Р Е Ш Е Н И Е

630/11.12.2017г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На осми декември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: И.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНХД № 2680 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 03-1561 от 23.10.2017 г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1, представлявано от К.Г.М. е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушение чл. 44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания не се явява представляващия дружеството - жалбоподател, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Представителя на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представеното писмено становище излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284 е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1 и се представлява от управителя К.Г.М..

На 19.06.2017 г., служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършили надзорна проверка и оглед на средства за търговско измерване /СТИ, водомер/ в обект – водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор на къща, находяща се в гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. „Вичо Папазов“ № 5. В хода на проверката било констатирано, че „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД използва за непрекъснато измерване на обема на потребената вода в посочения имот, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, монтиран водомер, произведен от „Беласица“ АД– гр. Петрич, с фабричен № 00388 и номинален разход 2.5 куб. м./ч. Освен това, било установено, че водомера е в употреба и е свързан към водоснабдителната мрежа и осигурява подаването на питейна вода към водопроводната инсталация на абоната, както и че описания водомер е без знак от последваща проверка на средства за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, тъй като върху водомера липсва оловна пломба с метрологичен отпечатък, ограничаващ достъпа до брояча му и до регулиращите му устройства, която трябва да бъде носител на знаците от провреката на водомера. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание с Протокол за задължителни предписания № 031-НД-08/03.08.2017 г. със срок за изпълнение до 10 дни, считано от датата на подписване на протокола. Цитирания протокол бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 03.08.2017 г. Въз основа на установените факти, на 03.08.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ВН 479/03.08.2017 г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията /ЗИ/, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 03-1561 от 23.10.2017 г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1, представлявано от К.Г.М. е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушение чл. 44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.Д.Д. и свидетеля С.М.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н.Д. и С. в С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Със съпроводителното писмо на административно-наказващия орган е направено искане за разпит като свидетел на свидетелката С.В.Д.. Искането обаче не е поддържано в последното съдебно заседание от процесуалния представител на административно-наказаващия орган, поради което съдът като съобрази обстоятелството, че настоящото дело е отлагано поради неявяване на посочената свидетелка Д. и като взе предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НПК, приложима съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, съобразно която съдът разглежда и решава делата в разумни срокове, счете, че са налице предпоставките за заличаване като свидетел на С.В.Д.. От друга страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, поради което разпитът на свидетелката С.Д. не е необходим за изясняване на фактическата обстановка, тъй като събраните доказателства са в достатъчен обем и разпитът на последния с нищо не би допринесъл с нещо повече за правилното решаване на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 5 от Закона за измерванията за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол.

По силата на чл. 23 от същия закон на контрол по реда на тази глава /в която е включена и посочената като нарушена разпоредба на чл. 44/, подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък „средствата за измерване“, които се използват в случаите по чл. 5 и са определени в наредбата по чл. 28. Понятието „средство за измерване“ е дефинирано в § 1, т. 27 на Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията като техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Съдът намира, че процесният водомера попада в тази категория и представлява „средство за измерване“ по смисъла на посочената разпоредба. От своя страна нормата на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията задължава лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знак по чл. 43, ал. 1 от същия закон, а именно - знак за последваща проверка. Доколкото, както беше посочено по-горе, процесният водомер представлява „средство за измерване“ по смисъла на § 1, т. 27 на ДР на ЗИ, като същият е използван за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при търговски плащания, т.е. в случаите по чл. 5, за лицата, ползващи това СИ е възникнало задължението по чл. 44, ал. 4 от ЗИ, а именно - да си служат с него само след поставяне на посочения по-горе знак. От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по безспорен начин, че изискуемият по силата на посочената норма знак за последваща проверка /оловна пломба/ е липсвал - обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Предвид гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че санкционираното дружество е използвало средство за измерване в нарушение на изискванията на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на същото. Действително, както в акта за установяване на административно нарушение, така в издаденото въз основа него наказателно постановление е посочено, че нарушението е констатирано в обект – водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор на къща, находяща се в гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. „Вичо Папазов“ № 3 вместо на ул. „Вичо Папазов“ № 5 в кв. Дивдядово на гр. Шумен, където е била извършена проверката, което обаче представлява техническа грешка. Същата е несъществена и не е накърнила правото на защита на дружеството - нарушител.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, какъвто е и процесният случай.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на съставения акт и на издадено наказателно постановление, тъй като в протокола за задължителни предписания било записано, че едва след неизпълнение на дадените предписания дружеството – нарушител ще подлежи на санкция. Правно ирелевантно се явява изпълнението на задължителните предписания от страна на дружеството - нарушител, тъй като неизпълнението им е обект на друга санкционна норма, тази по чл. 92, ал. 1 от ЗИ и не отменя описаното нарушение за използване на СИ в употреба без знак за последваща проверка какъвто е настоящия случай. Обстоятелствата около изпълнението на задължителните предписания не рефлектират върху административнонаказателната отговорност за процесното неизпълнение, тъй като по никакъв начин не освобождават санкционираното лице от задължението му да не използва процесното средство за измерване без наличието на поставен знак за последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Санкционната норма е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ, който предвижда специална санкция за юридическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44 от ЗИ, какъвто е и процесният случай.

Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Имуществената санкция на юридическото лице се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

На следващо място, съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието. Административно - наказващият орган е отчел липсата на влезли в сила наказания за други нарушения на ЗИ, както и на настъпили конкретни вредни последици, като законосъобразно съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН санкцията е определена в минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба на ЗИ, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Предвид гореизложеното съдът приема, че искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсват основания за това.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, водомера е бил използван за измервания, свързани с търговски плащания, през един сравнително продължителен период, през който период по никакъв начин не са били гарантирани точността и достоверността на извършените измервания и са били създадени условия за ощетяване на потребителите. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление бъде потвърдено изцяло, а жалбата срещу същото – оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-1561 от 23.10.2017 г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1, представлявано от К.Г.М. е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушение чл. 44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: