Р Е Ш Е Н И Е
476/5.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2188 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
262694-F292387/31.03.2017
г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Плам – С.Р. - 2010” ЕООД,
с ЕИК 201042043, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петър Парчевич” № 19, вх. 2,
ап. 3, представлявано от С.П.Р., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и неправилно.
В съдебно
заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, се
явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Процесуалният
представител на Териториална дирекция на НАП - гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията
си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията
на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.02.2017 г. в 12.30 часа при извършване на данъчна проверка в търговски обект – павилион, находящ се на автоспирка на бул. ”Ген. Скобелев” в гр. Шумен и стопанисван от „Плам – С.Р. - 2010” ЕООД, от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – Варна било извършено засичане на фактическа и касова наличност. Било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен отчет от Фискалната памет е в размер на 89.80 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 183.30 лева, а от страна на материално отговорното лице било декларирано начално салдо в размер на 93.30 лева. Констатираната разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 93.30 лева. Длъжностното лице при ТД на НАП – Варна приело, че установената разлика представлява невъведена служебна сума. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 0100418 от 23.02.2014 г. За констатираното нарушение на дружеството -жалбоподател на 27.02.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F292387, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е бил предявен на представляващия дружеството - нарушител на същата дата и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 262694-F292387/31.03.2017 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Плам – С.Р. - 2010” ЕООД, с ЕИК 201042043, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петър Парчевич” № 19, вх. 2, ап. 3, представлявано от С.П.Р., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Х.И.А.,
както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на посоченият свидетел следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите
събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 262694-F292387/31.03.2017
г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ТД на
НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦФ-1589/23.12.2015 г. Министъра на финансите.
В хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално -
правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто
и да е начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка е била установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер на 93.30 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, която не е била отбелязана във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми. С това нарушението е извършено от обективна страна. Същото е формално и се изразява в неизпълнение на съответното задължение.
Доколкото санкционирано е юридическо лице, то се
касае за безвиновна отговорност, поради което и субективната съставомерност на
нарушението не следва да бъде изследвана.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, търговецът е осъществил състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.
33, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав възприема и споделя твърдението на представляващия дружеството - жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че административно-наказващия орган неправилно е ангажирал отговорността на търговеца. Съвкупният анализ на материалите по делото обосновава извода, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения на режима за отчитане на фискалните устройства. Следва да се отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на несъзнателен пропуск, не и на целенасочено неспазване на правилата за отбелязване на промените в касовата наличност. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на абстрактната правна норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата в страната и по-конкретно Решение № 85/13.03.2008 г. на АдмС - Шумен по к.а.н.х.д. № 23/2017 г. и др.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 262694-F292387/31.03.2017
г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Плам – С.Р. - 2010” ЕООД,
с ЕИК 201042043, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петър Парчевич” № 19, вх. 2,
ап. 3, представлявано от С.П.Р., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като неправилно
и незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: