Р Е Ш Е Н И Е

 

             676/28.12.2017г.                                                         

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На единадесети декември две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2580 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 291177 – F329419/06.10.2017год. на Oиректора на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Диздарлар” ООД, с ЕИК по Булстат 202754271 със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Индустриална” № 23, ет.2 ап.1 с представляващ  Б.А.М. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. В жалбата си  жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно излагайки доводи за това в жалбата, алтернативно моли размера на имуществената санкция да бъде намален до размера на законовия минимум. В съдебно заседание редовно призован, не се явява представител, който да поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага  съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 07.09.2017г., документирана в ПИП, сер. АА № 0334615/07.09.2017 г. на търговски обект – „Поп Шейтанова къща“, находяща се в гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 158, стопанисвана отДиздарларООД, органът по приходите е констатирал следното: При извършена продажба на храна и напитки /3бр. кола, 2 бр. шницели и 1 бр. сютляж/, на обща стойност 15.20 лв.,  закупени от клиент на заведението, заплатени на място, под контрола и наблюдението от орган по приходите не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта ФУ Тремол /ZK 117080 50139819/ или от ръчен кочан. Плащането е прието и продажбата е извършена от лицето Б.А.М. ЕГН ********** тя и представляваща дружеството. На основание чл. 40 ал.1 от ДОПК към преписката били изискани и приложени междинен финансов отчет и дневен финансов отчет от продажбите през деня. За констатираното нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. св. В.Р.А., същия ден – 07.09.2017г. съставил срещу “Диздарлар” ООД, АУАН сер. АNF 329419 в присъствието на представляващият дружеството Б.А.М.. При предявяване на АУАН Мехмед го е подписала и получила без възражения. Не се е възползвала и  от законното си право  да депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,

административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “ДиздарларООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. В.А. - извършила проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, настоящият състав приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, «Диздарлар» ООД е осъществил състава на регламентираното в чл. 185, ал.1 от ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, което ангажира и предвидената в цитираната правна норма административно-наказателна отговорност. Същото е констатирано чрез извършване на надлежна проверка от контролните органи и се установи и доказа по несъмнен и категоричен начин в процеса. Нарушението е резултатно и със видим малък вредоносен резултат, но въпреки това задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение,  представлява нарушение на установения правов ред по отношение на фискалната система. Налице са елементите на констатираното нарушение, поради което “Диздарлар” ООД следва да понесе предвидената в ЗДДС административно-наказателна отговорност за това нарушение.Събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на деянието на плоскостта на визирания в чл.185, ал.1 от ЗДДС административно-наказателен състав, доколкото е безспорно установено, че санкционираното лице е допуснало нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.  В административното и в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят не оспорва факта, че на посочената в НП дата в стопанисвания от него търговски обект не е извършено цитираното нарушение. Оспорва единствено размера на извършеното нарушение, което било с изключително ниска стойност и следвало да се приложи критерия за маловажност.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно чл.185 ал.1 от ЗДДС. Определената санкция е под средния размер предвиден от закона.  

Разпоредбата на  чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.  Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение не е формално, неговото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него, не само нямат отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни  за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 291177 – F329419/06.10.2017год. на Oиректора на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Диздарлар” ООД, с ЕИК по Булстат 202754271 със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Индустриална” № 23, ет.2 ап.1 с представляващ  Б.А.М. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                           

                                                                                                Районен  съдия: