Р Е Ш Е Н И Е

632/12.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осми декември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2453 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №16 – 0869 - 000166/25.02.2016 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на М.П.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП, че е управлявал автомобила. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Депозирано е становище по хода на делото и по същество от адв. С.С. от АК – София, редовно упълномощен.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.П.М. на 22.01.2016г. около 15.01 часа в гр.Шумен по ул. „Алеко Константинов“, в посока от пл.“България“ към бул. „Симеон Велики“, управлявал л.а. “Мерцедес В 220 ЦДИ“ с рег. № СА 9939 РР, собственост на М.П.Й.. Била му извършена проверка от служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен, при която било констатирано, че жалбоподателят управлява МПС, за което нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение св.М.М. съставил срещу М. АУАН № 166/22.01.2016г. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Актът е подписан от М. като саморъчно отразил в бланката, че автомобилът не е управляван в момента на проверката, бил спрян. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право да депозира допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбопаодателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.638 ал.3 от КЗ. НП му е връчено лично на 31.08.2017г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.С.М. и на свидетеля М.И.Р. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по 638 ал.3 от КЗ, а именно за това, че управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази хипотеза законодателят е предвидил санкция за всяко лице, което управлява МПС, за което няма сключена застраховка.

Съдът намира за безспорно установено, че към 22.01.2016г. по отношение на л.а. “Мерцедес В 220 ЦДИ“ с рег. № СА 9939 РР не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя в жалбата. Такива възражения не са направени и при съставяне на акта. При съставянето на акта жалбоподателят не е оспорил обстоятелството, че той управлява автомобила по принцип, а само че не е управляван в момента на проверката, тъй като бил спрян. Едва в депозираната жалба посочва, че този ден посочения автомобил въобще не е управляван от него, а от друго лице. Твърди, че при пристигането на контролните органи бил извън МПС и чакал собственикът да се върне. Дори нямал ключове за автомобила. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не бяха ангажирани от страна на М.М..

От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателя е управлявал посоченото по-горе МПС. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Същите пресъздават това, което са възприели непосредствено като показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. От приобщеното писмено доказателство АУАН №405/22.01.2016г. се установява, че при извършената проверка срещу М.П.М. , освен процесния АУАН, бил съставен и втори акт за нарушения на чл.6 т.1 и чл.150 от ЗДвП извършени при управление на л.а. “Мерцедес В 220 ЦДИ“ с рег. № СА 9939 РР по същото време и на същото място. При предявяване на АУАН №405/22.01.2016г., М. саморъчно отразил, че няма възражения, което опровергава твърденията в жалбата, че не бил водач на автомобила, а пътник. Твърдението му, че чакал собственика да се върне подпрян на автомобила, за който дори нямал ключове, не кореспондира с факта, че при съставяне на АУАН №405/22.01.2016г. е представил свидетелството за регистрация на автомобила част II. При положение, че автомобила не е негова собственост, нямал е ключове за него и бил управляван този ден от собственика, когото жалбоподателят чакал извън автомобила, не става ясно поради каква причина в жалбоподателя се е намирало свидетелството за регистрация.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретният случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не се събраха доказателства, че жалбоподателят е знаел, че няма сключена валидна застраховка за автомобила, но е могъл и е бил длъжен да разбере това преди да поеме управлението на автомобила. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.

Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е приел, че не е налице маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел при настъпване на застрахователно събитие да се поправят вредите причинени други му. Основната функция на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това, самата специфика на делото не се отличава от класическия случай на несключване на "гражданска отговорност" (какъвто би бил, например, случаят, когато между сроковете на валидност на предходната и последващата застраховка има часове или минути, което да е породило объркване), поради което и не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на случая, в сравнение с обикновения, която да наложи извод за маловажност на деянието.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №16 – 0869 - 000166/25.02.2016 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на М.П.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

РАЙОНЕН СЪДИЯ: