Р Е Ш Е Н И Е
611/1.12.2017г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2491 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № И-2210/28.08.2017 г. на Кмета на Община Шумен, с
което на основание чл. 20, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за изграждане
на временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен
на ЕТ „М.А.-М.“, с ЕИК 127022618, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. ”Стара планина” № 3, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от М.Н.А.,
ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение по чл. 20, ал. 1 от същата наредба. Търговеца - жалбоподател моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените
по делото съдебни заседания представляващия търговеца, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените
в нея съображения. В съдебно заседание излагат допълнителни
съображенията за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Процесуалният представител на Община –
Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Търговеца –
жалбоподател ЕТ „М.А.-М.“, с ЕИК 127022618 е със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. ”Стара планина” № 3, вх. 1, ет. 1, ап. 1и се представлява
от управителя М.Н.А..
Търговеца –
жалбоподател ЕТ „М.А.-М.“ осъществява търговска дейност в търговски обект – магазин
за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Шумен, ул. ”Стара планина” № 3. С
оглед обслужването на клиентите на магазина, на неустановена дата под терасата на първи жилищен етаж в сградата на
кооперация - ЖСК „Илинден“, находяща се на посочения адрес, непосредствено пред
външната стена на обекта
бил поставен фризер с размери: дължина – 1 м. и ширина – 0.60 см.,
за което обаче не било издадено съответно разрешение от Община Шумен. На 11.05.2017
г. при извършена проверка за спазване на общинските наредби
от служители от Дирекция “Устройство на територията” при Община Шумен били
установени изложените по-горе обстоятелства, а именно, че търговецът е разположил преместваеми съоръжения върху тротоара
непосредствено пред обекта. Било установено също, че към момента на извършване
на проверката търговеца няма издадено в тази връзка от Общинска администрация -
Шумен разрешение за поставяне на горепосочените преместваеми съоръжения и съответно
няма заплатена такса. Впоследствие на търговеца – нарушител бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 9448/11.05.2017 г., като е
посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от
Наредба за реда и условията за изграждане на временни открити обекти и
поставяне на преместваеми съоръжения, приета от ОбС Шумен. Актът е бил връчен
на управителят на едноличния търговец, който го подписал без възражения.
Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№ И-2210/28.08.2017 г. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл. 20,
ал. 2 от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни открити обекти
и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен на ЕТ „М.А.-М.“, с ЕИК
127022618, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Стара планина” №
3, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от М.Н.А., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл. 20, ал. 1 от същата наредба.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя М.С.К. и на свидетелите Г.Д.Н. и С.Ж.С., Д.С.М. и С.Е.А., както
и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най –
голямо значение за изясняване на делото от фактическа страна са показанията
на свидетелите М.К., Г.Н. и С.С.. Доколкото
свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия търговеца - нарушител,
които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не
могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви. По делото като веществено доказателство е приложена
и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната
не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 125,
ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче
приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват
или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
чл. 102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват
предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/2009 г., ІІ н. о. на ВКС/.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода
на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение, че процесния фризер с размери: дължина – 1 м. и ширина – 0.60 см. е
разположен непосредствено до външната стена на сградата на ЖСК „Илинден“,
построена през 1987 г. въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно
място, както и че не е разположен в очертанията на сградата. Вещото лице заключава,
че фризера не е разположен в обхвата на правото на строеж на сградата, както и
че земята, върху което е разположен процесния фризер попада в обхвата на
прилежащата площ на сградата съобразно Наредба № 7 от 2003 г. на МРРБ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Според
разпоредбата на чл. 1,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за реда и условията
за изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения
на ОбС Шумен “преместваеми обекти” са павилиони,
кабини, маси, навеси, стойки и други подобни съоръжения, предназначени и/или
използвани за търговия и други обслужващи дейности. От своя страна нормата на
чл. 2, ал. 1 и ал.3 от
посочената наредба допуска поставянето на обекти и съоръжения по чл. 1
върху части от тротоари, части от площадни пространства, както и върху свободни
площи и имоти, без това да пречи на основното предназначение на терените върху
които се поставят, но само с разрешение за поставяне, издадено от кмета на
общината или разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община
Шумен.
Същевременно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за изграждане на
временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен
забранява разполагането на преместваеми обекти и съоръжения и изграждането на
временни обекти без разрешение за поставяне и/или строеж, когато издаването му
е необходимо, както и държането им върху съответния имот след изтичане срока на
издаденото разрешение.
Безспорно
е установено по делото
/основно
от показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат
кредитирани/,
а и не се отрича от страна на търговеца -жалбоподател,
че последният е бил разположил нестационарни обекти
– описаният фризер с размери: дължина – 1 м. и ширина – 0.60 см.
върху част от тротоар, за който
нямал съответно разрешение. Показанията на свидетелите се потвърждават и от
приложената по делото фотоснимка на тротоара пред обекта. Не съществува
съмнение относно обстоятелството, че фризера е
бил поставен именно от санкционираният
търговец -
същият е бил
разположен непосредствено пред търговския обект, стопанисван от последният, видимо предназначен за клиенти на
магазина. Установено е също така, че за поставянето на процесният фризер на
тротоара пред магазина не е било издадено разрешение от кмета на Община Шумен -
такова не е било представено в хода на проверката, нито в съдебно заседание, като
поначало не се и твърди, че е било налично. Също така от разпита на
посочените свидетели се установява по безспорен начин, че терена, върху който е
бил разположен фризера е общински и че същия се намира в строителните граници
на гр. Шумен.
Доколкото
процесният фризер
несъмнено представлява „преместваеми обекти“ по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1
от Наредбата, като за поставянето му
е било необходимо разрешение по силата на чл. 2, ал. 3 от същата наредба, но
такова не е било издадено, съдът приема, че санкционираният търговец
действително е осъществил състава на нарушение по чл. 20, ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за изграждане на временни открити обекти и поставяне на
преместваеми съоръжения на ОбС Шумен.
Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител търговеца - жалбоподател, обективирано в жалбата,
че е не осъществен състава на нарушение по чл. 20,
ал. 1 от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни открити обекти и
поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен, тъй като процесния фризер е
разположен върху земя, върху която има учредено и платено право на строеж,
което е за апартамента, ведно с терасите, собственост на представляващия
търговеца - нарушител, поради следното: Действително от приложения по делото нотариален акт за
собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „Илинден“ № 45, том V, нот. дело № 1410/1987 г. на нотариус при Районен съд –
Шумен става ясно, че апартамент № 1 от ЖСК „Илинден“, находяща се в гр. Шумен,
ул. ”Стара планина” № 3, вх. 1, ет. 1, собственост на родителите на съпруга на М.Н.А.,
ЕГН ********** - управителя на търговеца - нарушител е построен върху държавно
място с учредено право на строеж. Според правната доктрина и установената
съдебна практика правото на строеж спада към класическите вещни права, познато
в римското право като „суперфиция“. Според разпоредбата на чл. 63 от Закона за
собствеността обаче собственикът на земята може да учреди правото на строеж на
едно лице, което ще построи сградата и ще стане само собственик на постройката.
Правото на строеж обикновено се свързва със строителна дейност над повърхността
на земята, но с изменението на Закона за собствеността /ЗС/ от 1996 г. изрично
се допуска право на строеж и под повърхността на земята, като това се отнася както до
инфраструктурни обекти, така и до друг тип постройки. Ето защо съдът намира, че
в процесния случай съпругът на управителя на търговеца – нарушител е собственик
само на жилището, построено от ЖСК „Илинден“, но
не и на земята около сградата. В тази насока е и заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза, от което е видно, че процесния фризер е разположен непосредствено
до външната стена на сградата на ЖСК „Илинден“, построена през 1987 г. въз
основа на отстъпено право на строеж върху държавно място, както и че не е
разположен в очертанията на сградата. Вещото лице заключава, че фризера не е
разположен в обхвата на правото на строеж на сградата, както и че земята, върху
което е разположен процесния фризер попада в обхвата на прилежащата площ на
сградата съобразно Наредба № 7 от 2003
г. на МРРБ.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на
какво нарушение му е вменено. Датата на установяване на нарушението също така е
посочена ясно. Същата следва да се счете и за дата на извършване на
нарушението, тъй като предвид естеството на нарушението не би могло да се
установи точно кога е било осъществено, т. е. кога е
бил поставен процесниятфризер. Не представлява процесуално
нарушение и непосочването на формата на вината, доколкото
административнонаказателната отговорност е насочена към едноличен търговец, а отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/. Административнонаказващият орган правилно е издирил
приложимата норма, а именно -разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, установяваща забрана за
поставяне на преместваеми обекти без съответно разрешение.
В същото време обаче
съдът споделя доводите, застъпени от процесуалния представите на търговеца –
жалбоподател в съдебно заседание, че извършеното
административно нарушение е
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба,
наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Преценката за „маловажност
на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и
не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси
по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на
цитираните правни норми следва изводът, че преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11
от ЗАНН и чл. 93,
т. 9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Настоящият
съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на
основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния
закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира тази наредба, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В
конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че административното нарушение, за
което е санкциониран търговеца -
жалбоподател, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“ и неправилно
административно-наказващият орган не я е приложил. Налице са основания случаят да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като същият се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид. Касае се за един обект - фризер с
незначителни размери: дължина – 1 м. и ширина – 0.60 см., поставен непосредствено пред външната стена на обекта и под терасата на първи жилищен етаж в сградата на
кооперация - ЖСК „Илинден“, находяща се на посочения адрес, т. е. заемащ малка тротоарна площ. Предвид и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства /административно-наказващия орган не е визирал такива в
наказателното постановление, а такива не се установиха и в съдебно заседание/,
то очевидно санкционираното деяние притежава обществена опасност, значително
по-ниска от тази на обичайните административни нарушения от посочения вид.
Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда
би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително
обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението,
което в случая не е налице. Също
така, от съществено значение е, че нарушението е извършено за първи път.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че санкционираната деятелност
съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно
административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира търговеца - жалбоподател с предвидената в чл. 20, ал. 2
от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни открити обекти и
поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен санкция,
да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде
наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице
са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е
приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е
издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № И-2210/28.08.2017 г. на Кмета
на Община Шумен, с което на основание чл. 20, ал. 2 от Наредбата за реда и
условията за изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми
съоръжения на ОбС Шумен на ЕТ „М.А.-М.“, с ЕИК 127022618, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. ”Стара планина” № 3, вх. 1, ет. 1, ап. 1,
представлявано от М.Н.А., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от същата
наредба, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: