Р Е Ш Е Н И Е
560/10.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осми ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2424 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 17-0869-002095 от 31.08.2017 г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.Т.А., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
на основание чл. 183, ал. 2, т. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения. В писмени бележки излага допълнително съображенията си за това.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.08.2017
г. на територията на гр. Шумен била проведена специализирана полицейска
операция. Вечерните часове на посочената дата жалбоподателят А.Т.А. управлявал
собствения си товарен автомобил марка “Тойота Тундра” с регистрационен № Н 1197
ВР, като се движел по ул. „Университетска“ в посока кооперативен пазар на гр.
Шумен. Времето било топло, видимостта добра. Около 23.00 часа на 06.08.2017 г. полицейските служители
- свидетелите И.С.Г. и И.И.Г., заедно с колегата си С.З. И. по време на
движение със служебния си автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № Н 1197 ВР, движещ
се по ул. „Университетска“ в посока сектор „Пътна полиция“ в гр. Шумен при
разминаване с управлявания от жалбоподателя товарен автомобил марка “Тойота
Тундра” с регистрационен № Н 1197 ВР установили, че същият е с включени
допълнителни светлини за мъгла. Тогава полицейските служители последвали
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, който продължил движението си
по ул. „Марица“, като на кръстовището с ул. „Климент Охридски“ не съобразил
своето поведение с пътен знак „Б-2“, задължаващ водача да спре и да пропусне
движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства, като го нарушил и не
спрял на пътния знак. След това товарния автомобила, управляван от А.А. *** и
по ул. „Васил Априлов“ в посока сградата на „МБАЛ – Шумен“ АД, като преди
кръстовището с ул. „Харалан Ангелов“ му бил подаден сигнал за спиране със стоп
палка, тип МВР, от намиращите се служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - гр.Шумен, които извършвали специализирана полицейска операция. Въпреки това
обаче водачът не спрял, ускорил скоростта и продължил движението си по ул.
„Харалан Ангелов“, като на кръстовището с ул. „Кирил и Методий“ отново не
съобразил своето поведение с пътен знак „Б-2“, задължаващ водача да спре и да
пропусне движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства и
преминавайки по ул. „Любен Каравелов“ продължил движението си посока ул. „Васил
Друмев“. На кръстовището на ул. „Любен Каравелов“ и ул. „Васил Друмев“ за
пореден път нарушил пътен знак „Б-2“, след което водачът на товарния автомобил
продължил движението си пресичайки последователно бул. „Симеон Велики“ и ул.
„Цар Освободител“, като водачът не спазил пътен знак „В-1“ /забранено
влизането на ППС/, като навлязъл след него в ул. „Цар Асен“. След това
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил продължил движението си по ул.
„Цар Асен“, като на кръстовището с ул. „Цар Иван Александър“ отново не
съобразил своето поведение с пътен знак „Б-2“, след което направил маневра ляв
завой и продължил в посока ул. „Цар Петър“. В този момент свидетелите И.С.Г. и И.И.Г.
с помощта на управлявания от тях служебен автомобил се насочили към ул. „Цар
Иван Александър“ спирайки до имот № 88. Тогава полицейските служители Г. и Г. забелязали,
жалбоподателя А. да паркира товарния автомобил в двора на посочения адрес, като
на местото на водача бил жалбоподателя А.А.. Същият бил установен в момента на
паркирането на МПС. На жалбоподателя му били поискани документи за самоличност
и понеже А.А. лъхал на алкохол, по тази причина бил поканен от контролните
органи, за да бъде изпробван с техническо средство. Тогава полицейските
служители съобщили по радиостанцията на колегите си от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр. Шумен за съдействие. В този момент свидетелите П.П. и М.М. с
помощта на управлявания от тях служебен автомобил извършвали обход на маршрута
в града, по който се движил нарушителя и установили наличието на пътни знаци. За
констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставени няколко акта за установяване на административно
нарушение, като предмет на настоящото производство е Акт за установяване на
административно нарушение № 2095/06.08.2017 г., с бланков № 245083, за това, че 06.08.2017 г. в
23.23 часа, в гр. Шумен, на
ул. „Любен Каравелов“ на кръстовището с ул. „Васил Друмев“ в посока бул.
„Симеон Велики“ управлявал товарен автомобил марка “Тойота Тундра” с регистрационен
№ Н 1197 ВР, негова собственост, при наличие на пътен знак „Б-2“, водачът го
нарушава, като не спира на него, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от
нарушителя, като същият е посочил под формата на възражения, че е съдържанието
е невярно. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
в които е изложил, че акта е издаден в противоречие с процесуалните правила и недоказан,
поради което е незаконосъобразен и неоснователен, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 17-0869-002095 от 31.08.2017 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.Т.А., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя П.И.П. и на свидетелите И.Г.И. и И.С.Г., както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за
изясняването на делото са показанията на полицейските служители – П.И.П., И.Г.И. и И.С.Г., които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът
кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и
се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, които дори не са я
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Производството
е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци
и с пътната маркировка. Посоченият акт за установяване на административно
нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. От
доказателствата по делото и по-конкретно от разпита на актосъставителя П.П. и
на свидетелите И.И. и И.Г. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
не е спрял на пътен знак „Б-2“, указващ
на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на стоп - линията,
очертана с пътна маркировка, или на линията, на която е поставен знакът, когато
стоп-линия не е очертана. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В тази
връзка, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в разпоредбата на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е достатъчно точно и ясно описано в акта за
установяване на административното нарушение, поради което съдът намира, че
актосъставителят правилно е издирил и посочил нарушената законова разпоредба.
За нарушение, изразяващо се в неспиране на пътен знак „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство” административно-наказателната разпоредба на чл. 183,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвиждаща за водача административно наказание „глоба” в
размер на 20 лева. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това
нарушение административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като
правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки „глоба” в нейния абсолютен
размер.
Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че акта за установяване на
административно нарушение е издаден от материално некомпетентен орган, поради
което атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно. Акт за установяване на административно нарушение №
2095/06.08.2017 г., с бланков № 245083 е
издаден от старши инспектор П.И.П. – началник група „ОД, ПК и ПД“ при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр. Шумен. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г.
относно определяне длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона
за движение по пътищата, издадена от министъра на Министерство на вътрешните
работи, по - конкретно т. I, 1. 3. от цитираната заповед,
старши инспектор П.И.П. – началник група „ОД, ПК и ПД“ при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр. Шумен е включен в кръга от лицата, определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност
по ЗДвП, което налага извода, че процесния акт за установяване на
административно нарушение е издаден от
компетентен орган съобразно цитираната заповед.
Освен това, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Последната разпоредба е относима за
случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид.
За конкретното административно нарушение и съобразно установените
по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки
за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказват
допълнителни смекчаващи обстоятелства, извън това нарушението да е първо по
ред, които в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от
обичайната за този вид административни простъпки. Касае се за
нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването на вреди, тъй като
такива не се предвиждат в състава на същото, следователно и са ирелевантни. Ето защо настоящият
съдебен състав, намира че фактическите обстоятелства свързани с конкретния
казус, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има
предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването
на гаранция за опазване животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и
опазване
имуществото на юридическите и физическите лица, както и
с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.
На следващо място, съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление –
тези на чл. 53 от ЗАНН.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение №
208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са
допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал
до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено.
Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са
допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение
и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния
съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна
практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по
безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, както и
правилно е определен размера на наказанието.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано,
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-002095 от 31.08.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.Т.А., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: