Р Е Ш Е Н И Е
649/15.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2503 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №17-0869-002331 от 05.10.2017 год. на Началник група към ОД на
МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Н.Н.П., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18
/осемнадесет/ месеца на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.174, ал.1
от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени
наказателното постановление, като намали размера на наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
В съдебно заседание същият не се явява лично. За
него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата, като излага
допълнителни мотиви в подкрепа на изложените в нея съображения.
За ОД на МВР – гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2017 год. около 06.40 часа жалбоподателят
Н.Н.П. управлявал товарен автомобил марка “Мерцедес 308 ЦДИ Спринтер” с рег.№ ТХ7854ХС,
собственост на „Савимекс“ ЕООД, с Булстат 124034688. Движел се в гр.Шумен, по
бул.“Ришки проход“ в посока бул.“Мадара“. В района пред „ЕВРОФУТБОЛ“ бил спрян
за проверка от служители при ОД на МВР -
гр.Шумен – свидетелите А.Н.А. и И.Х.И.. На
водача била извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. №ARBB-0003. Пробата
показала наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0.70 промила. На
жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване №0030057 и същият се
явил за даване на кръвна проба в 07.15 часа на същия ден. Изготвената химическа
експертиза е установила концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя в размер
на 0.74 промила. На водача бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №2331 от 07.09.2017 год.,
който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи възражения. Актосъставителят
е посочил, че с описаното деяние е била нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. Впоследствие П. не се е възползвал от законното си право и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. На 08.09.2017
год. му била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №17-0869-000914, по силата на която на основание разпоредбата на чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП свидетелството му за управление на МПС било временно отнето.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №17-0869-002331 от 05.10.2017 год. на Началник група към ОД на
МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Н.Н.П., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 18 /осемнадесет/ месеца на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.174,
ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.Н.А. и на
свидетеля И.Х.И., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-химическа експертиза по
която вещото лице дава заключение, че при изследване на кръвната проба на
лицето Н.Н.П. по газхроматографския метод е установена концентрация на алкохол
в размер на 0.77 промила.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /в
сила към датата на извършване на деянието/ на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че както извършената на жалбоподателя проверка с
техническо средство “Дрегер 7510”, а така също и изготвената по-късно химическа
експертиза е доказала наличие на алкохол, както в издишания от водача въздух,
така също и в кръвната му проба. Доколкото концентрацията на алкохол в
издишания въздух и в кръвта на водача се различава, на основание разпоредбата на чл.6 от Наредба №30 от
27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, /в сила към датата
на извършване на нарушението/ с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е
дал кръв за изследване, следва да се приеме стойността на концентрацията,
определена от химическата експертиза. В тази връзка с оглед на обстоятелството,
че след извършване на деянието, но преди издаване на наказателното
постановление е в сила Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, и доколкото
същата определя като единствен възможен метод за химическо изследване
газхроматографския метод, следва да се приеме заключението на изготвената в
тази връзка съдебно-химическа експертиза, съгласно което при изследване на
кръвната проба на лицето Н.Н.П. по газхроматографския метод е установена
концентрация на алкохол в размер на 0.77 промила. С оглед на изложеното се
налага извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /в
сила към датата на извършване на нарушението/. В подкрепа на този извод са
както събраните в хода на производството писмени доказателства, така и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите А.Н.А. и И.Х.И.. Нарушението се доказва и от
изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство съдбено-химически
експертизи, които потвърждават факта, че водачът е управлявал посоченото МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. При преценка на нарушението
съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на деянието, но преди
влизане в сила на наказателното постановление посочената по-горе
материално-правна норма е била променена, като
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /изм. С ДВ бр. 77 от 2017 год.,
в сила от 26.09.2017 год./ предвижда забрана за водачите на МПС да управляват
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочената
промяна не се отразява на квалификацията на извършеното от нарушителя деяние и
не променя неговата съставомерност по същия законов текст.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП, доколкото нарушението е извършено при условията на повторност. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представеното като писмено доказателство по делото Наказателно постановление №15-0769-003694/24.11.2015 год. жалбоподателят е бил наказан за същото деяние по чл.174, ал.1 от ЗДвП, като наказателното постановление е влязло в сила на 29.03.2016 год. Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на 07.09.2017 год., т.е. в двугодишния срок от влизане в сила на посоченото наказателно постановление, поради което същото се явява повторно по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лева за водач, който повторно управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание “глоба” в размер около средния, предвиден в закона, а
кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” в размер близък до минимума, но над
него. В този смисъл по отношение на двете кумулативно предвидени наказания
е наложил наказание в размер, различен
от минималния, посочен в закона, без да изложи каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока. Следвало е в случай, че административно-наказващият
орган счита, че на нарушителя следва да бъде наложено съответното наказание да
изложи конкретни мотиви относно обществената опасност на деянието и на дееца и
да обоснове така наложения размер на всяко едно от двете кумулативно наложени
наказания. Представянето на справка за нарушител от региона едва в
производството по обжалване на наказателното постановление по никакъв начин не
замества необходимостта от конкретни мотиви и не санира пропуска на
административно-наказващият орган. В този смисъл, съдът съобразявайки липсата
на конкретни мотиви и съображения в тази насока, както и тежестта на самото
нарушение, намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение,
наказанията за същото да бъдат в размер на предвидения в разпоредбата на
чл.175, ал.2 от ЗДвП минимум, а именно
“глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 /една/ година. В тази връзка при определяне размера на
наказанията съдът съобрази обстоятелството, че двете кумулативно предвидени
наказания следва да кореспондират помежду си, както и обстоятелството, че
наказанието следва да бъде съобразено с имущественото състояние на дееца, а от
представения като писмено доказателство по делото Трудов договор
№1912/23.05.2017 год. се установява, че жалбоподателят получава трудово
възнаграждение в размер на 510 лева. При преценка на наказателното
постановление съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на нарушението
и преди съставяне на наказателното постановление е последвало изменение в
разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП /ДВ бр.77 от 2017 год., в сила от 26.09.2017
год./. В същото време обаче, доколкото приложимата в случай санкция е посочена
в ал.2 на същия текст, то последвалата промяна не се отразява на
съставомерността на деянието и на приложимата санкционна норма.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложените
на жалбоподателя административни наказания следва да бъдат намалени в посочения
по-горе смисъл.
Доколкото в производство по искане на
жалбоподателя бе изготвена съдебно-химическа експертиза, то на основание
разпоредбата на чл.28, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози същият
следва да възстанови направените в тази насока разходи за нейното изготвяне в
общ размер на 95.40 лева, като сумата от 83.40 лева, представляваща разходи за
транспортиране на кръвната проба и труд следва да бъда заплатена по сметка на
ОД на МВР Шумен, а сумата от 12.00 лева, представляваща пътни разноски на
вещото лице - по сметка на Районен съд Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №17-0869-002331 от 05.10.2017 год.
на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Н.Н.П.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 18 /осемнадесет/ месеца на основание чл.174, ал.2 от
ЗДвП, във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП, като
намалява размера на наложената „глоба“ от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на
1000 /хиляда/ лева, а размера на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ от 18 /осемнадесет/ месеца на 1 /една/ годна.
ОСЪЖДА Н.Н.П., с ЕГН********** да
заплати направените в хода на производството разноски за изготвяне на
съдебно-химическа експертиза в общ
размер на 95.40 лева /деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, като
сумата от 83.40 лева, представляваща разходи за транспортиране на кръвната
проба и труд следва да бъда заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от
12.00 лева, представляваща пътни разноски на вещото лице - по сметка на Районен
съд Шумен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: