В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2452 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0869-000405/21.03.2016год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.1 и чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за първото и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за второто нарушение. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП като изтъква доводи, че написаното не отговаря на действителността В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, като представя писмени бележки в които моли НП да бъде отменено.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 22.01.2016 г.полицейските служители М.Р. и М.М. с обозначен полицейски автомобил се движели в гр. Шумен, по ул. „Алеко Константинов“ в посока „Руски паметник“. Непосредствено преди да стигнат до кръговото движение, около 15.01 часа те забелязали, че в насрещното пътно платно в посока бул. „Симеон Велики“ се движи лек автомобил „Мерцедес В 220 СДИ“ с рег. № СА 99 39 РР, който паркира пред офиса на ПИБ. Забелязвайки това, двамата служители извършват кръговото движение и спират пред току що паркиралия автомобил, като слизат от автомобила и се насочват към паркирания автомобил. Паркиралия автомобил е в зоната на действие на пътен знак В-27 забраняващ това, като и повода за извършената проверка е именно това неправилно паркиране. Поискват от водача на автомобила да им представи документите си. Той представя рег. талон на автомобила от който се установява, че той е собственост на М.П.Й. ЕГН **********. Поискват му и свидетелството за правоуправление на МПС, на което жалбоподателя отговаря, че го е забравил в къщи. Полицейските служители извършват справка по електронен път в масива на КАТ и установяват, че същият не притежава СУМПС, тъй като последното му е отнето поради това, че си е загубил контролните си точки.

За така констатираните нарушения на жалбоподателя му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 405 от 22.01.2016г., като актосъставителят счел, че с деянията си жалбоподателят е нарушил чл.6 т.1 и чл.150 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал и получил съставения му акт, като в графата забележки записал „нямам“. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление № 16-0869-000405/21.03.2016год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.1 и чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за първото и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за второто нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.Р. – актосъставител и М.М. – свидетел по констатиране на нарушението и съставянето на акта. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираните в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал лек автомобил „Мерцедес В 220 СДИ“ с рег. № СА 99 39 РР, след като СУМПС му е било отнето със ЗППАМ № АМ 2265/12.03.2012г. на основание чл. 171 ал.4 от ЗДвП, чиято разпоредба има превантивен характер и влиза в сила незабавно. Основанието за прилагането на тази разпоредба е отнемането на контролните точки на водача, а видно от приложената справка за нарушител, към момента на отнемане на свидетелството му той е разполагал с нула контролни точки. Установи се също така, че автомобила е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 забраняващ това. Съдът не възприема защитната теза на жалбоподателя, че друг водач е паркирал автомобила и той е изчаквал пристигането му и неправилно е санкциониран. Твърдението, че автомобила е бил заключен се оборва от свидетелските показания, а също така и от факта на представяне на отрязък 2 от регистрационния талон на автомобила на проверяващите, които са го иззели видно от АУАН. Звучи нелогично собственик на автомобил да представи талона на автомобила на друг човек, при положение, че той управлява автомобила си.

Безспорно се установява, към 22.01.2016г. М. не е притежавала валидно свидетелство за управление на МПС. Съдът намира, че извършеното нарушение неправилно е квалифицирано по чл.150 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба участващите в движението по пътищата превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи. Фактът, че към момента на констатиране на нарушението М. не е притежавал валидно свидетелство, поради отнемането му за загуба на точки, не води до извода, че същият е загубил придобитата правоспособност. Ако беше така, при издаване на ново свидетелство, би следвало първо да се възстанови правоспособността, след което да бъде издадено. Съгласно чл. 50 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление, т.е. то единствено удостоверява придобито право и с отнемане на удостоверителният документ, придобитата правоспособност не се губи. В тези случаи лицето има правоспособност да управлява превозни средства по смисъла на ЗДвП, но не притежава валидно СУМПС, чрез което да удостовери по надлежен ред придобитото право. Съгласно разпоредбите на ЗДвП за да управлява МПС, водачът освен правоспособност, трябва да притежава и СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС – чл.150а от ЗДвП. Предвид изложеното съдът намира, че както актосъставителя, така и наказващият орган неправилно са квалифицирали нарушението по чл.150 от ЗДвП. Независимо от неправилното посочване на нарушената разпоредба, настоящият състав счита, че допуснатото нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на нарушителя. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лева, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. В конкретният случай жалбоподателя не притежава СУМПС. Посочената разпоредба не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на АУАН и на НП е описан именно състав на нарушение по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, то настоящият състав счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание в максималния предвидения размер.

Разпоредбата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП действаща към момента на извършване на нарушението гласи, че; наказва се с глоба 20лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Административно наказващият орган макар и неправилно да е квалифицирал второто нарушение, правилно му е наложил наказанието, както бе обяснено по горе. Първото нарушение е правилно квалифицирано и с правилно наложено наказание. Нарушенията, които са били санкционирани са осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършените нарушения и тяхната обществена опасност и е определил размера на наказанията в съответния размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г., а именно в константния размер на първото нарушение и в максималния размер на предвиденото наказание за второто нарушение, като е съобразил справката за нарушител, от където се вижда, че жалбоподателя има извършени множество нарушения по ЗДвП, а именно 50 наказателни постановления и десет фиша, като по повечето НП и фишовете глобата не е заплатена.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0869-000405/21.03.2016год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.1 и чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на М.П.М. ЕГН ********** *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за първото и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за второто нарушение.

Решението подлежи обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: