Р Е Ш Е Н И Е

679/29.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2844 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №291973-F3285629/11.10.2017 год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „С.Д.“, с ЕИК127587466, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Д.П.“ №2, представлявано от С.Х.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.118, ал.8 от ЗДДС, във вр. с чл.59в от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез фискални устройства. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия търговеца не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не на изложените правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ЕТ „С.Д.“, с ЕИК127587466 е регистриран земеделски производител и за нуждите на осъществяваната дейност стопанисва ведомствена бензиностанция, находяща се в гр.П., Стопански двор. На 29.08.2017 год. в обекта била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към ТД на НАП – Варна, офис Шумен. По време на проверката било установено, че във обекта се намират 12 броя съда за съхранение на дизелово гориво /бидони/ с вместимост по 1000 литра /празни/, 1 брой мобилна цистерна с вместимост 15000 литра с налично количество дизел/газьол в нея 60 литра, 1 брой цистерна с вместимост 10000 литра с налично количество в нея 4100 литра и 1 брой цистерна с вместимост 10000 литра с налично количество дизел/газьол в нея 2400 литра. По време на извършване на проверката от страна на собственика на едноличния търговец била подадена декларация, в която била потвърдена посочената по-горе информация, като е било посочено, че горивото, което се съхранява в описаните съдове се използва единствено и само за нуждите на фирмата във връзка с извършваната от нея земеделска дейност. В хода на проверката било установено, че с №11783/05.03.2015 год. търговецът е регистрирал в НАП 12 броя съда за съхранение на дизелово гориво /бидони/ с вместимост по 1000 литра, 1 брой мобилна цистерна с вместимост 15000 литра, 1 брой цистерна с вместимост 10000 литра, като 1 брой цистерна с вместимост 10000 литра е била посочена със статут „отписана“. В същото време било констатирано, че в обекта се съхранява гориво в две цистерни с вместимост 10000 литра, като последното зареждане на гориво в обекта било на 15.08.2017 год. Резултатите от проверката били подробно документирани в Протокол за извършена проверка от 29.08.2017 год. За констатираното нарушение на 05.09.2017 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №F328529, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.59в, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Актът е бил връчен на упълномощен представител на търговеца и подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не са били депозирани писмени възражения по акта. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №291973-F3285629/11.10.2017 год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „С.Д.“, с ЕИК127587466, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Д.П.“ №2, представлявано от С.Х.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.118, ал.8 от ЗДДС, във вр. с чл.59в от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез фискални устройства.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Я.М.К. и на свидетелката И.С.Х., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че издаденото наказателно постановление се явява недоказано, като в същото време в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване процесуалните права на жалбоподателя и до невъзможност същия да реализира правата си по един адекватен начин.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, а и това обстоятелство не се спори и между страните по делото, че жалбоподателят се явява данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини и съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, поради което съгласно разпоредбата на чл.118, ал.8 от ЗЗД е имало задължението да регистрира и отчита зареждането по реда, предвиден в НАРЕДБА №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В разпоредбата на чл.59в от същата е предвидено задължение за лицата по чл.118, ал.8 от ЗДДС да подават изрично изброените в чл.59в, ал.2 от Наредбата данни за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, като коригиране на подадени данни се извършва с подаване на нови данни, а при настъпила промяна в обстоятелствата, за които са подадени данни за наличните съдове/съоръжения, с изключение на данните по ал.2, т.6 и 7, както и при придобиване на нови съдове/съоръжения или отписване на съдове/съоръжения, се подават нови данни в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

Не се спори и относно обстоятелството, че към момента на извършване на проверката – 29.08.2017 год. и в двете цистерни с вместимост 1000 литра се е съхранявало дизелово гориво, като втората цистерна е била със статут „отписана“, като по делото липсват доказателства същия да е бил променен в периода от последната извършена промяна – 28.05.2015 год. до датата на извършване на проверката. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че приложената по делото Справка за актуално състояние на подадените към НАП данни за съдове/съоръжения отразява подадените данни към дата 27.11.2015 год., но не и след тази дата.

Следователно от изложеното се налага извода, че към датата на извършване на проверката търговецът е съхранявал гориво в цистерна, която е била със статут „отписана“ и по отношение на която не са били подадени нови данни в предвидения 7-дневен срок, считано от датата на настъпване на новото обстоятелство, в които да бъде посочено, че цистерната е активна и ще се ползва за съхранение на гориво. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я.М.К. и И.С.Х..

В същото време при проверка на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че административно-наказващият орган неправилно е посочил датата на извършване на деянието. Въпреки, че се твърди, че търговецът не е изпълнил задължението си да подаде в срок данни по електронен път с квалифициран електронен подпис за находящ се в обекта съд за съхранение на течно гориво е посочено, че нарушението е извършено на 09.03.2015 год.. В същото време обаче от материалите по делото и по-конкретно от приложената като писмено доказателство по делото Справка за актуално състояние на подадените към НАП данни за съдове/съоръжения се установява, че посочената цистерна е била регистрирана на 05.03.2015 год., като статутът й е бил променен от „активна“ на „отписана“ с последващо вписана промяна на 28.05.2015 год. Следователно към датата, посочена от административно-наказващият орган като датата на нарушението – 09.03.2015 год. цистерната все още не е била отписана, следователно търговецът не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.59в от НАРЕДБА №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а от тук и на разпоредбата на чл.118, ал.2 от ЗДДС. В същото време от материалите по делото не става ясно и защо административно-наказващият орган приема за дата на извършване на деянието именно датата 09.03.2015 год. Липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че към тази дата в посочената цистерна е било съхранявано някакво гориво, с оглед на което да се направи извод, че търговецът не е изпълнил някое от задълженията, посочени по-горе, свързани с подаване на коректни данни относно посочения съд за съхранение на гориво.

В същото време, ако приемем, че търговецът е извършил нарушение именно на посочената в наказателното постановление дата – 09.03.2015 год., се налага извода, че актът за установяване на административно нарушение е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, предвиждаща, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. В настоящия случай от датата, посочена като дата на нарушението до датата на съставяне на акта са изминали повече от две години, поради което не са били налице условията за образуване на административнонаказателно производство и съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

А с оглед на всичко гореизложеното се налага извода, че неправилното определяне на датата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, доколкото е довело до невъзможност жалбоподателят да разбере на коя дата се твърди, че е осъществен състава на вмененото му нарушение, защо се приема, че същото е извършено именно на тази дата, а от тук и да се защитава по него, организирайки защитата си по един адекватен начин. Посоченото процесуално нарушение се явява съществено и не може да бъде санирано в хода на настоящото съдебно производство.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява недоказано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №291973-F3285629/11.10.2017 год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „С.Д.“, с ЕИК127587466, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Д.П.“ №2, представлявано от С.Х.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.118, ал.8 от ЗДДС, във вр. с чл.59в от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез фискални устройства.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: