Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2423/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.Т.А. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-002173/13.09.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.08.2017г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка “Тойота Тундра” с ДК№ Н 1197 ВР по улиците на гр.Шумен. Около 23.22 часа същият се движел по ул.“Университетска“ с включени допълнителни светлини за мъгла. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите И.Г.И. и И.С.Г.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които се движели в насрещното платно със служебния си автомобил. Свидетелите решили да извършат проверка на водача и последвали товарния автомобил по ул.“Марица“. На кръстовището с ул.“Климент Охридски“ жалбоподателят не спрял въпреки наличието на пътен знак „Б2“, след което завил последователно по ул.“Васил Друмев“ и по ул.“Васил Априлов“. На А. бил подаден сигнал да спре със стоп-палка от св.И., но същият продължил движението си по ул.“Харалан Ангелов“, като на кръстовището с ул.“Кирил и Методий“ не се съобразил с наличния пътен знак „Б2“, а продължил движението си, без да спре. Малко по-късно, след като бил следван през цялото време от полицейските служители, жалбоподателят бил застигнат пред дом №88 на ул.“Иван Александър“, където живеел. Била извършена проверка, при която било установено и наличие на алкохол в кръвта на лицето. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че на кръстовището на ул.“Харалан Ангелов“ и ул.“Кирил и Методий“ в гр.Шумен не спира на пътен знак „Б2“ /“Стоп“/. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражение: „измислици“. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 13.09.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.А. била наложена „глоба” в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Г.И. и И.С.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушението. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не ги кредитира. Сочените от процесуалния представител на жалбоподателя несъответствия са несъществени и лесно могат да се обяснят с изтеклия период от време, като не разколебават достоверността на показанията на двамата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „Б-2” установява задължение за водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак. В депозираното възражение нарушителят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че оспорва констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка, а и А. не сочи такива. Двамата свидетели лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че същият е преминал на процесното кръстовище с висока скорост, без да спре. Категорични са и че на това място е бил наличен и видим пътен знак „Б2“. Очевидно е, че твърденията на жалбоподателя, неподкрепени с никакви доказателства, не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът приема, че същият действително не се е съобразил с посочения пътен знак. По този начин А. виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", какъвто е и процесният случай. Доводите, че е несправедливо жалбоподателят да бъде санкциониран, тъй като свидетелите е следвало да действат превантивно и да предотвратят извършването на нарушението, не могат да бъдат споделени. Нарушителят носи административнонаказателна отговорност за собственото си поведение, като непредотвратяването на извършването на нарушение от трети лица се явява правно ирелевантно.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Наказващият орган правилно е издирил и посочил приложимия закон, като наказателното постановление напълно отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Предвид естеството на нарушението и обстоятелствата около извършването му освен това е очевидно, че същото подлежи на установяване посредством показанията на свидетелите, които са го констатирали. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Не представлява процесуално нарушение непосочването на конкретната норма от Наредба №Iз-2539 на МВР, на основание на която са отнети съответните контролни точки, тъй като ЗАНН не поставя подобно изискване към съдържанието на наказателното постановление. Касае се не за административно наказание, а за система за отчетност, за конкретизирането на която липсва задължение в чл.57 от ЗАНН.

Неоснователно е и оспорването на компетентността на актосъставителя, изложено в депозираното възражение. Актът е издаден от И.Г.И. – мл. инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. От приложената по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., издадена от министъра на Министерство на вътрешните работи, е видно, че полицейските органи от секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП на територията на съответната област, при което е безспорно, че процесния АУАН е издаден от компетентен орган.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от обстоятелствата около нарушението се налага извода, че същото е извършено с цел осуетяване на проверка, мотивирано от обстоятелството, че жалбоподателят е бил употребил алкохол, което потвърждава извода за неприложимост на цитираната разпоредба. Този извод не се разколебава от показанията на св.И., който заявява, че на процесното кръстовище в момента на нарушението не е имало други коли и не е било застрашено движението. От показанията на св.Г. се установява, че жалбоподателят се е движел по ул.“Харалан Ангелов“ с голяма скорост, като е пресякъл ул.“Кирил и Методий“ със същата скорост. При това положение съдът намира, че липсата на конкретна опасност за движението е резултат от случайност, а не от поведението на жалбоподателя, поради което и не води до по-малка тежест на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-002173/13.09.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Т.А. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: