Р Е Ш Е Н И Е

663/21.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2578 по описа на ШРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 291168-F329432/06.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС на Б.А.М., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложена “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н–18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.09.2017г. по обяд била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр. Варна в търговски обект – ресторант „Поп Шейтанова къща“, находящ се в гр. Шумен, ул. Цар Освободител № 158. Търговският обект бил стопанисван от „Диздарлар” ООД, гр. Шумен. По време на проверката проверяващите – свидетелят В.Р.А. и Д.П.Д. – инспектори по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен – седнали и си поръчали от менюто в ресторанта. На съседната маса имало други клиенти, които след консумацията си поискали сметката. За извършената покупка от клиентите на ресторанта – три броя кока-кола, два шницела и един сютляж, на обща стойност 15,20 лева, платени на място и в брой не им бил издаден финансов касов. Била им дадена сметка на хвърчаща сервитьорска сметка. По време на извършване на покупката и след получаване на сумата лицето Б.А.М. – приело плащането не издало фискална касова бележка от наличният въведен в експлоатация и работещ в обекта ФП/Тремол/ZK117080 50 139819 или от ръчен кочан. За резултатите от проверката на 07.09.2017 г. бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0334615. С протокола било дадено указание на лицето Б.А.М. за явяване в сградата на офиса на НАП на пл. Освобождение за съставяне на АУАН. На същият ден - 07.09.2017г. свидетелят А. съставил срещу Б.А.М., АУАН сер. АN, № F329432, в който посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗДДС, а именно, че като материално отговорно лице в обекта – ресторант „Поп Шейтанова къща“, находящ се в гр. Шумен, ул. Цар Освободител № 158, не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита извършените продажби на стоки чрез издаване на касови бележки от наличния в обекта ФП/Тремол/ZK117080 50 139819 или от ръчен кочан за извършена продажба на три броя кола, два броя шницел и един сютляж, на обща стойност 15,20 лева. АУАН бил връчен на нарушителя Б.А.М. и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие, нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 291168- F329432/06.10.2017г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.185, ал. 3 от ЗДДС на Б.А.М., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложена “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н–18/13.12.2006г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.Р.А., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелят А. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 291168-F329432/06.10.2017г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦФ-1582/23.12.2015г. на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се, според процесуалните правила на ЗАНН, административнонаказателно производство. Изложеното, както в АУАН, така и в НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно, пълно и ясно, възпроизведени са твърдения за факти, които покриват основните, съществени признаци на деянието, поради което позволяват неговата индивидуализация - обща с оглед датата и място на извършване и като административно нарушение в хипотезата на  чл.185, ал.3 ЗДДС, едновременно и осъществен административнонаказателен състав. Действително нормата е санкционна - предвижда/установява наказание, но изводимо от нея е и правилото за поведение адресат на което са лицата - административнонаказателно отговорните субекти, посочени в същата, а именно физическите лица, различни от търговците, които фактически са били длъжни да издадат документ по чл.118, ал.1 ЗДДС - касова бележка /фискален бон/ от фискално устройство и съответно санкционирани, в случаите когато приемат плащане, без да издадат такъв. Всъщност тази разпоредба е от категорията норми, които според доктринерното разбиране, съдържат и диспозицията/правилото за поведение/ и санкцията, при отсъствие на хипотеза. В тази връзка не е дължимо изобщо препращане към др. разпоредби- материалноправни на ЗДДС, вкл. в обективната страна на състава - чл.118, ал.1 ЗДДС, нито от др. специални подзаконови актове.

От съвкупния анализ на свидетелските показания и писмените доказателства, се налага несъмнен извод, че жалбоподателя е осъществил административно- наказателния състав на  чл.185, ал.3 ЗДДС, произтичащото от която норма свое задължение тя не е изпълнила, тъй като не е издала касова бележка от фискално устройство(фискален бон), нито от кочан с касови бележки, в момента на получаването на плащането за извършена продажба на стоки. Основанието за възникване на това й задължение е фактическо и произтича от факта на приемането на плащане и осъществяването на продажба, които са доказани безспорно по делото. Установено по категоричен начин е, че тя именно е лицето осъществило реално - фактически процесните продажби, а обстоятелствата за получаване на парични суми - цената дължима за тях и отрицателния факт на неиздаването на фискален бон - не се оспорват. Поради това и по пряк аргумент от  чл.185, ал.3 ЗДДС, Б.А.М. се явява субектът фактически задължен да издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, доколкото несъмнено очертава се адрес на предписаното в закона правило за поведение, съгласно диспозицията на  чл.185, ал.3 ЗДДС. След като не е сторила последното, правилно същата е определена като субект на процесното нарушение и правилно - законосъобразно, на съответното правно основание е била ангажирана от АНО нейната административнонаказателната отговорност.

Правилно наказващият орган е издирил и определил приложимата санкционна разпоредба, в случая -  чл.185, ал.3 ЗДДС. Съобразно предписанието на последната, правилно определено по вида си е и наложеното наказание на жалбоподателя - физическо лице, а именно глоба, като тя е индивидуализирана в границите на предвиденото, в средния установен размер - 300 лева, при визиран в закона минимум - 100 лева. Така проведената индивидуализация, според съда не е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни отговорността обстоятелства. Конкретно, не е съобразено, че настоящото нарушение се явява първо по ред за жалбоподателя, доколкото липсват данни тя да е санкционирана с влезли в сила НП за др. нарушения на данъчните закона. Поради това, в съответствие с изложените правни аргументи, съдът прецени, че справедливо и съответно на тежестта на извършеното ще бъде наказание "глоба" в размер около минимума, а именно 150 лева, в който смисъл следва да се измени НП, като се намали размерът на наложената санкция от 300 лева на 100 лева.

Съдебният състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с конкретното адмнистративно нарушение извършено от жалбоподателя не указват и на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. В случая не са налице основания за маловажност като се има предвид, от една страна, неговия характер на формално нарушение, от друга и тежестта му - с оглед засегнатите обществени отношения, охранени от нормите ЗДДС и подзаконовите актове по неговото приложение. Последните са с особена обществена значимост, предвид свързаността им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата, от тук и засилената защита, с повишен контрол и превенция, което законодателят е манифестирал с установените по-високи размери на санкциите в ЗДДС. Все в тази насока, още повече след като и не се установяват конкретни фактически обстоятелства, изясняващи причините за неизпълнението и оправдаващи бездействието или несвоевременността. Съобразявайки охранения обществен интерес, както и останалите признаци от осъществения състав на административното нарушение, съдът приема, че конкретното деяние не съставлява маловажен случай. Поради това и липсва основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, обуславящ отпадане на административнонаказателната репресия, чрез налагане на санкция. В този смисъл правилна е преценката на АНО и не е налице това материално правно основание за отмяна на НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 291168- F329432/06.10.2017г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.185, ал. 3 от ЗДДС на Б.А.М., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложена “глоба” за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н–18/2006г. на МФ, като намалява размера от 300/триста/ лева на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: