645/14.12.2017г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
осми декември две хиляди и седемнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2748 описа за 2017г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №291871/11.10.2017год. на Директора на ТД на
НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 изр. последно,
във вр. с ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “РАФАЕЛЛА“ ООД с Булстат 202376569, гр.Русе
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33 ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ . В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно
излагайки доводи за това в жалбата. Не оспорва нарушението по същество, но счита
че е следвало да бъде ангажирана отговорността на конкретния служител, който го
е извършил. В съдебно заседание представител не се явява. Депозирано е писмено становище.
Процесуалният представител на административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 15.08.2017г. в 11 часа, документирана в ПИП, сер. АА
№ 0237671/15.08.2017 г., на търговски обект – магазин за продажба на парфюмерия, находящ се в гр. Шумен, бул. “Симеон велики” №28 / магазин Кауфланд
/, стопанисван от “РАФАЕЛЛА“
ООД /със седалище в гр.Русе към момента на проверката/,
органът по приходите е констатирал следното: В обекта е
монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, който бил в изправност. Съгласно извлечения междинен финансов отчет от ЕКАФП за деня на проверката е установено, че дневния оборот бил в размер на 28 лева. Извън случаите на продажби служебно въведена била сума от 10 лева. Видно от
описа на паричните средства в касата на обекта, който бил съставен в
присъствието на Е.И. - продавач – консултант в обекта, била установена фактическа наличност на парични средства в
касата в размер на 60.00 лева. Установена е разлика между фактическата
наличност в касата и разчетената от ФУ в размер на 22.00 лева повече, от
което проверяващите направили извода, че
дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажба да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени" всяка
промяна на касовата наличност, в конкретният случай въвеждане на пари в касата. Със съставения ПИП, сер. АА № 0237671/15.08.2017 г. представляващият дружеството бил поканен да се яви на
18.08.2017г. в НАП офис Добрич за представяне на документи и съставяне на АУАН. За констатираното
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. св.В.В. на 22.08.2017г.
съставил срещу “РАФАЕЛЛА“ ООД с Булстат 202376569, гр.Русе АУАН №F322601, в отсъствие на негов представител, тъй като
такъв не се явил на посочената дата. На 23.08.2017г. акта е връчен на
упълномощеното лице С.И.И.. При връчване на акта не са отразени възражения.
Депозирани са писмени такива в законоустановения срок, в които не се оспорва
констатираното нарушение по същество, но дружеството счита че следва да бъде
ангажирана личната отговорност на служителя. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “РАФАЕЛЛА“
ООД с Булстат 202376569, гр.Русе е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Наказателното постановление е
връчено на упълномощеното лице на 19.10.2017г.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от
събрани гласни такива – показанията на свид. В.В. - извършил проверката и
актосъставител, Г.П. участник при
извършване на проверката. Съдът кредитира напълно
показанията на свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с констатираното
нарушение. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: В
хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила , което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени
на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При така
изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал,
настоящият състав приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП
деятелност, дружеството - жалбоподател е осъществило състава на регламентираното в чл. 185, ал.2 от ЗДДС
неизпълнение на задължение към държавата, което ангажира и предвидената в
цитираната правна норма административно-наказателна отговорност. Същото е констатирано чрез извършване
на надлежна проверка от контролните органи и се установи, и доказа по несъмнен
и категоричен начин в процеса. Въпреки, че нарушението е формално без видим
вредоносен резултат, задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение, представлява нарушение на установения правов
ред по отношение на фискалната система. Налице са елементите на констатираното
нарушение, поради което дружеството следва да понесе предвидената в ЗДДС
административно-наказателна отговорност за това нарушение. Събраните
по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на
деянието на плоскостта на визирания в чл.185, ал.2 от ЗДДС
административно-наказателен състав, доколкото е безспорно установено, че
санкционираното лице е допуснало нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. В административното и в
съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление жалбоподателят не оспорва факта, че на
посочената в НП дата в стопанисвания от него търговски обект е била установена
сума, която не била регистрирана във ФУ, чрез служебното й въвеждане, но счита че следва да бъде ангажирана личната
отговорност на служителя. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ за неизпълнение на
задължение към държавата е обективна,
безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на търговеца, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване
на дейността на дружеството.
Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно чл.182 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, доколкото
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Определената санкция е в
минимално предвидения от закона размер.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън случаите
на продажби, когато ФУ притежава
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, всяка
промяна на касовата наличност да се регистрира. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото
производство. Критерият за отграничаване
на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при
административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен
случай в ЗАНН. Маловажен случай е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато
трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая
административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването
на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но
и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност
на случая. По делото няма данни за
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид.
Предвид гореизложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради
което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №291871/11.10.2017год. на Директора на ТД на
НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 изр. последно,
във вр. с ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “РАФАЕЛЛА“ ООД с Булстат 202376569,
гр.Русе е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: