Р Е Ш Е Н И Е
586/20.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На първи ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2455 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №17-0869-000251 от 17.03.2017 год. на Началник сектор към ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Г.И.К., с ЕГН**********,***
са наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП, „глоба” в размер на 100 /сто/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като
излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен представител, като поддържат жалбата и молят наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като излагат конкретни мотиви в тази
насока.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2017 год. около 01.08 часа жалбоподателят
Г.И.К. управлявал лек автомобил марка “БМВ 318 И ” с рег. № Н 1330 ВК, като се
движел в гр.Шумен по бул.“Симеон Велики“, а след кръстовището с ул.“Алеко
Константинов“ в посока към пл.“България“. Първоначално при преминаването си
през кръстовището, образувано от бул.“Симеон Велики“ и ул.“Алеко Константинов“ водачът
приплъзнал гумите на автомобила и по този начин, чрез дрифт се завъртял два
пъти в кръстовището. След като продължил движението си по ул.“Алеко
Константинов“ продължил да приплъзва автомобилът, като чрез дрифт автомобилът
се движел през четирите ленти за движение от ляво на дясно и обратно. Тъй като
в това време в лявото платно на ул.“Алеко Константинов“ спрямо посоката на
движение на автомобила на жалбоподателя, бил паркиран полицейски автомобил, в
който се намирали свидетелите Ц.П.К. и М.И.Р., и двамата служители в сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Шумен, двамата възприели движението на автомобила
на жалбоподателя. Преди последният да приближи до тях К. насочил полицейския
автомобил към лентата за движение на К., като в момента в който автомобилът се
намирал перпендикулярно на платното за движение, през отворения прозорец на
предната врата на автомобила свидетелят Р. с ръка подал сигнал за спиране към
водача, като в същото време с автомобила възпроизвели светлинен и звуков
сигнал. Въпреки това обстоятелство жалбоподателят минал непосредствено пред
полицейския автомобил, като го заобиколил и без да спре ускорил движението си и
се отдалечил. След извършена служебна справка бил установен собственика на
автомобила и бил открит и самия жалбоподател. На водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №251 от 13.03.2017 год., който бил връчен на
нарушителя и подписан от него, като изложил, че няма възражения. Впоследствие не
се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е
депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №17-0869-000251 от
17.03.2017 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна
полиция Шумен, с което на Г.И.К., с ЕГН**********,*** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП, „глоба” в размер на 100 /сто/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ц.П.К. и на
свидетелите М.И.Р. и И.П.Д., както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Ц.П.К. и М.И.Р. се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят Г.И.К. на 08.03.2017 год., управлявайки лек автомобил марка “БМВ
318 И ” с рег. № Н 1330 ВК, при преминаването си през кръстовището, образувано
от бул.“Симеон Велики“ и ул.“Алеко Константинов“ приплъзнал гумите на
автомобила и по този начин, чрез дрифт се завъртял два пъти в кръстовището,
след което продължил движението си по ул.“Алеко Константинов“ в посока към
пл.“България“, като отново продължил да приплъзва автомобила, като чрез дрифт
автомобилът се придвижвал през четирите ленти за движение от ляво на дясно и
обратно. От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен
за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари, а за описаните по-горе цели.
В тази връзка съдът намира, че деянието се
установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите К. и Р., които
по време на извършване на нарушението са се намирали в служебния автомобил в
горната част на ул.“Алеко Константинов“ и пряко са възприели поведението на
водача и извършваните от негова страна маневри. Нарушението не е било оспорено първоначално и от страна на
жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият е посочил в акта
за установяване на административно нарушение, че няма възражения.
В тази връзка съдът не споделя изложеното от
страна на К. в съдебно заседание по време на хода по същество, че пътното
платно е било мокро и хлъзгаво и поради влизане в завоя с несъобразена скорост
не е успял да овладее автомобила, което е било и причина за движението по
цялата ширина на пътното платно. В този смисъл от разпита на свидетеля К. се
установява, че в нощта на нарушението – 08.03.2017 год. не е имало сняг или
дъжд, времето е било ясно и се е чувал звука от пищене на гумите.
Авторството на деянието се изяснява от приложената
по делото Декларация от 13.03.2017 год., в която жалбоподателят собственоръчно
е посочил, че на 08.03.2017 год. около 01.08 часа лично той е управлявал
собствения си лек автомобил марка „БМВ 318“ с рег. №Н1330 ВК. В подкрепа на
този извод са и показанията на свидетелите К. и Р., които лично са възприели
поведението на водача и в съдебно заседание заявяват, че доколкото участъкът от
пътя е бил осветен и са имали пряка видимост към автомобила на жалбоподателя,
при минаването му покрай тях ясно са възприели водача и потвърждават, че това е
именно лицето, което впоследствие са установили и на което са съставили
съответния акт.
Поради изложените съображения съдът намира, че
жалбоподателят като е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други
цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано
в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган
правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и
приложил и действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба
на чл.175А, ал.1 предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на
3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието налагайки го в неговия абсолютен размер.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори
на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е
посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена,
водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин,
че по време на движението по ул.“Алеко Константинов“, преди приближаване към
полицейския автомобил на жалбоподателя е
бил подаден сигнал за спиране с ръка през отворения десен прозорец на
автомобила от страна на свидетеля Р. и едновременно с това светлинен и звуков
сигнал, но същият не е изпълнил даденото му указание и е продължил движението
на автомобила. В този смисъл С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
посочено в разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
В подкрепа на изложеното са показанията на
свидетелите К. и Р., които в съдебно заседание свидетелстват, че подадения сигнал за спиране с ръка, съпроводен със
светлинен и звуков сигнал, е бил подаден в момента, в който полицейският автомобил,
управляван от свидетеля К., е бил разположен перпендикулярно на пътното платно,
а автомобилът на жалбоподателя е приближавал към него, при което в момента на
подаване на сигнала с ръка през отворения десен прозорец на автомобила
свидетелят Р. се е намирал към автомобила на жалбоподателя и последният е имал
пряка видимост към него. Имайки предвид, че актосъставителят е бил облечен с
полицейска униформа и е подал сигнала с ръка през отворен прозорец на
полицейски автомобил, посочвайки на нарушителя местото, където следва да спре,
доказва, че подадения сигнал е бил своевременен и ясен и в унисон с възможностите
за спиране, предвидени в разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. От материалите
по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни
доказателства отново чрез разпита на свидетелите К. и Р. се установява, че в
разговора с тях, след установяване самоличността на водача, последният им е
обяснил, че не е спрял, защото имал неплатени глоби и се е изплашил. Подобно
твърдение е изложил и в даденото от негова страна писмено обяснение на
13.03.2017 год., в което излага, че на 08.03.2017 год. около 01.08 часа е бил
засечен от полицейски автомобил с включени буркани, но поради наличието на
неплатени глоби по други актове, е решил да не спира и избягал, заобикаляйки
нарочно патрулката.
Следва да се приеме, че след като водачът не е
спрял на посоченото му место, въпреки подадения му своевременен и ясен сигнал
за спиране, чрез подаване на сигнал с ръка от униформен полицейски служител, намиращ
се в полицейски автомобил, придружен със светлинен и звуков сигнал, като по
този начин е осуетил извършването на проверка от контролните органи, следва да
се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, посочено в пункт втори на наказателното постановление. Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно която се
наказва с “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и с
“глоба” от 50 до 200 лева, водач, който откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка
от органите за контрол. В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в размер, около средния, предвиден
в закона, без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки,
че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона
жалбоподателят е бил наказван за други нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство
не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо
негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция,
като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено. Изложените в тази насока
схематични мотиви преповтарят текста на нарушението, описано в пункт трети на
наказателното постановление и не могат да бъдат основание за налагане на
по-висока санкция за настоящото деяние. Не може да бъде споделен и довода, че
по този начин жалбоподателят се е отклонил от извършване на проверка за
алкохол, доколкото видно от материалите по делото полицейските служители не са
предприели каквито и да е действия, водещи до своевременно откриване на водача
именно с оглед извършване на такава проверка. В този смисъл от матиралите по
делото се установява, че самоличността на водача е била установена едва на
13.03.2017 год., т.е. пет дни след нарушението. В тази връзка съдът като взе в
предвид липсата на адекватни мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно
предвидени наказания, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. При определяне размера
на тези наказания съдът съобрази и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания следва
да кореспондират помежду си.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт втори да
бъде изменено, като наказанието
“лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде
намалено от 3 месеца на 1 месец, а наказанието “глоба” от 100 /сто/ лева на 50
/петдесет/ лева.
По
отношение на нарушението, описано в пункт трети на наказателното постановление,
съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят Г.И.К. на 08.03.2017 год. управлявайки лек автомобил
марка “БМВ 318И ” с рег. №Н1330 ВК, по ул.“Алеко Константинов“ в гр.Шумен приплъзвал
гумите на автомобила, като при преминаване покрай спрелия полицейски автомобил,
без да спре го заобиколил, увеличавайки скоростта си на движение и минавайки в
непосредствена близост до него. Това обстоятелство само по себе си е създало
опасност и пречки за останалите евентуални участници в движението и за тяхното
здраве и живот, както и опасност от причиняване на имуществени вреди на
участниците в движението, какъвто се явява полицейския автомобил, който е бил
заобиколен от водача в непосредствена близост. В подкрепа на този извод са
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ц.П.К. и М.И.Р.,
които както бе изложено и по-горе са се намирали в полицейския автомобил и
свидетелстват, че автомобилът на жалбоподателят е минал в непосредствена
близост до тях, на разстояние около 5 см и е съществувала реална опасност да ги
блъсне.
Това нарушение на се
оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото както бе посочено по-горе в
разговора си с двамата свидетели е обяснил причините, поради които не е спрял
на подадения му сигнал, като ги е заобиколил.
Поради изложените съображения съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото за
посоченото нарушение не е предвидена изрична санкционна разпоредба, съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил
общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП,
предвиждаща глоба в размер до 20 лева за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание. В тази връзка съдът намира, че наложеното от
административно-наказващият орган наказание се явява правилно индивидуализирано,
с оглед тежестта на нарушението и неговата обществена опасност.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
наказателното постановление в частта по пункт трети се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и
процесуалният му представител, че нарушенията следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че действително
в самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът
напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият
орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушенията в
настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Всяко едно
от описаните в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с
висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нито едно от
нарушенията не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената законова норма.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи и
трети - да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а в частта по
пункт втори – изменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0869-000251 от 17.03.2017
год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, в частта по пункт първи, с която на Г.И.К.,
с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца на основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП и в частта по пункт трети, с която на Г.И.К.,
с ЕГН********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП, като
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №17-0869-000251 от
17.03.2017 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна
полиция Шумен, в частта по пункт втори,
с която на Г.И.К., с ЕГН********** са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, като изменя размера на наложеното
наказание „глоба“ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ от 3 /три/
месеца на 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: