РЕШЕНИЕ

 

577/15.11.2017г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и трети октомври 2017 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2087/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.С.Д. *** срещу Наказателно постановление №276762-F306238/17.07.2017г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -гр.Варна, с което на лицето била наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО. Жалбоподателят  не оспорва констатациите в акта, но счита, че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към него. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.11.2013г. между „БАРС“ АД, „Пътно строителство“ АД и „Пътинженеринг“ ООД бил сключен договор за учредяване на дружество с наименование „Обединение „Н. Козлево 2013“ ДЗЗД и предмет- обединяване на дейността на съдружниците с цел сключване и изпълнение на договор за обществена поръчка с възложител-Община Н. Козлево. Според чл.8, ал.1 от договора Обединението се управлява и представлява от съдружника „БАРС“ АД, действащ чрез изпълнителния директор Д.С.Д.. През 2016г. дружеството не било прекратено, но въпреки това до 31.03.2017г. не била подадена  декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Впоследствие от А.П.Д.- инспектор по приходите в НАП при ТД-гр.Варна, Офис Шумен била извършена проверка в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. До санкционираното ДЗЗД била изпратена покана за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО, за съставяне и връчване на АУАН. В изпълнение на дадените с поканата указания на 15.06.2017г. се явил упълномощен представител на дружеството, който подал годишна данъчна декларация. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията на същата дата проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че като представляващ „Обединение „Н. Козлево 2013“ ДЗЗД, с действие или бездействие е допуснал нарушение по чл.264, ал.1 от ЗКПО. Актът бил съставен в присъствието на пълномощника, подал ГДД; бил предявен на посоченото лице и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 17.07.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.Д. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл.264, ал.1, във вр. с чл.92, ал.2, във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Изложената фактичесска обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката А.П.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- до 31 март на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица, на които, по силата на втората алинея на посочената разпоредба, са приравнени и неперсонифицираните дружества. ДЗЗД „Обединение Н. Козлево 2013“ е неперсонифицирано дружество с адрес на управление в гр.Шумен и следователно се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че данъчната декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО е била подадена от представител на дружеството на 15.06.2017г.- след изтичането на законоустановеният срок за това. От своя страна санкционната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде в срок декларация по този закон, а в чл.264, ал.1 от с.з. е предвидена санкция за управител, който с действие или бездействие е допуснал нарушение на чл.261 от ЗКПО. Както беше посочено по-горе, по силата на Договора за дружество процесното ДЗЗД се управлява и представлява от съдружника „БАРС“ АД, действащ чрез изпълнителния директор Д.Д.. Доколкото за целите на ЗКПО неперсонифицираните дружества са приравнени на юридическите лица, съдът намира, че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя, тъй като същият, в качеството си на изпълнителен директор на дружеството-съдружник, е управлявал и представлявал и ДЗЗД „Обединение Н. Козлево 2013“, при което е носел отговорност за своевременното изпълнение на задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение, извършено от жалбоподателя обаче, съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, като последният изобщо не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. Покана в този смисъл е била изпратена до ДЗЗД „Обединение Н. Козлево 2013“, но не и до лицето Д.Д.. От приложеното на л.16 от делото копие от покана с изх.№1979/06.06.2017г. по никакъв начин не става ясно, че жалбоподателят следва да се яви за съставяне на акт за извършено от него, а не от дружеството нарушение. Актът също така е съставен в присъствието на ненадлежен представител. От приложеното на л.14 от делото копие от пълномощно се установява, че лицето А. Г. е упълномощена да извършва определени правни действия от Д. в качеството му на изпълнителен директор на „БАРС“ АД и на управляващ и представляващ съдружник на процесното ДЗЗД. Същият обаче не е упълномощил Г. в лично качество да представлява самия него като физическо лице, а само да представлява посочените дружества. Дори и Г. да е била упълномощена от жалбоподателя и в лично качество обаче, същата не би следвало да бъде допусната до участие в производството по съставяне на акта като пълномощник на жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Нито посочената норма, нито друга такава от ЗАНН предвиждат възможност за съставянето на АУАН в присъствието на упълномощен представител, вместо на санкционираното лице. За разлика от юридическите лица, които по силата на закона се представляват от определени физически лица-техни представители и които биха могли да упълномощят другиго да участва в административнонаказателното производство, съставянето на акт за нарушение, извършено от физическо лице, следва да се извърши само в присъствието на нарушителя, но не и на негов пълномощник. Такава възможност не е предвидена и в НПК, който по силата на чл.84 от ЗАНН следва да намери приложение в някои неуредени изрично случаи. Производството по съставянето на акта не е сред тези хипотези, но дори и по аналогия да се приложат разпоредбите на кодекса за процесуалното представителство на подлежащото на санкция лице, то следва да се напомни, че процесуален представител може да бъде само лице, упражняващо адвокатска професия, съпруг, възходящ или низходящ на санкционирания, но не и, както е в случая, лице за което няма данни да притежава някое от посочените качества. В тази насока е и практиката на съдилищата. В Решение № 67 от 22.06.2005 г. на РС - Девин по н. а. х. д. № 19/2005 г. изрично се приема, че не е допустимо разширително тълкуване, т. е. че нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителя не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Това разбиране е възприето и в Решение № 12 от 22.01.2010 г. на АдмС - Смолян по к. н. а. х. д. № 148/2009 г., в което се посочва също, че дори да се приеме, че пълномощникът в присъствието на който е съставен акта е бил упълномощен да представлява, предава и получава документи, това упълномощаване има характера на общо такова. Правата на нарушителя, очертани от правилата за съставяне на акта по чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН, могат реално да бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт, визиращ конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има съставен акт от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства, квалифицирани в определен състав на административно нарушение. Предвид нормативната уредба на производството по съставяне на АУАН и трайната съдебна практика по прилагането й съдът приема за незаконосъобразно допускането на пълномощник до участие в административнонаказателно производство, насочено срещу физическо лице, тъй като такава процесуална възможност не съществува. Изложеното становище на настоящия състав е споделено и от ШАС в решението по КАНД№244/15г. При това положение съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят изобщо не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, а такъв е бил съставен незаконосъобразно в негово отсъствие. В практиката си ШАС последователно третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това. Описаният порок е довел до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление на посоченото основание.

Отделно от изложеното, съдът намира, че наказващият орган не е извършил надлежна преценка дали не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Основания за това не липсват с оглед обстоятелството, че дружеството не е осъществявало търговска дейност и не е реализирало приходи, подлежащи на данъчно облагане, а и посочената разпоредба е била приложена по отношение дружеството, за неизпълнение на задължението за подаване на ГДД за 2016г. Действително, касае се за различни правни субекти, при което по начало е възможно аналогични нарушения да се отличават с различна тежест поради особености на извършителя. Липсват обаче данни жалбоподателят да е извършвал и други нарушения от вида на процесното, като не е посочено и по какви съображения е счетено, че деянието на Д. е по-тежко от осъщественото от процесното ДЗЗД неизпълнение на административно задължение. При това положение съдът не намира основание жалбоподателят и дружеството да бъдат третирани различно, поради което приема, че случаят следва да бъде счетен за маловажен.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И :

 

Отменя изцяло Наказателно постановление №276762-F306238/17.07.2017г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -гр.Варна, с което на Д.С.Д. ***, ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО, като незаконосъобразно.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: