Р Е Ш Е Н И Е

636/13.12.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На пети декември две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2658 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 17 – 0869 - 001980/23.08.2017г. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2пр.1 от ЗДвП на С.А.А., ЕГН ********** *** е наложено административно наказани – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Счита, че е налице непълнота при посочване на обстоятелствата свързани с нарушението, поради което му е нарушено правото на защита. Неправилно е посочено времето на извършване на нарушението. Излага, че НП не е съставено на посочената дата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

За административно – наказващият орган, редовно призован, представител не се явява. Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 1980/20.07.20173г. съставен срещу жалбоподателя за това, че на 20.07.2017г. около 19 часа по път I – 4км.256+112 при управление на т.а. “Хюндай И 30“ с рег. № СВ 7483 АС в посока гр.Търговище, при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с пътните условия и релефа на местността, излязъл в дясно от пътя и се блъснал в преградната мантинела. Актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.И.И. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец. С колегата си – св.С.С. били изпратени от ОД при ОДМВР – Шумен на посоченият пътен участък, във връзка с получен сигнал за възникнало ПТП. Автомобилът участвал в ПТП бил на место, както и водача – жалбоподателя А.. След запознаване с произшествието констатирали видими материални щети по автомобила и мантинелата. На база на направеният оглед, бил установен механизма на настъпване на ПТП. Жалбоподателят с управляваният от него автомобил при избиране скоростта на движение не се е съобразил с релефа на местността и на лява крива на пътя изгубил контрол над МПС, излязъл в дясно от пътя и се блъснал в елестичната ограда / мантинела/. Св.И. съставил протокол за ПТП и схема на произшествието, който протокол бил подписан от жалбоподателя. Били направени и снимки.

При предявяване на акта жалбоподателят не е отразил възражения. Не се е възползвал от правото си да депозира такива и в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП , с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказания глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 предл.1 от същия закон.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал т.а. “Хюндай И 30“ с рег. № СВ 7483 АС. Безспорно е и обстоятелството , че при управлението на автомобила С.А. е причинил ПТП, блъскайки се в предпазната мантинела, в резултат на което са били причинени щети.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон.Посочената за нарушена разпоредба предвижда две задължения за водачите на ППС. Съгласно първото водачите следва да съобразят скоростта на движение с определени фактори - с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а съгласно второто - да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН се вменява нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП изразявящо се в това, че при управлявление на т.а. “Хюндай И 30“ с рег. № СВ 7483 АС при избиране скоростта си на движение жалбоподателят не се е съобразил с пътните условия и релефа на местността, излязъл в дясно от пътя и се блъснал в преградната мантинела. Посочени са факторите, с които водачът не е съобразил скоростта си, а именно - пътните условия и релефа, но без да е конкретизирано какви са били те в посочения пътен участък. Едва в съдебно заседание въз основа на показанията на свидетелите се установи, че участъка от пътя, на който е възникнало ПТП, представлява лява крива с лек надлъжен наклон и при преминаване по тази крива жалбоподателят излизайки в дясно на пътя не е успял да спре и се е ударил в мантинелата. В издаденото НП е изложена същата фактическа обстановка, както тази в АУАН, но допълнително са посочени и други фактори. Водачът не бил избрал скоростта на движение и съобразно атмосферните условия, с условията на видимост, интензивността на движение и с други обстоятелства /неясно какви/, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Наказващият орган е приел, че са налице и двете хипотези на чл.20 ал.2 от ЗДвП при условията на алтернативност – не спиране пред предвидимо препятствие или не спиране при създадена опасност за движението, в резултат на движение с несъобразена скорост. От съществено значение за съставомерността на нарушение на тази разпоредба от обективна страна е посочването на конкретните условия, при които е настъпило произшествието – скоростта на движение на автомобила, конкретни особености на пътната обстановка – състояние на пътното платно и препятствия на пътя, интензивността на движението, както и обективна възможност за възприемането им с оглед законосъобразно и безопасно движение по пътното платно. В съставения срещу жалбоподателя АУАН и издаденото въз основа на него НП не са описани конкретно всички фактически обстоятелства, включени в хипотезата на правната норма. Схематично е посочено единствено движение с несъобразена скорост от водача. Изобщо не става ясно пред какво предвидимо препятствие е следвало да спре водачът, след като е бил сам на пътя и е реализирал самостоятелно ПТП. Нито е описано предвидимото препятствие, нито от свидетелските показания се установява наличието на конкретно такова по време на инцидента, пред което жалбоподателят е следвало да спре. Не се установява каква опасност за движението е била създадена, в резултат на което жалбоподателят да е бил длъжен да намали или да спре. Това води до невъзможност да се изследват релевантните обстоятелства за преценка отговорността на водача, както от обективна, така и от субективна страна. Непълното описание на фактическата обстановка водят и до ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което представлява съществено процесуално нарушение. Доколкото от свидетелските показания се установи, че участъка от пътя , на който е възникнало ПТП представлява лява крива с лек надлъжен наклон и при преминаване по тази крива жалбоподателят е излязъл в дясно на пътя, не е успял да спре и се е ударил в мантинелата , по скоро жалбоподателят е изгубил контрол върху управлението на ППС, което по принцип е нарушение на чл.20 ал.1 от ЗдвП. По делото не е доказано по несъмнен начин, каква е причината жалбоподателят да изгуби контрол над автомобила - дали несъобразена скорост или поради други причини, които могат да се вменят във вина на водача, или пък е налице невиновно поведение. Не може да бъде възприета като законосъобразна практиката при наличие на загуба на контрол да се приема, че причината за това е несъобразена скорост. Напротив, несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП. В процесния случай наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост /доколкото липсва и конкретика какви точно са били условията и релефа/ и именно в резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП. В този смисъл нарушението не е несъмнено доказано и по тази причина административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е следвало да бъде ангажирана, съобразно посочените разпоредби.

Твърдението на жалбоподателя, че отразеното време на управление „около 19.00 часа“ не отговаряло на обективната действителност, доколкото управлението на автомобила било преустановено в 18.39 часа, когато подал сигнал на тел. 112 за съдействие, съдът намира за неоснователно. Посочения от жалбоподателя час попада в отразения в АУАН и в НП времеви диапазон - около 19.00 часа. Не е налице съществено противоречие. Неоснователен и доводът, че НП не е било издадено на посочената дата. Единственият аргумент, който жалбоподателят сочи в тази насока са датите, на които е бил удължаван срока, през който съставения му АУАН заменя отнетия контролен талон. Съгласно разпоредбата на чл.157 ал.6 и ал.8 от ЗДвП актът за нарушение заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, съответно НП, решението или определението на съда при обжалване на НП, заменят контролния талон за период от един месец след влизането им в сила. До влизане в сила на НП или акта на съда, единствено АУАН заменя контролния талон и следва да бъде удължаван срока регламентиран в ал.6 на чл.157, поради което направените заверки върху акта, след датата на издаване на НП, не сочат на извода, че НП е антидатирано.

При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което в НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0869 - 001980/23.08.2017г. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2пр.1 от ЗДвП на С.А.А., ЕГН ********** *** е наложено административно наказани – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: