Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2194/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.Д.В. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-000921/22.05.2017г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДП. Жалбоподателката оспорва констатациите в акта, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се явява и не изпраща представител. Същата е била призована на посочения от нея адрес, но призовката е останала невръчена, като съдебният призовкар е събрал данни, че В. от много години не живее на този адрес. Поради това на делото е даден ход, с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН.

Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 12.04.2017г. жалбоподателката управлявала лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК№ СА 5196 РТ по бул.”Симеон Велики” в гр.Шумен. Около 15,43 часа същата приближила кръстовището на посочения булевард и изхода от магазин „Ешрефоглу“, регулирано със светофарна уредба. В този момент светофарната уредба светела с червен светлинен сигнал. Жалбоподателката обаче не спряла и без дори да намали скоростта продължила движението си в посока кв.“Тракия“. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите М.И.Р. и И.Ц.К.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които били спрели служебния автомобил на същото кръстовище в очакване на позволителен сигнал от светофара. Двамата спрели жалбоподателката за проверка, след което на същата дата ѝ съставили акт за установяване на административно нарушение за това, че преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен, но същата отказала да го подпише, като вписала общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 22.05.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П.В. била наложена „глоба” в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М.И.Р. и И.Ц.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушението. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна разпоредбата на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДП установява забрана за преминаването при червен светлинен сигнал на светофарната уредба, като водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията” или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил, както и че не се е съобразила със светлинните сигнали на поставения светофар. В жалбата нарушителката заявява, че не е съгласна с издаденото наказателно постановление и счита същото за необосновано, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка, а и В. не сочи такива. Двамата свидетели също така лично са възприели действията на жалбоподатерлката и са категорични, че същата е преминала с управлявания от нея автомобил при червен сигнал на светофарната уредба. Очевидно е, че твърденията на жалбоподателката, неподкрепени с никакви доказателства, не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът приема, че същата действително не се е съобразила със светлинните сигнали. По този начин В. виновно е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който преминава при сигнал на светофара, неразрешаващ преминаването, какъвто е и процесният случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Не представлява съществено процесуално нарушение неправилното посочване, че жалбоподателката е управлявала товарен автомобил, доколкото процесното МПС е индивидуализирано правилно и е очевидно, че се касае за техническа грешка.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са констатирани и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението. В същото време от показанията на св.Р. е видно, че в резултат от нарушението е възникнала опасност за друг участник в движението, което потвърждава извода за неприложимост на цитираната разпоредба.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-000921/22.05.2017г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Д.В. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: