Мотиви към присъда по НОХД № 2115 по описа за 2017г. на ШРС

Подсъдимият В.М.Р. е предаден на съд по обвинение по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 10.09.2017г., в гр.Шумен, управлявал МПС- лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК № Н 0931 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно-2,12 на хиляда, установено по надлежния ред.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на съда, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи наказание при условията на чл.55 от НК.

Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият се признава за виновен и дава подробни обяснения.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 10.09.2017г. подсъдимият употребил известно количество алкохол. Въпреки това около 21,00 часа същият управлявал лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК № Н 0931 АР по ул.”Света гора” в гр.Шумен. На кръстовището на посочената улица и ул.“Генерал Скобелев“ подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски автопатрулен екип. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер-7510”, чиято скала отчела над 1,2 на хиляда, а имено 2,12 промила. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №065521/10.09.2017г., подписан от него без възражения. Бил издаден и талон за изпращане на медицинско изследване, но Р. отказал да даде кръвна проба.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства- от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите А.Н.А., К.Д.К. и С.С.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан /реабилитиран/ както при извършването на деянието, така и при постановяването на присъдата.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият действително е извършил престъплението, в което е обвинен. Безспорно е установено, а и не се оспорва от страна на извършителя, че на посочената дата действително е управлявал автомобил след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, поради което съдът намира, че подсъдимият Р. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

При определяне на наказанието на подсъдимия Р. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската му обществена опасност, /предвид значителният период след първото му осъждане, през който не е извършвал други престъпни деяния/; направените самопризнания и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, демонстрираното разкаяние, както и липсата на настъпили вредни последици. Като отегчващо обстоятелство съдът отчете значителната концентрация на алкохол в кръвта и наличието на осъждане за друго престъпление, което следва да бъде съобразено, независимо от настъпилата реабилитация. Предвид изложеното съдът намери, че наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК определи наказание лишаване от свобода под най-ниския предвиден предел. С оглед обаче и на констатираните отегчаващи обстоятелства, съдът счете за необходимо налагането на наказание над най-ниския допустим размер, а именно- лишаване от свобода за срок от четири месеца. Предвид невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. С оглед констатираните отегчаващи обстоятелства обаче съдът намери, че не следва да прилага разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба, в минимален размер от 200 лева. По същите съображения съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок над минималния - от пет месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от правоуправление по административен ред. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът също така зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед №322/10.09.17г.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: