Мотиви към присъда по НОХД №2776  по описа за 2016г. на ШРС

 

На 04.11.2016г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 105/2016г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Е.Ж.А. с ЕГН **********,***, за извършено  престъпление от общ характер наказуемо по чл.183  ал.1 от НК  В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,  че периода м.декември 2014г. – м.септември 2016г. в гр. Шумен,  след като бил осъден  с Решение № 946 по гр.дело № 2707/2014г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 12.12.2014г. да издържа свой низходящ – син Р.Е.Ж., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски по 130 лева, общо в размер на 2860 лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

 С разпореждане от 11.11.2016г. обв.Е.Ж.А. е предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “пробация”, като се определят пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2  за срок от 1 година.

Защитникът на подсъдимия. в  хода на съдебните прения плредира за налагане на наказание “пробация” с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2  за срок от 6 месеца.

 След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна следното: Подсъдимият А. и св. С.Х.Й. имали сключен граждански брак, който бил прекратен с Решение № 946 по гр.дело № 2707/2014г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 12.12.2014г.. Със същото решение подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за сина Р.Е.Ж., ЕГН ********** в размер на 130 лева, считано от 05.11.2014г. От постановяване на решението до м. септември 2016г., вкл. подсъдимият не заплащал дължимата за сина си издръжка.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:, показанията на св. С.Х.Й., както и  събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото  по безспорен начин доказват, че подсъдимият е осъществил състава на чл.183 ал.1 от НК по отношение на неплатените месечни издръжки за периода м. декември 2014г. до м. септември 2016г. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се  и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК  защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

            * от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на тези задължения е в размер на повече от две месечни вноски;

            * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ;

            * от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни вноски;

            Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи финансовото затруднение на подсъдимия за инкриминирания период  и неотговорното му отношение към задълженията му като родител.

            При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи извод, че той не е личност с висока степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.А.:

            * смекчаващите вината обстоятелства -  самопризнания в досъдебното производство;

            *  отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

  Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати  като то бъде определено при наличие единствено  на смекчаващите вината обстоятелства: За престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание «лишаване от свобода» до 1 година или "пробация". Съдът счита, че по отношение на подсъдимия  следва да се  наложи наказание «пробация» с  пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2  за срок от 6 месеца. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

            По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

            Водим от горното съдът постанови присъдата си.  

 

Районен съдия: