520/23.10.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На седемнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД № 2140 по описа за 2017г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №И-2303/31.08.2017год. на Кмета на Община
- Шумен, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.20 ал.2 от Наредба за
реда и условията за изграждане на временни открити обекти и
поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС
Шумен на „Нова надежда“ ЕООД, ЕИК 127584922,
гр. Шумен, е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл.20 ал.1 от същата наредба.
Жалбоподателят в жалбата си моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в
административното производство. Счита, че не е налице виновно поведение, както
и че неправилно не е приложен чл.28 от ЗАНН. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената
имуществена санкция. В съдебно заседание за дружеството, редовно
призовано, представител не се явява.
Процесуалният представител на административно –
наказващият орган – кмета на Община Шумен, издал наказателното постановление, моли
НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и
сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2017г. била извършена
проверка от длъжностни лица от Общинска администрация – гр.Шумен на търговски
обект – кафе „Хавана“, находящо се в гр.Шумен, ул. “Дедеагач“
№8, стопанисвано от „Нова надежда“ ЕООД,
гр. Шумен, Било констатирано, че върху общинския терен /прилежаща зона/ към
заведението били разположени преместваеми съоражения - 8 бр.
маси и 32 стола към тях, без да има издадено от Община Шумен разрешение за поставяне. Заетия общински терен бил около 22.5 кв.м. В
момента на проверката на две от масите
имало клиенти на обекта, които консумирали от предлагания от заведението
асортимент. Проверката била извършена в присъствието на управителя и едноличен
собственик на капитала – Н.Л.С.. Св. Г.Н. съставил срещу дружеството АУАН №9391/11.05.2017г.
за нарушение на чл.20 ал.1 от Наредба за реда и условията
за изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми
съоръжения на ОбС Шумен, в присъствието на Н.С.,
на която е и връчен. При предявяване на акта С.саморъчно отразила, че няма
възражения. Не се е възползвала от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
След извършване на проверката и съставяне на акта дружеството
е получило разрешение от Община Шумен за
поставяне на 6 бр. маси, за което е заплатило и съответните такси за месеците
юни, юли и август 2017г.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган на 31.08.2017г. издал обжалваното
НП като възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.20 ал.2 от Наредба за реда и условията
за изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми
съоръжения на ОбС Шумен и чл.53 от ЗАНН на „Нова
надежда“ ЕООД, ЕИК 127584922, гр. Шумен, е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл.20
ал.1 от същата наредба.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства,
както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на всички
разпитани по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са
възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви,
кореспондират и с писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството -
жалбоподател е извършило визираното в акта и в НП нарушение по следните правни
съображения:
Настоящият
състав намира, че
административно-наказателното производство е
проведено без съществени нарушения на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от
ЗАНН, и е предявен надлежно. Същият е връчен на представляващият
дружеството, видно от съдържащата
се в бланката разписка. НП
е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Правото на защита на
нарушителя не е накърнено, нито
затруднено по никакъв начин.
Събраните писмени и гласни доказателства по несъмнен начин доказват извършеното административно нарушение. Безспорно се установява, че в деня на проверката върху терен общинска
собственост са били разположени преместваеми
съоръжения – маси и столове. Разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата за реда и
условията за изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС
Шумен забранява разполагането на преместваеми обекти
и съоръжения и изграждането на временни обекти без разрешение за поставяне
и/или строеж, когато издаването му е необходимо, както и държането им върху
съответния имот след изтичане срока на издаденото разрешение. Съгласно чл.1
ал.2 т.1 от Наредбата безспорно описаните в АУАН маси и столове представляват „преместваеми обекти” и за тяхното разполагането върху общински терен е необходимо
разрешение, издадено от Кмета на общината. Съгласно разпоредбата на
чл.9 разрешението за поставяне на преместваеми съоръжения за определен срок пред стационарни
търговски обекти и върху общински недвижими имоти в строителните граници на
гр.Шумен се издава на собственика или ползвателя на обекта. От събраните
доказателства по делото се установява по безспорен начин, че дружеството към
момента на извършване на проверката е разположило маси и столове върху общински
терен в строителните граници на гр.Шумен и не е имало издадено разрешително за
това. Не имало и открита процедура за
издаване на такова. Безспорно установено е също така от събраните гласни
доказателства, че към момента на извършване на проверката,
предмет на настоящото дело обектът е
работил и на част посочените маси и столове са били обслужвани клиенти на заведението.
Присъствалия на проверката управител и едноличен собственик на капитала – Н.Л.С.,
не е възразила, относно направените констатации. Поради изложеното съдът намира, че дружеството
действително е нарушило възведената с чл.20 ал.1 от Наредбата забрана за разполагането
на преместваеми съоръжения без разрешение за поставяне, с което е
осъществило от обективна страна състава на посоченото административно
нарушение.
По отношение на субективната
страна , доколкото е ангажирана
отговорността на ЮЛ, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.83 от
ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата
или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ , което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ.
Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата материална норма и правилно е санкционирал нарушението съобразно санкционната норма
на чл.20, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми
съоръжения на ОбС Шумен, но неправилно е определил
размера. За посоченото нарушение на
чл.20 ал.1 от Наредбата административно-наказателната разпоредба на чл.20
ал.2 предвижда за
юридическите лица – „имуществена санкция” в размер от 100 до 1000 лева. В
конкретният случай наложеното наказание в размер на 300 лева. Във връзка в
размера на наложената “имуществена санкция” в НП наказващият орган единствено
е посочил следното - „въпреки наложеното
наказание с горепосоченото наказателно постановление същото не е мотивирало нарушителя да
преустанови да извършва нарушения от същия характер, поради което следва размера на санкцията да бъде по – висок от
минимално предвидения“. В НП няма посочено друго НП, с което дружеството да е
било санкционирало за предходно нарушение от същият вид. Няма приложени
доказателства за това. От събраните гласни доказателства този факт също не се
установява, поради което настоящият съдебен състав намира, че изложения мотив
за налагане на по – висок размер от минимално предвидения за неоснователен. От
друга страна безспорно се установява, че след съставяне на акта и преди
издаване на процесното НП дружеството е получило разрешение от Община Шумен за поставяне на 6
бр. маси, за което е заплатило и съответните такси за месеците юни, юли и
август 2017г. С оглед на гореизложеното, доколкото липсват адекватни мотиви
относно налагането на имуществената санкция в размер над минималния и доколкото
наказващият не е съобразил всички обстоятелства, а именно факта, че след
проверката дружеството е предприело действия за получаване на разрешение и е
започнало да заплаща дължимите такси, съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като размера на
наложената имуществена санкция следва да бъде намален до размера на предвидения
минимум от 100 лева.
Съдът намира, че в настоящия
случай извършеното нарушение не съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.
28 от ЗАНН по следните съображения: За да се премине към прилагане
на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен
случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено такова. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага
за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. В случая в резултат на извършване на нарушението са настъпили вреди от
несъбрани такси за Община Шумен.По делото няма данни за
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №И-2303/31.08.2017год. на Кмета на Община -
Шумен, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.20 ал.2 от Наредба за
реда и условията за изграждане на временни открити обекти и
поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС
Шумен на „Нова надежда“ ЕООД, ЕИК 127584922,
гр. Шумен, е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл.20 ал.1 от същата наредба като
намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 300 лева на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: