На 02.11.2016г.
е депозирана в РС гр. Шумен частна тъжба от Ж.А.Ж. против В.С.И. *** за
извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130, ал.1 от
НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.
В частната
тъжба е посочено, че В.С.И. на 15.07.2016г.
около 18,30 часа в гр. Шумен, на кръстовището на бул. Симеон Велики и ул. Алеко
Константинов, на островчето нанесъл на Ж.А.Ж. лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно контузна рана на носния корен с травматичен оток около раната,
кръвонасядане на горния и долен клепач на лявото око, леко изразен травматичен
отток на долната устна – срединно, частично отчупване на режещия ръб на първи
зъб долу вдясно и сътресение на мозъка чрез два удара с юмрук в областта на
лицето, с което му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за
живота–– престъпление по чл.130, ал.1 от
НК.
По делото е предявен и граждански иск от тъжителя Ж.Ж. срещу подсъдимия В.И. за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, дискомфорт, понижаване на самочувствието в
следствие на извършеното престъпление в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Съдът намери молбата за своевременно подадена и процесуално допустима, поради
което допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения от
частния тъжител, граждански иск.
В съдебно
заседание, упълномощеният повереник на частния тъжител поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае за виновен подс. И.. Предвид факта, че обществената
опасност на дееца, моли съда да му наложи справедливо наказание, което да го
мотивира за в бъдеще да не извършва подобни постъпки. По отношение на приетият
граждански иск, повереника моли съда да го уважи в пълния му предявен размер,
както и да му присъди направените разноски.
Защитникът на
подсъдимият В.И., излага своите подробни аргументи, като предлага на съда с оглед събраните доказателства да оправдае
подзащитния му.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частният
тъжител Ж.А.Ж. бил защитник на Н.Г.Н. –подсъдим по НОХД №15/2003г. по описа на
ШРС, по което дело пострадал бил подсъдимият В.С.И.. По повод на това дело,
както и на ч.гр.д. № 67/2009г. по описа на ШРС, подс. И. през 2013г. депозирал
жалба срещу адвокат И.Б. и адвокат Ж.Ж. ***, а по-късно и до Висш Адвокатски
съвет гр. София.
На 15.07.2016г. около 18,30 часа, свидетелят Т.Л.Т. се
намирал в района на бензиностанция „ОМВ“, в близост до Кооперативния пазар в
гр. Шумен. Свидетелят Т. стоял прав в лятната градинка, зад бензиностанцията,
където чакал свой познат всеки петък около 18,30 – 19,00 часа, като имал
видимост към кръстовището на бул. Симеон Велики с ул. Алеко Константинов. Свидетелят
Т. видял подс. В.И., който карал велосипед и пресичал бул. Симеон Велики, в
посока от бензиностанция ОМВ към Руски паметник. В обратната посока видял
частния тъжител Ж., който бутал велосипед. Свидетелят Т. познавал визуално и по
имена и двамата. Подсъдимият В.И. го познавал, като състезател, известна
личност в града, който виждал почти всеки ден около кръговото на ул. Осми март,
където пиел кафе сутрин. Тъжителят Ж. познавал, тъй като бил адвокат на баща му
по повод сделка с недвижим имот. Свидетелят Т. познавал визуално и по име
подсъдимия отпреди 5 – 6 години, а тъжителя – отпреди 2 години. Свидетелят Т.
видял, че в момента, когато двамата се разминавали, на островчето в
кръстовището, подс. И. блъснал с предната гума на своя велосипед, задната гума на
велосипеда, който бутал тъжителя Ж.. В този момент, свидетелят Т. видял, че
подс. В.И. нанесъл два удара с дясната си ръка, свита в юмрук в областта на
лицето на тъжителя Ж., след което продължил с велосипеда си. Тъжителят Ж.
останал за минута на место, като свид. Т. забелязал кръв в средната част на
лицето му. Тъжителят Ж. *** Велики, а после и ул. Алеко Константинов и покрай
Кооперативния пазар и после по улицата зад него. Същият ден – 15.07.2016г. в 19,30 часа
тъжителят посетил съдебен лекар, който след прегледа установил следното: в
областта на носния корен вляво – плитка рана с охлузени ръбчета, дъговидна
форма и дъга отворена нагоре с дължина около 1 см. Умерено изразен травматичен
оток около раната с диаметър 1,5 см. Бледосинкаво кръвонасядане на горния и
долния клепач на лявото око – вътрешна половина и на лявото подочие. Леко
изразен травматичен оток на долната устна срединно. Частично отчупване на
режещия ръб на първи зъб долу вдясно задно медиално. Предвид оплакванията на
освидетелствания от главоболие, световъртеж, умерена фотофобия му бил
препоръчан консулт с неврохирург или невролог. На 21.07.2016г., след преглед
при неврохирург била поставена диагноза: Контузия на главата, сътресение на
мозъка. Д-р В.П.В. издал Съдебномедицинско удостоверение № 184/2016г., в което
дал заключение, че установените травматични увреждания може да бъдат получени
по време и начин съобщени от пострадалия и е причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Няколко дни
след това свидетелят М.Д.С., който се познавал много добре с тъжителя Ж., след
разговор по телефона, го посетил кантората му. Свидетелят С. видял ,че под
лявото око на Ж. към носа имало подутина и рана. Тъжителят Ж. споделил на свид.
С., че някаква случка на пазара се случила, ударил го някакъв мъж на име В., с
който имал отношения като адвокат. Свидетелят С., видял, че тъжителя Ж. се
чувствал много зле освен физически, но и психически, като се притеснявал да се
явява пред хора и колеги и да върши професионалните си задължения.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Т.Л.Т., М.Д.С., Ю.Г.К., Н.Б.Н. и К.П.Т., както и от приложените по
делото и приети от съда писмени доказателства.
Безспорно е наличието по делото на две групи
свидетели, чиито показания съдържат противоречиви доказателствени факти от
значение за правилното решаване на делото – от една страна са показанията на водените
от страна на тъжителят, свидетели, а от друга – водените от страна на
подсъдимия, свидетели.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от
съда изцяло от показанията на разпитаният свидетел – очевидец, а именно Т.Л.Т.,
който според съда е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Свидетелят
даде показания от къде и по какъв повод познава както тъжителя, така и
подсъдимия, както и, че няма никакви близки отношения със страните по
настоящото дело. Свидетелят Т. даде напълно логично обяснение за появяването му
в съдебно заседание. Същият обясни, че преди началото на ловния сезон –
последните дни на месец август, се е видял случайно с частния тъжител в ловно
рибарски магазин при закупуването на боеприпаси. При тази среща свидетелят Т. е
попитал тъжителя какво е станало с него след инцидента, на който е бил пряк
свидетел и едва тогава тъжителя го е попитал дали ще свидетелства в съда. Съдът
кредитира и показанията на свидетеля М. С., който е видял тъжителя няколко дни
след нанесените му удари.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ю.Г.К.,
тъй като показанията му са преобладаващо добри характеристични данни за
подсъдимия и същият изобщо не е присъствал на инцидента. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Н.Б.Н., който в съдебно заседание заяви, че в деня на
инцидента е бил заедно с подсъдимия за части в гр. София, тъй като същият се
намира в близки отношения с подсъдимия – в един отбор са. Освен това видно от
неговите показания, преди заседанието именно подс. И. му е припомнял следното:
„…Каза, че на въпросната дата ни е
нямало, „ти помниш ли като ходихме еди къде си?“, „помня“, „обвиняват ме, че на
тази дата съм бил набил“, даже името не помня на адвоката…“
Съдът намира представеното от защитника на подсъдимия
писмено доказателство – фактура № 0000020175, с дата на издаване и прикрепен
фискален бон към нея за неистински и обслужващ единствено неговата защитна
теза. Видно от справката, получена от ЦУ на НАП гр. София /л.111/ ЕТ „ИВИМЕКС –
И.К.“, с ЕИК 121229779 /посочен като издател на фактурата/ има регистрирани три
ЕКАФП, регистрирани в търговски обекти „Разносна търговия“. За фискално
устройство с номер DY141580 и номер на фискална памет 00321457, от което е прикаченият фискален
бон към фактурата, в системата на НАП няма открити регистрационни данни.
Съгласно
чл.118, ал.3, изр.
1 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в
експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. След като приложеното от подсъдимия И.
писмено доказателство – фактура и най-вече фискален бон към нея, се установи,
че е издаден от нерегистрирано фискално устройство, то същото няма
доказателствена сила, за обстоятелството, че на 15.07.2016г. подсъдимия се е
намирал в гр. София.
От назначената по делото съдебно медицинска експертиза
по писмени данни, чието заключение е прието се установява, че травматичните увреждания
получени от тъжителят на 15.07.2016г. са – контузия
на главата: разкъсноконтузна рана на носния корен с травматичен оток около
раната., кръвонасядане на горния и на долния клепач на лявото око – вътрешна
половина и на лявото подочие, леко изразен травматичен оток на долната устна
срединно, частично отчупване на режещия ръб на първи зъб долу в дясно,
сътресение на мозъка Експертът заключава, че тези увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар. Доколкото
травматичните увреждания, причинени от невъоръжена човешка ръка има
характеристика на такива, причинени от твърди тъпи предмети, приема, че същите
могат да бъдат получени по начин, съобщен от частния тъжител и част от
свидетелите. В резултат на получените травматични
увреждания на тъжителят е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
От така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си, подсъдимият В.С.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, наказуемо по
чл.130, ал.1 от НК, поради следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
човешката личност;
-
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице,
което не се намира в състояние на невменяемост;
-
От обективна страна – действие, което по своето естество е въздействало
върху организма на тъжителката и е предизвикало временно разстройство на
здравето, неопасно за живота;
-
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на внезапно
възникнал пряк умисъл като подсъдимия е съзнавал факта, че нанасянето на удари
в областта на лицето, неминуемо води до последици за здравето и нанасяйки
ударите е искал и целял причиняването на разстройство на здравето.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимият В.С.И., съдът намира, че в настоящия
случай не са налице визираните в чл.78а от НК, предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Действително предвиденото наказание за деянието, което е умишлено е до две
години “лишаване от свобода” или „пробация“ и с деянието не са били причинени
имуществени щети, но видно от справката за съдимост, подсъдимият е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и няма данни същият да е
заплатил наложеното му административно наказание „глоба“.
При определяне размера на наказанието по отношение
на подсъдимият В.И., съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието,
която съда счита за невисока. Степента на обществена опасност на дееца – от
данните за личността му – неосъждан, със средно-специално образование, разведен, неработещ, които съда преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай не са налице нито смекчаващи, нито отекчаващи вината, обстоятелства.
Съдът счита, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на алтернативно, предвиденото наказание “пробация”. Съдът счита, че пробацията следва да бъде изпълнена, чрез следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от Осем месеца с периодичност два пъти седмично и периодични срещи с пробационен служител за срок от Осем месеца. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави както от страна на наказания, така и от другите членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от тъжителят Ж.Ж. неимуществени вреди, съдът счита същият за допустим и частично основателен по следните правни съображения: Гражданският иск е предявен и приет за разглеждане срещу подс. В.И. за причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно деяние. Доколкото с него се претендира гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди в резултат на изложените в тъжбата фактически обстоятелства, съдът намира същият за допустим за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, за което подсъдимият е признат за виновен – чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият е признат за виновен за това деяние, въз основа на същите факти, въз основа на които се претендира гражданската отговорност.
Претендира се гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму - чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия И., в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно - характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършеното, причинените морални страдания и пр. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданският иск срещу подс. В.И. да бъде уважен до размер – 1 000 /хиляда/ лева. Законната лихва, считано от датата на деянието не е претендирана. В останалата му част до пълният предявен размер, съдът отхвърли иска.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси съдът осъди подсъдимия В.И. да заплати държавна такса върху размера на уваженият граждански иск.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия В.И. да заплати на тъжителя Ж.Ж. направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за съдебно-медицинска експертиза в размер на 716,02 /седемстотин и шестнадесет лв. и две ст./ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен
съдия :