Мотиви към Решение по АНД № 2132/2017 г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на Б.Р.Й. - обвиняем по досъдебно производство № 19/2017 г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от 100 до 300 лв., извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и с деянието не са причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия Й. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник. Защитникът на нарушителя излага аргументи относно наличието на предпоставките да бъде оправдан подзащитния му. Освен това алтернативно предлага на съда да му наложи наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Б.Р.Й. до 2008 г. живеел в с. Струйно, обл. Шумен, като след това напуснал пределите на Република България. Първоначално заживял в Кралство Холандия, а от 2013 г. живеел постоянно в гр. Дуисбург, Федерална Република Германия, като от 31.12.2009 г. имал регистрирано „обичайно пребиваване“ в посоченото населено място. В посочената държава обвиняемият живеел заедно със съпругата си и детето си, а също така живеели и родителите му и брат му. В Република България се завръщал нерегулярно и за различни периоди от време, като за цялата 2014 г. се прибрал два или три пъти за период от една до три седмици.

През 2014 г. Й. решил да се сдобие със свидетелство за управление на МПС, като предпочел да стори това в Република България. За участие в шофьорски курс, обвиняемия Й. се завърнал в Република България на 24.11.2014 г. След като преминал изискуемия шофьорски курс и се явил на изпит за правоспособност, обвиняемия подготвил нужните документи и на 02.12.2014 г. посетил сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен, за да подаде документи за издаване на свидетелство за управление на МПС. Там потвърдил и подписал представените му от служителите документи, измежду които и декларация, каквато се изисква съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирал невярно обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване /т.е. повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република България. Вследствие на подадените документи на 05.12.2014 г. на обвиняемия Й. било издадено свидетелство за управление на МПС № 282585928.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия Б.Р.Й., дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина“ от 02.12.2014 г., както почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст в цитираната декларация принадлежи на обвиняемия Б.Р.Й..

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Обвиняемият Б.Р.Й. ***, съзнателно потвърдил неистина в писмена декларация с Вх. № 19124, която по силата на закон /чл. 151, ал. 5 от ЗДП/ се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република България, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна предмет на престъплението е Декларация с Вх. № 19124 от 02.12.2014 г. по чл. 151, ал. 5 от ЗДП, в която декларирал, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от 185 дни в календарната година пребивавал във Федерална Република Германия. Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т.е. действие при което деецът отразява в декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.

Безспорно от съдържание на декларацията става ясно, че при подаването й обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, т. к. съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Също така, според чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУ на МПС отчета на водачите и тяхната дисциплина при първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС лицето представя декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз. Легална дефиниция на „Обичайно пребиваване в Република България“ се съдържа в § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – „това е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.“. Следователно според изискванията на   чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУМПС от органите на МВР всички лица подават декларация по образец, в която следва да декларират истинността на следните обстоятелства: че обичайното им пребиваване /повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

В хода на разследването е установено по безспорен начин, че семейството на обвиняемия живее във Федерална Република Германия и той се връща в Република България нерегулярно и за различни периоди от време, като за цялата 2014 г. се прибрал два или три пъти за период от една до три седмици, поради което може да се приеме, че във Федерална Република Германия са както личните му връзки, така и трудовите му връзки. В тази насока са както дадените в хода на досъдебното производство обяснения от обвиняемия Б.Й., така и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – П.С.Й. и С.В.К..

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;

- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК,

- с деянието не са причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС. Степента на обществена опасност на обвиняемия съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е неосъждан за друго престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и обстоятелството, че към настоящият момент полага грижи за отглеждането и възпитанието на едно малолетно дете. Разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Съдът отчете и финансовото положение на обвиняемия, което се доказва от дадените обяснения в хода на съдебното следствие, а именно, че е безработен. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. Съдът намира, че така определеното наказание ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, посочени в чл. 36 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 28.10 /двадесет и осем лева и десет стотинки/ лева и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация с Вх. № 19124 от 04.12.2014 г. по чл. 159, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина следва да бъде оставено по делото.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

Районен съдия: