Р Е Ш Е Н И Е

615/6.12.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2577 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №17 – 1729 – 000530/14.09.2017год. на Началника на РУ при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя В.Г.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като счита че е извършила вмененото й нарушение. В съдебно заседание, редовно призована се явява лично.

За АНО редовно призован представител не се явява.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 04.08.2017г. свидетелите Й.И.С., Г.В.Г. и Г.М.А. *** около 10.00 часа работили по КАТ в гр.Шумен за неправилно паркирани МПС. В района на пл. «Възраждане», пред входа на старата поликлиника, констатирали няколко автомобила между които и л.а. «Пежо 307» с рег. №Н 4140 ВК, собственост на Р.В.Г., ЕГН **********, които били паркирани в зоната на действие на пътен знак В 28. Автомобилите били разположени почти перпендикулярно на оста на пътя пред тротоара и по този начин създавали пречки и опасности за останалите участници в движението. След извършване на справки за установяване собствеността на автомобилите, на собствениците били издадени фишове за за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП /неправилно паркирано моторно превозно средство/ в отсъствие на нарушителите и към МПС били закрепени уведомления. Срещу съставения фиш на Р.В.Г., в качеството й на собственик на л.а. «Пежо 307» с рег. № Н 4140 ВК, на 04.08.2017г. постъпило възражение от В.Г., към което били приложени 2 бр. Декларации, съгласно които на 04.08.2017г. автомобила е бил управляван от В.Г.С.. Към възражението била приложена и пожизнена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена на Р.Г.. Издадения на Р.В.Г. фиш, с който й била наложена глоба за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП бил анулиран. На 17.08.2017г. св. Й.С. съставил срещу жалбоподателката АУАН № 530 за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, в нейно присъствие за това, че на 04.08.2017г. в гр.Шумен на пл. «Възраждане» пред входа на Стара поликлиника, е паркирала управлявания от нея л.а. «Пежо 307» с рег. № Н 4140 ВК по начин, по който създава пречки за движението на другите участници в движението. При предявяване на акта В.С. отказала да го подпише, което е удостоверено по предвидения в закона ред, но получила копие от същия. Депозирала е писмени възражения, в които не оспорва, че на посочената дата и място е паркирала автомобила, но счита че не е извършила вмененото й нарушение, предвид издадената на майка й карта за паркиране. По повод подаденото възражение била извършена проверка, която приключила с мнение, че възражението е неоснователно.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя В.Г.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление ѝ е връчено лично на 20.10.2017г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Й.И.С., Г.В.Г. и Г.М.А., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Същите са очевидци на извършеното нарушение. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. По искане на жалбоподателката е разпитан в качеството на свидетел Д.Д.. Показанията на свидетеля не опровергават установената фактическа обстановка. Същият не е присъствал при извършване и установяване на нарушението. Излага това, което му е било споделено от жалбоподателката, която от своя страна не оспорва фактическата обстановка, а правните изводи на наказващия орган, че е извършила нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Жалбоподателката не оспорва, че на посочената дата и място е паркирала л.а. «Пежо 307» с рег. № Н 4140 ВК, на пл. «Възраждане» пред входа на Старата поликлиника, но счита че това не е станало в нарушение на закона, тъй като съгласно чл.50 ал.2 т.3 от ЗДвП въведената забрана за паркиране с пътен знак В28 не се отнася за ППС, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Посочва, че автомобилът е бил паркиран на това място, поради това, че е транспортирала майка си за посещение при лекар в същата сграда.По делото не е спорно също така, че л.а. «Пежо 307» с рег. № Н 4140 ВК е собственост на майката на жалбоподателката - Р.В.Г., която притежава пожизнена карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. Нормата на чл. 98 от ЗДвП регламентира местата, на които престоят и паркирането са забранени. С посочената за нарушена разпоредба се забранява престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. От обстоятелствената част на акта и наказателното постановление е видно, че е прието, че в конкретния случай е нарушена забраната за паркиране по начин, който създава пречки за движението на другите участници в движението. Предвид разпоредбата на чл.93 от ЗДвП в конкретния случай се касае за паркиране, а не за престой на МПС. От събраните гласни доказателства се установи, че към момента на установяване на нарушението водачът не е присъствал. В подкрепа на това е и обстоятелството, че първоначално е бил съставен фиш в отсъствие на нарушителя. Съгласно чл.94 ал.3 от ЗДвП при паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Действително съгласно чл.50 ал.2 т.3 от ЗДвП въведената забрана за паркиране с пътен знак В28 не се отнася за ППС, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. В конкретния случай автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на знак В28, но жалбоподателката не е наказана за това, че е нарушила забраната за паркиране въведена с пътен знак В 28 /т.е. че е паркирала на място, където е било забрането с пътен знак/, а за това, че при паркирането автомобилът не е бил позициониран по посочения в чл.94 ал.3 от ЗДвП начин /успоредно на оста на пътя/, а по начин, който създава пречки за движението на другите участници в движението /косо на оста на пътя, почти перпендикулярно/.

Въз основа на събраните доказателства по безспорен начин се установява, че на 04.08.2017г. жалбоподателката е паркирала л.а. «Пежо 307» с рег. № Н 4140 ВК , на пл. «Възраждане» пред входа на Старата поликлиника косо почти перпендикулярно на оста на пътя. По този начин движението на превозните средства движещи се по ул. „Цар Освободител“ безспорно се затруднява при извършване на десен завой, тъй има опасност да навлязат в лентата за насрещно движение. Следователно с поведението си жалбоподателката е нарушила императивната норма на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП от обективна страна. Паркирайки автомобила на пътното платно по начин, който пречи за движението на другите участници в движението се създават предпоставки за настъпване на ПТП. Разпоредбата на чл. 98 от ЗДвП не предвижда изключения, при които да е допустимо паркирането на посочените места на ППС, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. По отношение на субективната страна, настоящият състав намира, че нарушението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени по непредпазливост, поради което е осъществен състава на нарушението и от субективна страна.

От друга страна съдът намира, че в конкретния случай може да се приеме, че се касае за маловажен случай. При извършване на нарушението автомобилът е бил ползван за транспортиране на лице с увреждания до медицинско заведение. От приетото експертно решение на ТЕЛК се установява, че Р.Г. е със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Диагностицирани са множество заболявания между които и двустранна коксартроза с анкилоза на дясна тазобедрена става и тежка степен на ограничение на движенията, скъсяване на десен долен крайник с 8 см., средно тежка степен на ограничения на движенията и на лява тазобедрена става, от което следва, че са налице сериозни затруднения в придвижването на Р.Г.. Жалбоподателката е паркирала автомобила по посочения начин, с цел да осигури по - лесен достъп на майка си до медицинското заведение, поради което съдът намира, че е налице за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. От събраните гласни доказателства се установява, че пред медицинското заведение по същият начин е имало паркирани и други автомобили, поради което жалбоподателката е била в обективна невъзможност да паркира автомобила по посочения в чл.94 ал.3 от ЗДвП начин. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17 – 1729 – 000530/14.09.2017год. на Началника на РУ при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя В.Г.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: