Р Е Ш Е Н И Е

596/23.11.2017г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На първи ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2224 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000124 от 06.06.2017 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на „ЕМ ДЖИ КАРГО” ООД, с Булстат 203362825, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Дедеагач” №25, представлявано от Д.Ц.И., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. второ от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание представляващия дружеството жалбоподател не се явява лично. Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата, а в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви.

За РД “Автомобилна администрация” – гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„ЕМ ДЖИ КАРГО” ООД, с Булстат 203362825 притежава Лиценз на Общността №12830 за международен превоз на товари. На 25.05.2017 год. била извършена комплексна проверка на транспортната дейност на фирмата от служители на ОО „АА“, Шумен. След извършване на справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване и проверка в паметта на дигиталните тахографи било констатирано, че на 24.09.2016 год. бил осъществен превоз на товари с водача И.Г.И., с ЕГН**********, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 31.01.2017 год. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил издаден Акт за установяване на административно нарушение серия А-2016 №235124 от 25.05.2017 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл.трето от ЗАвтП. Актът е бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и е подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №46-0000124 от 06.06.2017 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на „ЕМ ДЖИ КАРГО” ООД, с Булстат 203362825, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Дедеагач” №25, представлявано от Д.Ц.И., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. второ от ЗАвтП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя И.С.С., на свидетеля К.Л.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл. трето от ЗАвтП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/ Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл.7, ал.3 от ЗАвтП.

По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В същото време търговецът притежава Лиценз на Общността №12830 за международен превоз на товари, поради което е имал задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания, между които и за психологическа годност.

От материалите по делото и по–конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.С.С. и К.Л.К. се установява, че на 24.09.2016 год. е бил извършен превоз на товари от името на превозвача, като водачът на товарния автомобил И.Г.И., с ЕГН********** не е отговарял на изискванията за психологическа годност. Последното е било установено, чрез справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване. В съдебно заседание на 01.11.2017 год. и двамата свидетели заявяват, че от представените по време на проверката документи и от паметта на дигиталния тахограф са установили, че на посочената дата – 24.09.2016 год. е бил извършен обществен превоз на товари и че водач на товарния автомобил е бил именно И.Г.И..

Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на превозвач на 24.09.2016 год. е допуснал и разпоредил извършването на обществен превоз на товари от водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл.трето от ЗАвтП /в сила към датата на извършване на нарушението/.

Съдът не споделя довода на дружеството-жалбоподател, изложен в жалбата, че неправилно е била издирена и посочена нарушената законова разпоредба. Видно от текста на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, като нарушение е посочено, че превозвачът е допуснал или разпоредил осъществяването на превоз на товари на дата 24.09.2016 год. с водача И.Г.И., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на нарушението, но преди неговото констатиране е последвала промяна в разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП, като в редакцията на посочената норма преди изменението е липсвало посочване на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е било посочено единствено, че водачът следва да отговаря на конкретни изисквания, между които и за психологическа годност, определени само с наредбата но чл.7, ал.3 от ЗАвтП. В същото време обаче разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България в редакцията й в сила и към момента на извършване на нарушението визира, че психологическата годност следва да бъде преценявана по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. В този смисъл посочването на тази наредба в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не означава, че актосъставителят и наказващият орган са визирали текста на чл.7а, ал.2, предл.трето от ЗАвтП в редакцията му след изменението с ДВ бр.9 от 2017 год.

А с оглед на изложеното се налага извода, че наказващият орган правилно е издирил и посочил нарушената от дружеството правна норма, а именно чл.7а, ал.2, предл.трето от ЗДвП.

В същото време обаче настоящият състав намира, че наказващият орган неправилно е издирил и посочил нарушената санкционна разпоредба. В конкретния случай отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за това, че е допуснал или разпоредил осъществяване на превоз на товари на дата 24.09.2016 год. с водача И.Г.И., който не е отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Нормата на чл.96г от ЗАвП., в редакцията й към датата на извършване на нарушението, предвижда наказание за лице, което назначи на работа водач на лек таксиметров автомобил или водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на пътници или товари, без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. От описаните фактически обстоятелства в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление е видно, че жалбоподателят-превозвач е наказан за допустителство - за това, че е допуснал или разпоредил извършването на обществен превоз на товари с водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност. Въпреки, че от текста на самото наказателно постановление не става ясно коя от двете форми на изпълнителното деяние визира наказващият орган – допуснал или разпоредил, ако приемем, че дружеството е осъществило първата форма, изразяваща се в допустителство, се налага извода, че деянието е осъществено чрез бездействие, знание за извършване на определено нарушение от друго лице и непредприемане на действия за неговото отстраняване. В този смисъл съдът споделя довода, изложен в жалбата, че съгласно чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Следователно допустителството се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В същото време обаче нормата на чл.96г от ЗДвП в сила към датата на извършване на нарушението не предвижда санкция за допустителство, а само за лице, което назначи на работа водач, който не отговаря на посочените конкретни изисквания. Същото се отнася и за алтернативно посоченото изпълнително деяние – разпореди, доколкото същото по никакъв начин не може да бъде отъждествено с посоченото в санкционната норма изпълнително деяние – „назначи“.

А доколкото нито в текста на съставения акт за установяване на административно нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва посочване на подобно изпълнително деяние, изразяващо се в назначаване на работа на конкретно лице, ангажиране на отговорността на дружеството за него се явява незаконосъобразно и недоказано.

В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че наказание за допустителство е предвидено едва след изменението на нормата на чл.96г от ЗАвтП, обн. ДВ бр.9 от 26.01.2017 год., но същото не може да бъде приложено със задна дата към нарушения, извършени преди датата на изменението. Посоченото в нормата на чл.96г от ЗАвтП изпълнително деяние – „назначение“ няма нищо с деянието, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, поради което не може по аналогия да бъде приложена нормата на чл.96г от ЗАвтП и предвидената в нея санкция.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №46-0000124 от 06.06.2017 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на „ЕМ ДЖИ КАРГО” ООД, с Булстат 203362825, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Дедеагач” №25, представлявано от Д.Ц.И., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. второ от ЗАвтП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: