Р Е Ш Е Н И Е
530/26.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и пети октомври през две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2237 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство
е образувано на основание чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 275696/07.07.2017 г. на Директора
на ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на “Парадайз - Ка” ООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Никола Вапцаров“ № 3, вх. 1, ет. 1, ап.
3, представлявано от М.А., ЛНЧ ********** е наложена “имуществена санкция” в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Дружеството -
жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените
по делото съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно
призован, не се явява лично. Изпраща упълномощен представител, който поддържа
жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният
представител на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.03.2017 г. в 11.00 часа
била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр. Варна
в търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ
се в гр. Шумен, пл. “Освобождение” № 27, стопанисван от Парадайз
- Ка” ООД, гр. Шумен. По време на проверката
проверяващите Ц.В.В. и Б.Н.М. - длъжностни лица към
ТД на НАП – гр. Варна, офис Русе –
извършили контролна покупка на 1 чифт детски гумени чехли на стойност 4.50
лева. Цената била заплатена в брой. По време на извършване на покупката и след
получаване на сумата лицето Н.Р.А., работеща като продавач в обекта и съдружник
и самоосигуряващо се лице в “Парадайз
- Ка” ООД не е издала фискална касова бележка от
наличният въведен в експлоатация и работещ в обекта 1 броя ЕКАФП, модел “А-9005” с ИН на ФУ ЕД221630 и ФП № 44259773. За
резултатите от проверката на 28.03.2017 г. е съставен Протокол за извършена
проверка сер. АА, № 0210199. С цитирания протокол е
дадено указание за явяване на управителя на „Парадайз
- Ка” ООД на 11.04.2017 г. в 10.00 часа, с оглед съставяне на акт
за установяване на административно нарушение. Тъй като в указания срок не
се явил управител
или друг представител на „Парадайз - Ка” ООД, нито
упълномощено от него лице за
съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, впоследствие
- на 11.04.2017 г.
на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподателя е съставен Акт за установяване
на административно нарушение сер. АN, № F297005, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ /обн. ДВ бр. 106 от 27.12.2006 г./, а именно,
че при осъществяване на търговската си дейност в обект - магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. Шумен, пл. “Освобождение” №
27 данъчно-задълженото лице не е изпълнило задължението си да издаде фискална
касова бележка от въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП за извършена продажба
на 1 чифт детски гумени чехли на стойност 4.50 лева. Цитираният
акт за установяване
на административно нарушение на 24.04.2017 г. бил връчен на ппреставляващия дружеството
- нарушител
М.А. и подписан от него, без
да изложи възражения, като връчването било обективирано в разписка.
Впоследствие, представляващия дружеството не се е възползвал от законното
си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
275696/07.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП - гр.
Варна, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на “Парадайз
- Ка” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, бул. „Никола Вапцаров“ № 3, вх. 1, ет. 1, ап. 3, представлявано от М.А.,
ЛНЧ ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 и
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителката Ц.В.В. и
свидетеля Б.Н.М. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията
на свидетелите Ц.В. и Б.М. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания
за съмнение в тяхната достоверност.
В съдебно
заседание,
дружеството - жалбоподател посредством
разпита на свидетелката Н.Р.А. – продавач – консултант и съдружник в
дружеството - нарушител,
прави опит да установи, че
допуснатото нарушение е последица от недоглеждане и невнимание от нейна страна,
т. е. коренно различна фактическа обстановка. Същата обаче
не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно
е израз на изградена защитна теза от страна
на дружеството - жалбоподател, доколкото
същата е противоречива и не се подкрепя
от останалия, събран по делото
доказателствен материал. Освен това съдът намира основание да не кредитира
показанията на посочената свидетелка и поради финансовите и личните отношения
на същата с дружеството - жалбоподател. Това до голяма степен прави показанията
й прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на дружеството - жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 275696/07.07.2017 г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦФ-1589/23.12.2015
г. Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка или
касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал. 1. А съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от същата наредба всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането
се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен
превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла
на Закона
за пощенските услуги. Видно от материалите по делото плащането за извършената
покупка на 1 чифт детски гумени чехли в магазин за промишлени стоки на стойност
4.50 лева е извършено в брой, но на лицето не е била издадена фискална касова
бележка. Нарушението се потвърждава, както от разпита на актосъставителката
Ц.В. и свидетелят Б.М., а така също и от присъединените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, а именно: 2 бр. дневен финансов отчет, 2 бр. междинен
отчет от фискалните устройства и 1 бр. опис на касова наличност.
Поради
всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че дружеството -жалбоподател
действително е осъществило състава на визираното, както в акта за установяване
на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение.
Наказващият
орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от “Парадайз - Ка” ООД като административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За неизпълнение на това задължение
административно-наказателната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагане на “имуществена санкция” за юридическите лица и едноличните търговци в
размер от 500 до 2 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал в минимален размер съобразно
санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира
за неоснователни оплакванията
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, тъй като при
съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление не е назначен
преводач на представляващия
дружеството - нарушител. Между
страните няма спор, че представляващия
наказаното дружество е лице с двойно
гражданство – българско и турско, не владее
добре български език и при съставяне
на акта за
установяване на административно нарушение не му е назначен
преводач по надлежния ред. В практиката
си ШАС приема, че процесуалните норми на ЗАНН не
предвиждат задължително участие на преводач
в административнонаказателното производство.
По тези въпроси
не може да
намери субсидиарно приложение НПК, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само
за изчерпателно изброените хипотези, сред които не
е включен въпроса, свързан с назначаването на преводач / в т. см. Решение
№ 349/2013 г. по КАНД № 268/2013 г.; Решение № 393/2012 г. по КАНД № 361/2012 г./.
Независимо от изложеното следва да се отбележи,
че в конкретния случай съдружник в
дружеството – нарушител е свидетелката Н.Р.А., която владее български език и е
присъствала по време на извършване на проверката, т. е. последната е била на разположение на представляващия дружеството, като го е запознала и със
съдържанието на акта впоследствие.
Няма данни лицето, извършило превода, да има
специално образование, но според константната
съдебна практика законът не изисква
преводачът да има такова, в това
число филологическо, а да владее чуждия
език в степен, позволяваща му да извърши верен
превод /в
този смисъл изрично е Решение № 485/03.12.2008 г. на ВКС, ІІ н.о./.
При това положение липсват каквито и да било
основания да се счете, че
процесуалните права на санкционираното дружество са били нарушени, още повече, че
същото очевидно е успяло да организира
съответно защитата си.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ специална санкция за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид.
Липсват също така някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението. При преценка
размерът на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия казус
става въпрос за неиздадена касова бележка на стока на стойност 4.50 лева.
Същата е на сравнително ниска стойност, но имайки в предвид, че се касае за
неизпълнение на задължение към държавата, извършено от търговско дружество,
засягащо обществените отношения по повод правилното и ефективно провеждане на
фискалната политика, както и правата и интересите на потребителите, съдът
счита, че същото не може да бъде тълкувано като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от НК.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 275696/07.07.2017
г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС на “Парадайз - Ка”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Никола Вапцаров“ № 3,
вх. 1, ет. 1, ап. 3, представлявано от М.А., ЛНЧ ********** е наложена
“имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 3,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: