Р Е Ш Е Н И Е

 

556/7.11.2017г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2095 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №1674100 от 19.04.2017 год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с който на В.З.В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.  

В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Товарен автомобил марка „Мерцедес 1228 АТЕГО“ с рег.№ СВ2010КА, собственост на „СНАБИ“ ЕООД, с ЕИК 175387971 на 19.04.2017 год. в 18.01 часа по главен път І-4 км.255+512 в района до разклона за с.Градище, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час., се движел със скорост от 84 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип TFR1-M”, №0637. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на управителя, представляващ дружеството бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №1577041 от 19.04.2017 год. от ОД на МВР – Шумен, с който на С.Т.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Същият бил връчен на лицето на  12.06.2017 год. На 01.06.2017 год. от името на лицето   С.Т.П. била депозирана писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларира, че на 19.04.2017 год. посочения в електронния фиш товарен автомобил е бил във владение на лицето В.З.В., с ЕГН********** и че последният му е върнал автомобила на 20.04.2017 год. в 12.00 часа. Към декларацията са приложени Свидетелство за управление на МПС, Удостоверение за психологическа годност №290320, Карта за квалификация на водач на МПС и др. на лицето В.З.В.. В тази връзка издадения електронен фиш на лицето С.Т.П., с ЕГН********** е бил анулиран, като е бил издаден нов електронен фиш  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №1674100 от 19.04.2017 год. от ОД на МВР – Шумен на лицето В.З.В., с ЕГН**********, с който на последния било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева  на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 03.08.2017 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 19.04.2017 год. в 18.01 часа товарен автомобил марка „Мерцедес 1228 АТЕГО“ с ДК№ СВ2010КА се е движел по главен път І-4 км.255+512, като в района на разклона за с.Градище, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 84 километра в час. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „TFR1-M”, №0637. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 84 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 81 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 19.04.2017 год. в 18.01 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е СВ2010КА. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.  Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка №3-55-12/28.10.2016 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 28.10.2016 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 81 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата  разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в границите от 21 до 30 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че към датата на извършване на нарушението не е управлявал посоченото МПС, доколкото твърди, че е управлявал друг товарен автомобил, за доказателство на което представя дневен отчет за дейността - извлечение от тахограф. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че електронният фиш срещу жалбоподателя е съставен въз основа на депозирана декларация от представляващия дружеството – собственик на заснетия с автоматизираното средство за заснемане автомобил. В същата по категоричен начин е посочено, че автомобилът към момента на извършване на нарушението  е бил във владение на жалбоподателя и че същият го е върнал на собственика на 20.04.2017 год. в 12.00 часа. В тази връзка от страна на жалбоподателя не са изложени твърдения същият да е предоставял автомобила на трето лице, както  и данни за лице, което евентуално е управлявало същия към момента на извършване на нарушението, въпреки, че във връчения му електронен фиш по недвусмислен начин му е разяснена разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно, че в случай, че същият не е управлявал посочения автомобил към момента на извършване на деянието,  в 14 дневен срок от получаване на същия има възможност да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление. По делото липсват данни жалбоподателят да се е възползвал от дадената му възможност и  да е представил писмена декларация в горния смисъл, поради което правилно и в унисон с депозираната по делото декларация от собственика на автомобила, електронния фиш е бил издаден на жалбоподателя. От приложеното от страна на жалбоподателя извлечение от тахограф се установява, че жалбоподателят е управлявал друг товарен автомобил с контролен № СА1471СТ, но в различни времеви интервали, което от своя страна не изключва възможността същият да е управлявал посочения автомобил в момента на извършване на нарушението.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като  техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано на служебен автомобил с ДК№ Н4800 АН и съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените като писмени доказателства по делото Схема на пътни знаци, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 16.05.2017 год. и снимков материал се установява, че системата за автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „TFR1-M”, №0637 е била обозначена по предвидения в закона ред чрез поставяне на пътни знаци „Е24“ на главен път I-4, чието поставяне е било документирано със снимка, която е приложена по делото, преди пътен знак „В26“ /въвеждащ ограничение за движение със скорост не по-висока от 60 км./ч/.  

Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №1674100 от 19.04.2017 год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с който на В.З.В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.  

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: