Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2622/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.Г.К. *** срещу Наказателно постановление №177/17.10.2017 на заместник-началника на Митница Варна, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.126, т.1 и чл.124, ал.1 от ЗАДС, като е постановено и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита, че не доказано наличието на административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал определено количество домашно произведена ракия. На 13.07.2017г. същият публикувал обява в интернет сайт www.olx.bg, в която предложил за продажба „домашна ракия от сини сливи“ на цена от 7 лв. за литър. Обявата била забелязана от св. А.А.- гл.инспектор в Агенция „Митници“ в ТМУ Варна и същият решил да извърши проверка за спазване на ЗАДС. За целта свидетелят се свързал по телефона с жалбоподателя и заявил, че желае да закупи 15 л. ракия. Двамата се уговорили да се срещнат в района на паркинга на магазин „Булмаг“, намиращ се на бул.“Велики Преслав“ №28 в гр.Шумен, с оглед сключването на уговорената сделка. На 19.07.2017г. около 17,45ч. св.А. отишъл на уговореното място, придружен от В. Х.П.- също служител на отдел „МРР“ към Митница Варна. Там двамата констатирали пристигането на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№ Н 3514 ВА, управляван от жалбоподателя. Митническите служители се легитимирали и предприели проверка на автомобила, в хода на която, на пода зад шофьорската седалка, установили наличието на две пластмасови туби от минерална вода с вместимост от 10 литра, съдържащи течност с мирис на ракия. Проверяващите поканили лицето да ги придружи до Митническо бюро-Шумен за извършване на замерване на алкохолното съдържание и обема на течността. След извършването на съответното замерване било установено, че едната туба съдържа 9,5 литра течност с алкохолно съдържание 40.40% vol. при температура 20 Со, а втората- 5.5 литра течност с процентно алкохолно съдържание 39.40 % vol. при температура 20 Со. Проверяващите поискали от жалбоподателя акцизни данъчни документи, но в този момент същият не могъл да представи такива. Откритите акцизни стоки били иззети по надлежния ред. Жалбоподателят се явил на 14.09.2017г. в Митническо бюро-Шумен и представил акцизен данъчен документ за платен намален акциз на името на баща си- Г. К. Г., като депозирал и писмени обяснения, в които твърдял, че процесният дестилат е приготвен на 12.10.2013г., когато е издаден и документа. Тъй като представеният документ удостоверяла плащане на намален акциз, ползван от лица, които изваряват ракия за лично ползване, а не за продажба, на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че на 19.07.2017г., е държал акцизни стоки /алкохол/ без съответен данъчен документ или друг такъв, удостоверяващ плащането на акциза. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 17.10.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000.00 лв. и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушение, за извършено нарушение на чл.126 от ЗАДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А.Н.А., Б.И.Б., К.Б.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетеля А., който непосредствено е установил описаните в наказателното постановление обстоятелства. Показанията на посочения свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Съдът не намира основания да се съгласи с доводите за недоказаност на обстоятелството, че процесната течност представлява акцизна стока. Жалбоподателят се е уговорил с проверяващите да им продаде ракия, като нито при проверката, нито в по-късен момент не е излагал твърдения, че се касае за различен вид течност. Напротив, същият е представил акцизен данъчен документ, удостоверяващ заплащането на съответен акциз именно за произведена ракия, като е твърдял, че се касае за същият дестилат, който е открит в автомобила му. Проверяващите от своя страна са установили, че тубите съдържат течност с мирис на ракия. Провели са и измерване на алкохолния градус на иззетите течности, извършено с уред /алкохоломер/, преминал успешно съответна проверка, като показанията на уреда са отразени в съставения Протокол за извършена проверка. В посочения протокол жалбоподателят е отразил лично, че се касае за ракия за лична употреба. С оглед обстоятелствата около нарушението и предвид резултатите от извършеното измерване наказващият орган правилно е преценил, че не са налице спорни обстоятелства и не е необходимо допълнително разследване. Неоснователни са твърденията, че липсват годни доказателства, че процесната течност представлява акцизна стока, тъй като не е извършен съответен лабораторен анализ по реда на Наредба №3/2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от посочената наредба овластява митническите органи да взимат проби от акцизни стоки за целите на контрола върху тях. Наредбата обаче не установява задължение за извършване на лабораторен анализ на проверяваните акцизни стоки, а само предоставя такава възможност на митническите органи. С оглед фактите около конкретното нарушение и при липсата на доказателства, опровергаващи констатациите в акта, съдът намира, че в случая действително не е било необходимо извършването на лабораторен анализ, като приема за установено по несъмнен начин обстоятелството, че жалбоподателят действително е държал в собствения си автомобил описаните в наказателното постановление акцизни стоки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.126 от ЗАДС предвижда наказание за лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В случая нарушителят е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на процесното нарушение, като е държал в автомобила си немалки количества ракия, алкохолното съдържание на които е установено по надлежния ред- с измерване с уред –алкохоломер/спиртомер марка „Ludwig Schneider“, идентификационен №8723, притежаващ съответно свидетелство за проверка. Касае се за акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.1 и чл.9 от ЗАДС- алкохол и алкохолни напитки. За посочените акцизни стоки жалбоподателят не е представил съответни документи по смисъла на чл.126 от ЗАДС. Действително, същият е приложил акцизен данъчен документ за изваряван от баща му етилов алкохол /ракия/, но описаните в представения документ количество ракия и обеми с процентно съдържание на алкохол не съответстват на процесните стоки. Документът удостоверява заплащането на съответен акциз върху ракия с алкохолно съдържание от 40 градуса, докато етиловият алкохол, съхраняван в процесните две туби, е с различно алкохолно съдържание. По-съществено е обстоятелството, че представеният документ обективира производството на 10,00л. ракия, докато иззетата такава възлиза на общо 15.00л., от което се налага единствено възможният извод, че документът не е издаден във връзка с процесните акцизни стоки. Следва да се има предвид и обстоятелството, че същият е от 12.20.2013г., като датата на издаването му предхожда значително тази на проверката. Действително, липсва нормативно задължение произведеният за лична употреба алкохол да бъде използван в някакъв определен срок. Не е ограничена във времето и валидността на акцизните данъчни документи, удостоверяващи заплащането на дължим акциз. Изтеклият значителен период от издаването на документа обаче, както и обстоятелството, че същият е издаден на друго лице и не на последно място- несъответствието между количеството и алкохолното съдържание, отразени в документа и тези на процесната течност, налагат извода, че представеният от жалбоподателя документ е бил издаден за произведена ракия, различна от откритата в автомобила на лицето. Дори и да се приеме, че представеният документ е издаден за процесната течност обаче, съдът констатира, че същият не удостоверява плащането на дължимия акциз. Според разпоредбата на чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. По-ниска ставка е предвидена в т.6 на цитираната норма, според която за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране, акцизната ставка е 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Понятието „специализиран малък обект за дестилиране“ е дефинирано в чл.4, т.8 от ЗАДС като такъв с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство. Поради обстоятелството, че в малките обекти за дестилиране, по силата на цитираните норми, се произвежда етилов алкохол само за лично и семейно потребление на физически лица, е установена и по-ниска акцизна ставка. В случая обаче процесните акцизни стоки са били предназначени от жалбоподателя не за лично потребление, а за продажба, поради което и същият е дължал заплащането на акциз в пълния размер по чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС. При това положение е видно, че дори и да бъдат кредитирани твърденията на жалбоподателя, отново би било налице нарушение на чл.126 от ЗАДС. Още веднъж следва да се подчертае обаче, че предвид всички събрани доказателства твърденията, че представеният документ удостоверява плащането на дължимия акциз, се явяват недоказани и следва да бъдат счетени за защитна теза, като съдът приема, че К. действително не е заплатил никаква част от акциза, който е дължал за държаните от него акцизни стоки. При така установеното, доколкото жалбоподателят несъмнено не е разполагал с достоверен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на целия дължим акциз за конкретните, държани от него акцизни стоки, видно е, че същият е санкциониран правилно и законосъобразно с обжалваното наказателно постановление. Макар и нормата на чл.126 от ЗАДС, посочена като нарушена, в действителност да е санкционна такава, доколкото в същата се съдържа указание за дължимо поведение, следва да се счете, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон.

Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, тъй като е държал акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво деяние му е вменено. Наказанието също така е определено правилно и законосъобразно, тъй като разпоредбата на чл.126 от ЗАДС предвижда специално наказание за физическите лица за подобни случаи. Санкцията е наложена в минималния фиксиран размер, предвиден в закона, при което няма възможност за по-нататъшна индивидуализация. Законосъобразно по реда на чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушение.

Случаят също така не би могло да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС маловажни случаи на чл.126 от с.з. са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. В случая двойният размер на дължимия акциз възлиза на 132,12 лв. и значително надхвърля посочената стойност, при което и липсват основания за приложението на цитираната норма. Следва да се отбележи, че при тази стойност на двойния размер на дължимия акциз нарушението няма да представлява маловажен случай и след влизането в сила на новата редакция на цитираната норма на 01.01.2018г. Разпоредбите на ЗАДС също така са специални по отношение на общите разпоредби на ЗАНН и след като разпоредбата на чл.126б от ЗАДС дава легална дефиниция за понятието маловажност на акцизните нарушения, то същата дерогира приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази насока е и практиката на ШАС /Решение №127/15г. по КАНД№115/15г. и др./.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №177/17.10.2017 на заместник-началника на Митница Варна, с което на П.Г.К. ***, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв., като е постановено и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушение, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.126 и чл.124, ал.1 от ЗАДС, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: