Р Е Ш Е Н И Е

644/14.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Тонева

при секретаря Й.К.и в присъствието на прокурор при ШРП Славчева , като разгледа докладваното от районния съдия наказателно от административен характер дело № 2848 по описа за 2017 година,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА обвиняемата Р.Й.В., ЕГН *********, родена на ***г***, местоживеене ***, български гражданин, средно специално образование, неомъжена, работеща , неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 30.07.2016г. в гр. Шумен сама съставила неистински частни документи – допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895418800 от 30.07.2016г. ; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лице от 30.07.2016г. и декларация – съгласие от 30.07.2016г. , като се подписала в тях от името на Х.Д.Х.от гр. Шумен и ги употребила пред „Теленор България“ ЕАД –София за да докаже че съществува правно отношение между Х.и посоченото дружество - престъпление по чл. 309 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78 а от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на жалба и протест по реда на глава ХХI от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Мотиви към решение по НАХД № 2848 по описа за 2017г. на ШРС

Производство по чл.378 от НПК.

С постановление от 27.11.2017г. РП Шумен е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Р.Й.В., ЕГН ********* – обвиняема по ДП №373/2017 г. по описа на РУ Шумен при ОДМВР - Шумен и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано по отношение на Р.Й.В. за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителя на държавното обвинение пледира за налагане на обвиняемата административно наказание към минималния предвиден от законодателя размер.

От приложените по делото писмени доказателства по ДП №373/2017 г. по описа на РУ Шумен, се установи от фактическа страна следното: Обвиняемата Р.Й.В., ЕГН ********* работела като продавач-консултант в „Теленор България“ ЕАД –София офис – Шумен, находящ се в гр. Шумен , бул. „В.Преслав“ № 6. Свидетелят Х.Д.Х.от гр. Шумен бил клиент на „Теленор България“ ЕАД и като такъв посетил офиса в който работела обвиняемата няколко пъти. При едно от посещенията си именно на 29.05.2015г. той подновил договора си за стационарен телефонен номер , но поради факта, че не си носел очилата за да прочете текста от договора , останал с убеждението, че е подновил договора си за мобилния си номер 0895418800. Междувременно на 30.07.2016г. обвиняемата без присъствието и знанието и съгласието на Х.Д.Х.изготвила допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895418800 от 30.07.2016г. със страни Х.Д.Х.и„Теленор България“ ЕАД –София ,като подписала документа не само като представител на мобилния оператор но и вместо свидетеля Х.Д.Х.Същият ден обвиняемата изготвила и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лице от 30.07.2016г. и декларация – съгласие от 30.07.2016г. от Х., като и тези два документа подписала вместо него.

В края на зимата –началото на пролетта на 2017г. Х.отишъл в офиса в гр. Шумен, тъй като разбрал че явно не си е подновил срока на договора за мобилен номер когато е бил в офиса. Служителите в офиса му обяснили, че вече е подписал нов договор при същите условия и е подписал и допълнително споразумение към договора с мобилен номер 359895418800. Х.се изненадал тъй като не бил подписвал посочените документи, а освен това видял, че положените подписи не са негови.Това станало причина и да депозира жалба в РУ Шумен при ОДМВР Шумен.

В хода на разследването е назначена съдебно-графическа експертиза от заключението на която е видно, че почеркът, с който са положени подписите за „потребител /абонат/“ в посочения договор и придружаващите го документи принадлежи на Р.Й.В., ЕГН *********.

Разпитана в качеството на обвиняем Р.Й.В., ЕГН ********* се възползва от правото си да не дава обяснения.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че от обективна страна Р.Й.В., ЕГН ********* е осъществила състава на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

За осъщественото от Р.Й.В., ЕГН ********* по чл. 309, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода “ до 2 години .

Дееца към момента на извършване на деянието не е осъждан за престъпления общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Р.Й.В., ЕГН ********* към минималния предвиден размер. При определяне на наказанието по отношение на обвиняемия съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за сравнително висока. Степента на обществена опасност на дееца – реабилитиран, женен, с основно образование, женен, работещ, т.е. налице са добри данни за личността му. Съдът приема, че наказание в минималния размер от 1 000 лева ще повлияе възпитателно и превантивно както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.С оглед обстоятелството, че обвиняемия е неправоспособен не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 343 г от НК във вр. с чл.37, ал.7 от НК.

При определяне на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянията и дееца и счита, че наказание “глоба” в минималния предвиден от законодателя размер ще породи възпитателната и превантивна функция у дееца.

Районен съдия :