Р Е Ш Е Н И Е

 

617/6.12.2017г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                                Председател: Диана Георгиева  

При секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2468по описа на ШРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-002379 от 10.10.2017г. на Началника група към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на М.П.П., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, тъй като в случая са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващия орган неправилно не го е приложил.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на ОД МВР Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че на 30.09.2017г., след 21,00 часа свидетелите Е.С.Б. и А.Н.А. - служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения се намирали на бул. Симеон Велики, в близост до магазин „Била“ в гр. Шумен. Двамата свидетели видели, че в посока откъм кв. Тракия се движел лек автомобил „Мерцедес“, бял на цвят с две врати. При спиране и последвалата проверка проверка на документите на водача, установили, че водач бил жалбоподателя М.П.П., а от свидетелството й за управление на МПС, установили, че същото е с изтекъл срок на валидност през месец януари 2017г. За така установеното административно нарушение, свидетелят Е.Б. съставил на жалбоподателя АУАН, бл. № 065710 от 30.09.2017г. за управление на МПС със СУМПС № 265321558, което е с изтекъл срок на валидност до 09.01.2017г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДв.П. Актът е подписан от нарушителя без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 17-0869-002379 от 10.10.2017г. на Началника група към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен, с което на М.П.П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.С.Б.  и на свидетелят А.Н.А. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Б. и А. съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са осъществени съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

Легалната дефиниция на МПС се съдържа в §6, т.11 от ДР на ЗДвП и съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Безспорно управляваното превозно средство от жалбоподателя е моторно такова.

Безспорно е установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно М.П.П. е управлявала лек автомобил „ Мерцедес ЦЛЦ 180 Компресор“ с рег. № Н98 89АР на 30.09.2017г. по бул. Симеон Велики в гр. Шумен.

Безспорно се установява от приложената по делото и приета от съда справка за нарушител от региона, че срока на валидност на последното издадено на жалбоподателя свидетелство е изтекъл на 09.01.2017г. След тази дата на П. е било издадено ново свидетелство за управление, но същото е с валидност  от 09.10.2017г. Към 30.09.2017г. същата не е притежавала валидно свидетелство за управление на МПС и не са налице данни да е била отпочнала процедура по подновяване на СУМПС. Съдът намира, че извършеното  нарушение неправилно е квалифицирано по чл.150, ал.1 от ЗДв.П.

Съгласно посочената разпоредба участващите в движението по пътищата превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи. Фактът, че към момента на констатиране на  нарушението П. не е притежавала  валидно свидетелство, поради изтичане на срока, не води до извода, че същата е загубила придобитата правоспособност. Ако беше така, при издаване на ново свидетелство, би следвало първо да се възстанови правоспособността, след което да бъде издадено. Съгласно чл.50 от ЗБЛД  българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление, т.е. то единствено удостоверява придобито право и с изтичане срока на валидност на удостоверителният документ, придобитата правоспособност не се губи.  В тези случаи лицето има правоспособност да управлява превозни средства по смисъла на ЗДвП, но не притежава валидно СУМПС, чрез което да удостовери по надлежен ред придобитото право. Съгласно разпоредбите на ЗДв.П за да управлява МПС, водачът освен правоспособност, трябва да притежава и  СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС – чл.150а от ЗДв.П. Предвид изложеното  съдът намира, че както актосъставителя, така и наказващият орган неправилно са квалифицирали нарушението по чл.150 от ЗДвП. Независимо от неправилното посочване на   нарушената разпоредба, настоящият състав счита, че  допуснатото нарушение не е съществено  и не нарушава правото на защита на нарушителя. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДв.П, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лева, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. В конкретният случай жалбоподателя, след като жалбоподателя П. не притежава валидно СУ МПС, то на практика не притежава съответното свидетелство за управление. Посочената разпоредба не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата  част на АУАН и на НП е описан именно състав на  нарушение по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДв.П, то настоящият състав счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело  до накърняване  правото на защита на санкционираното лице. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и  е наложил съответното наказание в минимално предвидения размер.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно – наказващия орган правилно е определил размера на наказанието, като е наложил минималния размер.

Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл.28 от ЗАНН, каквото се опитва да обоснове процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДв.П е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Съдът приема, че не е налице по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Жалбоподателят е бил изпаднал в нарушение още на 10.01.2017г., а нарушението е констатирано на 30.09.2017г. т.е повече от осем месеца жалбоподателя е управлявал лекия си автомобил и сигурно щеше да го управлява, ако не е била извършената проверка. Вярно, че веднага след констатиране на нарушението свидетелството е подновено, но това е така понеже в противен случай жалбоподателя не би могъл да ползва правото си да управлява МПС.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление  е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0869-002379 от 10.10.2017г. на Началника група към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен, с което на М.П.П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 1-во от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: