Р Е Ш Е Н И Е
664/21.12.2017г.,
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На тридесети ноември 2017
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 2630/17г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от „Диздарлар” ООД– гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 291151-F329420/06.10.2017г. на директора на ТД на НАП-гр.Варна, с
което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за маловажност
на случая и за прекомерност на наложената санкция, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Санкционираното лице стопанисва търговски обект- Ресторант
„Поп Шейтановата къща“, находящ се на ул.”Цар Освободител” №158 в гр.Шумен. На 07.09.2017г.
около 13.00 часа лицата Д.П.Д. и В.Р.А.- инспектори по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна посетили заведението с цел –извършване на проверка за спазване на
данъчното законодателство. Същите поръчали за консумация 2бр. кафе- еспресо на
стойност 3,00 лв., като заплатили в брой за поръчката. Плащането било прието от
лицето Б.М.- управител на дружеството, която обаче не издала фискална касова
бележка от наличното в обекта фискално устройство. Въз основа тези констатации
на 07.09.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на санкционираното лице за това, че не е изпълнило задължението си да
регистрира и отчита извършените продажби на стоки чрез издаване на касова
бележка от намиращото се в обекта фискално касово устройство или от кочан с
ръчни касови бележки. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството,
бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 06.10.2017г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Диздарлар” ООД била
наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за неизпълнение на
административно задължение по чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства, а именно-от показанията на свидетеля Д.П.Д., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочения свидетел следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за
съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това
задължение е конкретизирано с чл.25, ал.1 от същата наредба, който задължава
лицата по чл.3, ал.1 да издават фискална касова бележка за всяка извършена
продажба и за всяко плащане в брой. Разпоредбата на чл.25, ал.3 от Наредбата
уточнява, че фискална касова бележка следва да се издава при извършване на плащането, като
едновременно с получаването на
плащането същата следва да бъде предоставена на клиента. С оглед събраните по делото
доказателства и най-вече предвид показанията на свидетеля Д., за които, както
беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за
безспорно установено, че за
процесната контролна
покупка не е била издадена такава касова бележка за приетото от управителя на
дружеството заплащане в брой- обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. При това положение съдът намира,
че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна
на дружеството-жалбоподател, тъй като по повод извършената от негово име
продажба не е било изпълнено процесното задължение. Не са били също така налице
някакви изключителни обстоятелства, които да са направили невъзможно издаването
на касова бележка. По изложените съображения съдът намира за установено по
несъмнен начин наличието на описаното в наказателното постановление неизпълнение
на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател, за което същото
правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно
постановление.
При извършената служебна
проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил наказание по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за юридическо
лице, което не издаде фискална касова бележка, какъвто е и процесният случай.
Не са налице и основания да се
счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също
така някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до
процесното неизпълнение. Последното е формално такова и не е свързано с
наличието или липсата на щета за бюджета, поради което доводите в тази насока
следва да бъдат счетени за неоснователни. Действително, направената контролна поръчка
е на минимална стойност. Задължението за издаване на фискална касова бележка
обаче е установено за всяка отделна продажба, независимо от стойността на закупените
стоки, поради което съдът намира, че конкретната стойност на поръчката е без
правно значение. При това положение липсват основания да се счете, че
процесното неизпълнение се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид,
като не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че
същото е маловажно. Следва да се
отбележи, че в практиката на ШАС са разгледани множество подобни случаи, в
което са извършени контролни покупки на незначителна стойност, но макар че
касационната инстанция е счела, че това обстоятелство обуславя налагането на
наказание в минимален размер, не е бил приложен чл.28 от ЗАНН (Решение№6/2012г.
по КАНД№353/11г.; Решение №214/11г. по КАНД№239/11г. и др.). Да се приеме
обратното би означавало да бъдат задължени контролните органи да правят покупки
на значителна стойност при извършваните проверки, което очевидно би създало
сериозни практически затруднения.
В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Следвало е да бъдат отчетени тежестта на извършеното нарушение и особено липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство. В тази връзка съдът намира за законосъобразно санкцията да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лева, още повече, че наказващият орган не е изложил конкретни мотиви за определянето на размера на наказанието.
Предвид изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
Изменя наказателно постановление № 291151-F329420/06.10.2017г. на директора на ТД на НАП-гр.Варна, като намалява размера на наложеното на „Диздарлар” ООД– гр.Шумен, ЕИК:202754271, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно наказание „имуществена санкция“ от 1000.00 лева на 500.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: