Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2277/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Евро Импекс” ЕООД- гр.София срещу Наказателно постановление № 27-0000311/08.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита, че не е налице съставомерно деяние, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател развивало дейност по събиране, сортиране и превозване на битови и други неопасни отпадъци. За сепарирането на отпадъците, в базата си на ул.“Варненско шосе“ №6 в гр.Шумен същото разполагало с движеща се транспортна лента. Същата се задвижвала от барабан, намиращ се в отделно помещение, откъдето започвала лентата и в което се намирало и вибросито. На 30.07.2017г. около 11,30ч. св.Н.Н., работещ на длъжност „общ работник“ в базата на дружеството, отишъл в посоченото помещение, за да почисти от кал и отпадъци транспортната лента. В хода на работата лявата ръка на лицето била увлечена и притисната между ролката и лентата, в резултат на което Н. изгубил посочения крайник. В тази връзка на същата дата от С.Г.Т., работеща като старши инспектор в Дирекция “Областна инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на санкционираното лице, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Установено било също, че вратата на помещението не се е заключвала и работниците са имали свободен достъп до него. Във връзка с тези констатации на 08.08.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че в качеството си на работодател при осъществяване на неговата дейност не е изпълнило задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е осигурило ефективен контрол при извършване на дейността по почистване от кал и отпадъци на транспортната лента, без риск за здравето и по безопасен начин. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 08.09.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Евро Импекс” ЕООД -гр.София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.165а, т.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите С.Г.Т., С.Р.К., К.Т.Ц., М.Н.В., Н.Р.Н., П.С.Д. и М.А.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С особено съществено значение са показанията на свидетелите Т. и К.. Същите не само са възприели лично обстоятелствата около нарушението, но и по никакъв начин не са заинтересувани или предубедени, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Показанията на св.Н. и тези на свидетелите В., Д. и В. са в противоположни насоки относно обстоятелството дали на работника е било наредено да почисти процесната машина или същият е проявил самоинициатива. Никой от свидетелите, работещи за санкционираното дружество обаче не отрича, че достъпът до помещението не е бил фактически ограничен, нито изнася твърдения злополуката да е възникнала по различен механизъм от описания в наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд да осигурят ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. От своя страна нормата на чл.165а, т.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване въвежда конкретни изисквания по отношение посоченото задължение, като в случай, че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, изисква работодателят да предприеме необходимите мерки, за да осигури използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват. Понятието „работно оборудване” е дефинирано в §1, т.4 от ДР на Наредба №7, според който такова е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. В случая процесната транспортна лента несъмнено се включва в това понятие, като е безспорно и че е създавала рискове за здравето на работещите /видно и от настъпилия резултат/. Същата е имала движещи се части, достъпът до които не е бил осуетен посредством някакво защитно ограждение или предпазно устройство. По никакъв начин не е бил ограничен и достъпът до помещението, в което се е намирала ролката, задвижваща лентата, като от показанията на свидетелите се установява, че вратата на помещението не се е заключвала и не е имало никакви пречки работниците да влизат в него. При това положение съдът намира, че санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да ограничи използването на посоченото устройство само до лицата, на които това е специално възложено. Не е осигурен и ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. По този начин дружеството-жалбоподател е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с цитираните норми, което е обусловило пораждането на административнонаказателната му отговорност. В жалбата се изразява становище, че не е налице съставомерно деяние, тъй като разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ регламентира общо задължение за осигуряване на контрол, но в Наказателното постановление не е посочено конкретно нормативно задължение, свързано с осигуряване на безопасни условия на труд, което да не е било изпълнено от дружеството. Съдът не намира основания да се съгласи с това виждане. Изискванията на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и чл.165а, т.1 от Наредба №7 не би могло да бъдат конкретизирани нормативно в по-голяма степен, тъй като мерките за ефективен контрол и за ограничаване ползването на работно оборудване, създаващо рискове, зависят от конкретната обстановка във всеки отделен случай, от особеностите на извършваната дейност и на ползваните машини и инсталации и т.н. Нормативното задължение на работодателите е да осигурят такива мерки за контрол и ограничаване използването на работното оборудване, които в конкретната ситуация да са достатъчно ефективни, за да се осигури извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Предвид настъпилия резултат безспорно в случая не са били удовлетворени изискванията на цитираните норми, което обуславя и възникването на административнонаказателната отговорност на дружеството. Поставянето само на предупредителни надписи в помещението очевидно се е оказало крайно недостатъчно за избягването на рисковете, при положение, че св.Н. е неграмотен, а от показанията на св.Д. е видно, че немалка част от работниците са необразовани. Надлежното упражняване на процесните задължения в случая е било напълно възможно- след настъпването на инцидента работодателят е предприел действия за удовлетворяване на законовите изисквания /съдържащи се в Заповед от 02.08.2017г.-л.54 от делото/, които биха предотвратили злополуката, ако са били предприети своевременно. Следва да се отбележи също, че пространно наведените доводи, че на работника не е било възложено почистване на транспортната лента, а същият е предприел самоволни действия, не могат да бъдат споделени. По делото са налични доказателства, че в действителност не се касае за самоинициатива /видно от показанията на св.Н., а и от обяснението по чл.402, ал.1, т.2 от КТ, изготвено от св.Д./. По-съществено е обаче, че това обстоятелство е без правно значение за случая. Дружеството-жалбоподател е санкционирано за неоказване на ефективен контрол и неограничаване ползването на работното оборудване, а не за друг вид нарушение, поради което е правно ирелевантно дали на Н. е било възложено почистването на инсталацията или не. За реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството е достатъчно безспорно установеното обстоятелство, че до процесното помещение е имало свободен достъп от всички работници, което е направило възможно и настъпването на злополуката.

Предвид изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението, установено с чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.165а, т.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. За констатираното неизпълнение на административно задължение дружеството правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. Съдът счита и че наказанието е определено правилно, на основание чл.413, ал.2 от КТ, предвиждащ специално наказание за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и процесният случай. Размерът на наказанието е индивидуализиран правилно, над минималния размер, предвиден в закона, като се явява справедлив предвид настъпилия тежък инцидент и при липсата на пречки за надлежно изпълнение на задължението.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Не могат да бъдат споделени доводите за наличие на процесуално нарушение, тъй като актосъставителят и свидетелят взаимно са си заменяли функциите в едно административнонаказателно производство. Според разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН. В случая съставеният акт касае едно нарушение, което единствено е предмет на образуваното административнонаказателно производство. Наличните други административни нарушения са предмет на отделни административнонаказателни производства, които не са свързани с процесното такова. Поради това участието на актосъставителя в качеството на свидетел в друго административнонаказателно производство по никакъв начин не може да се третира като процесуално нарушение, а още по-малко- като съществено такова.

Не са налице основания да се счете, че случаят е маловажен, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обикновените нарушения от този вид. Напротив, предвид настъпилия вредоносен резултат, а именно допускането на трудова злополука, пряко свързана с неизпълнението на процесното задължение, а и с оглед липсата на някакви особени извинителни обстоятелства, се налага извода, че случаят по никакъв начин не би могло да се третира като маловажен.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 27-0000311/08.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Евро Импекс” ЕООД-гр.София, ЕИК:130002410, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: