма лични възприятия за фактите, свързани с нарушението, а на практика свидетелства за емоционалното състояние на съпругата си след проверката, като изразява и становище, че последната е провокирана умишлено да направи грешка. Посоченото виждане не е подкрепено с никакви конкретни доказателства, а и изхожда от лице, което не би могло да се счете за незаинтересувано или непредубедено, поради което същото не е годно  да опровергае приетата от съда фактическа обстановка. Фактическите изводи на съда не се опровергават и от представените копия от фискални бонове, в които е отразена покупка на стойност 6,00 лева, извършена на процесната дата, тъй като от показанията на проверяващите се установява, че плащането е регистрирано след започването на проверката и във връзка с нея.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това задължение е конкретизирано с чл.25, ал.1 от същата наредба, който задължава лицата по чл.3, ал.1 да издават фискална касова бележка за всяка извършена продажба и за всяко плащане в брой. Разпоредбата на чл.25, ал.3 от Наредбата уточнява, че фискална касова бележка следва да се издава при извършване на плащането, като едновременно с получаването на плащането същата следва да бъде предоставена на клиента. В показанията си св.П. заявява, че съпругата му не е издала своевременно съответен касов бон, тъй като е била ангажирана с въпроси, задавани от проверяващите. Дори и показанията на посочения свидетел да бъдат кредитирани изцяло, същите се явяват без правно значение. Разпоредбата на чл.25, ал.3 от Наредбата изисква съответна касова бележка да се издава при извършване на плащането, като едновременно с получаването на плащането същата следва да бъде предоставена на клиента. От цитираните по-горе достоверни доказателства се установява по несъмнен начин, че при извършването на плащането на клиента не е била издадена касова бележка и такава не му е била предоставена. При това положение съдът намира, че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател, тъй като по повод извършената от негово име продажба не е било изпълнено процесното задължение. За административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са без правно значение доводите, че представляващата дружеството е била затруднена от поставяните от проверяващите въпроси. На първо място, отговорността на търговските дружества, каквото е и жалбоподателя, е обективна /безвиновна/ и наличието или липсата на виновно поведение от страна на определено физическо лице е правно ирелевантно. На следващо място следва да се отбележи, че в случая не са били налице някакви изключителни обстоятелства, които да са направили невъзможно изпълнението на процесното задължение, като М.-П. е имала възможността да организира изпълнението на задължението си по начин, който да не води до нарушение на законови изисквания. Както беше посочено по-горе, процесното задължение следва да бъде изпълнено незабавно и едновременно с приемането на плащане. След като това задължение не е изпълнено в надлежния момент, е без значение дали след приемането на плащането лицето, което го е приело, е било ангажирано по някакъв начин. По изложените съображения съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на неизпълнение на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление.

 При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен законосъобразно в отсъствието на представител на дружеството по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след покана, обективирана в изготвения Протокол за извършена проверка, не се е явил такъв. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за юридическо лице, което не издаде фискална касова бележка, какъвто е и процесният случай. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая.

Не са налице и основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до процесното неизпълнение. Последното е формално такова и не е свързано с наличието или липсата на щета за бюджета, поради което стойността на покупката е без значение. Наблюдаваната поръчка е на минимална стойност, но задължението за издаване на фискална касова бележка е установено за всяка отделна продажба, независимо от стойността на закупените стоки. При това положение липсват основания да се счете, че процесното неизпълнение се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, като не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Следва да се отбележи, че в практиката на ШАС са разгледани множество подобни случаи, в което са извършени покупки на незначителна стойност, но макар че касационната инстанция е счела, че това обстоятелство обуславя налагането на наказание в минимален размер, не е бил приложен чл.28 от ЗАНН (Решение№6/2012г. по КАНД№353/11г.; Решение №214/11г. по КАНД№239/11г. и др.). Да се приеме обратното би означавало да бъдат задължени контролните органи да правят покупки на значителна стойност при извършваните проверки, което очевидно би създало сериозни практически затруднения.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 275681/07.07.2017г. на директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което на  „И. М 76” ЕООД– гр.Шумен, ЕИК:203544411, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.                                                             

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: