Р Е Ш Е Н И Е

 

579/16.11.2017г.,           гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Живко Атанасов

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 2454 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-000252 от 17.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.И.К., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание     чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл. 180, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. 

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г.И.К. на 08.03.2017 г. управлявал собствения си лек автомобил марка “БМВ 318И” с рег. № Н 1330 ВК, като се движел в гр. Шумен, по    бул. ”Симеон Велики” в посока пл. ”България”. Времето било ясно, видимостта добра, пътното платно било с четири ленти, като маркировката в този пътен участък била хоризонталната двойна непрекъсната линия – М-2. Непосредствено преди навлизането в кръстовището, намиращо се между улиците бул. ”Симеон Велики” и ул. „Алеко Константинов“  водачът преплъзнал гумите на автомобила, направил две кръгчета по цялата ширина на кръстовището и по този начин, чрез „дрифт“ нарушавайки пътната маркировка М-2 преминал цялото кръстовище и продължил движението си в посока пл. ”България“. Тъй като свидетелите Ц.П.К. и М.И.Р. се намирали в полицейски автомобил, паркиран на ул. „Алеко Константинов“ в близост до кръстовището свидетелите подали звуков и светлинен сигнал, както и стоп-палка за спиране на жалбоподателя, но последния продължил с ускорение движението си, след което без да спре се насочил в посока пл. ”България”. След извършена служебна справка бил установен собственика на автомобила, който впоследствие представил  Договор от 22.12.2016 г. за покупко-продажба на МПС - “БМВ 318И” с рег. № Н 1330 ВК, със страни М.П. М., като продавач и Г.И.К., като купувач, като по този начин бил установен автора на нарушението. В последвалата проверка се установило, че сключения договор за покупко-продажба на процесното МПС, не е регистриран от купувача - жалбоподателя Г.К. в съответствие с разпоредбата на  чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Впоследствие, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 252 от 13.03.2017 г., като актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-000252 от 17.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.И.К., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл. 180, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ц.П.К., на свидетеля М.И.Р. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетеля И.П.Д. - свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Ц.К., М.Р. и И.Д. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Г.И.К. на 08.03.2017  г. управлявайки собствения си лек автомобил марка “БМВ 318И” с рег. № Н 1330 ВК чрез „дрифт“ преминал цялото кръстовище, намиращо се между улиците бул. ”Симеон Велики” и ул. „Алеко Константинов“ и продължил движението си в посока пл. ”България“, въпреки наличието на „двойна непрекъсната линия“ – М-2. Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Въпреки, че в жалбата си нарушителят оспорва акта, не излага никакви конкретни твърдения, и не представя доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ц.К. и М.Р., които са се намирали в непосредствена близост до кръстовище между улиците бул. ”Симеон Велики” и ул. „Алеко Константинов“ в гр. Шумен, в паркирания наблизо служебен полицейски автомобил и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение. В тази връзка, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, визирано в  разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е достатъчно точно и ясно описано в акта за установяване на административното нарушение, поради което съдът намира, че актосъставителят правилно е издирил и посочил нарушената законова разпоредба.

Доколкото за посоченото нарушение не е предвидена изрична санкционна разпоредба, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил общата разпоредба на  чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща „глоба“ в размер до 20 лева за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. В тази връзка съдът намира, че наложеното от административно-наказващият орган наказание се явява правилно индивидуализирано, с оглед тежестта на нарушението и неговата обществена опасност. Процесната деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:  

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил марка “БМВ 318И” с рег. № Н 1330 ВК и че е негов собственик – приобретател по силата на Договор от 22.12.2016 г. за покупко-продажба на МПС. От разпита в съдебно заседание на свидетелите Ц.К. и М.Р. се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е регистрирал по предвидения законов ред пътното превозно средство, което управлява. Това обстоятелство се доказва по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства – Справка-удостоверение от 13.03.2017 г. на нотариус В.В. относно регистриран при него на 22.12.2016 г. Договор за продажба на процесното моторно превозно средство, с продавач М.П. М. и купувач Г.И.К. и Извлечение от АИС КАТ Регистрация за последното по време вписване относно процесното моторно превозно средство, от което е видно, че в регистрите на „Пътна полиция“ все още се води като собственик М.П. М.. Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 180, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението, която предвижда наказание „глоба“ в размер от 20 лева до 150 лева за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” над минималния, предвиден в закона размер, но не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер от 20 /двадесет/ лева.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки в предвид вида на нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.     

Видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление описанието на нарушението в пункт втори е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Макар и датата на нарушението да не е посочена изрично в наказателното постановление, същата е определяема по силата на закона, а именно - 06.01.2016 г., датата, следваща деня, в който изтича двуседмичен срок за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение № 363/    05.11.2014 г. по КАНД №332/2014 г. по описа на ШАС  и др.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 180, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 145, ал. 2 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-000252 от 17.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт първи, с която на Г.И.К., ЕГН **********,***, ул. ”Пирот” № 14, ет. 5, ап. 11 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.  

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0869-000252 от 17.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт втори, с която на Г.И.К., ЕГН **********,***,  ул. ”Пирот” № 14, ет. 5, ап. 11  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл. 180, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, като намалява размера на същото от 60 /шестдесет/ лева на 20 /двадесет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: