Р Е Ш Е Н И Е

334/1.6.2017г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 04 (четвърти) май Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор................,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3062 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите и чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството.

В исковата си молба до съда Д.Г.Д. твърди, че бил поръчител на ответника М.Г.М. по договор за кредит, сключен от последния с „Банка ДСК“ ЕАД гр. София. Последното се снабдило с изпълнителен лист срещу двамата като солидарни длъжници и било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Даниела Златева. В хода на това производство ищецът погасил изцяло задължението на ответника в общ размер 20597,22 лв. и съдебният изпълнител образувал изп. дело № *** с взискател – М. и длъжник – М.. По това дело се установило, че последният не притежава имущество, освен останалото му по наследство от починалия му баща Г.М.Г., а именно – 1/6 идеална част от апартамент, находящ се в гр. Шумен и 1/3 ид. част от къща с дворно място, находяща се в с. Дибич, обл. Шумен. Съдебният изпълнител наложил възбрана върху посочените идеални части от имотите на 06.06.2013 г. и на 25.08.2015 г., но на 02.11.2015 г. ответницата Ж.В.Г. /майка на М. М./ уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът е извършил отказ от наследството на баща си, на 15.09.2015 г. Ищецът сочи, че този отказ е извършен повече от четири години след смъртта на наследодателя и очевидно цели увреждане на интересите на кредитора. Моли съда да постанови решение, по силата на което отказ от наследство, вписан под № 108/2015 г. в особената книга за отказ от наследство, водена в ШРС, извършен от ответника М.Г.М. да бъде признат за нищожен – с невъзможен предмет. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на тази претенция, моли в негова полза да бъде унищожен отказ от наследство, вписан под № 108/2015 г. в особената книга за отказ от наследство, водена в ШРС, извършен от ответника М.Г.М.. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците М.г.М., Ж.В.Г. и Й.Г.С. подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията. Считат, че иска е недопустим, тъй като ищецът няма качеството на кредитор по отношение на ответника М.. Намират, че главната претенция е неоснователна, тъй като преди да извърши валиден отказ от наследството на Г.М.Г., М. не осъществил никакви действия, насочени към приемане на същото наследство. Молят, претенциите да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното изпълнително дело № 20088760400456 по описа на ЧСИ Даниела Златева рег. № 876 на КЧСИ е, че същото било образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София срещу М.Г.М. и Д.Г.Д. въз основа на изпълнителен лист от 16.01.2008 г., изд. от ШРС по ч.т.д. № 88/2008 г. по описа на съда. На 20.08.2008 г. взискателят депозирал молба за прекратяване на делото поради пълното погасяване на задължението и върху същата е налице резолюция на съдебния изпълнител – делото свършено. По приложеното изпълнително дело № *** по описа на същия съдебен изпълнител е представено удостоверение изх. № 2134/29.05.2013 г., изд. от „Банка ДСК“ ЕАД, в което се сочи, че Д. Д. в качеството си на поръчител по потребителски кредит на М. М. е погасил окончателно кредита. Въз основа на това удостоверение, по молба на Д. било образувано посоченото изпълнително производство. В хода на същото, били наложени възбрани върху притежавани от ответника идеални части от недвижими имоти, находящи се в гр. Шумен и с. Дибич, придобити от него в качеството му на наследник на баща му – Г.М.Г.. Съдът констатира от удостоверение за наследници изх. № 3106/01.09.2015 г., изд. от Община Шумен, че Г.М.Г. с ЕГН ********** починал на 09.03.2011 г. и оставил за свои законни наследници съпругата си Ж.В.Г., сина си М.Г.М. и дъщеря си Й.Г.С.. По делото е приложено копие на нотариално дело № 156/2012 г. по описа на нотариус рег. № 019 на НК, от което се установява, че на 29.02.2012 г. ответниците, както и още дванадесет лица се разпоредили чрез сключване на договор за продажба, с недвижим имот, представляващ земеделска земя в землището на с. Царев брод, обл. Шумен. Г., М. и С. били съсобственици на имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ през 2004 г. в качеството им на законни наследници на Г.Г.. При сключване на сделката, М. участвал лично. На 14.09.2015 г. ответникът депозирал в ШРС заявление, в което посочил, че се отказва от наследството на баща си Г.М.Г.. В съда било образувано ч.гр.д. № 2371/2015 г. /приложено по настоящото/, като след разпореждане на съдията-докладчик, отказът бил вписан под № 108/2015 г. в особената книга за откази от наследство, водена в съда.

Разпитаните в качеството на свидетели по делото С. К. и Ц. С. излагат, че ответникът М. се установил да живее и работи в Кралство Испания и рядко се завръщал в страната. Същият участвал лично в сделката по продажба на земеделска земя.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо вр. чл. 44 от ЗЗД:

Ищецът отравя искане за прогласяване на нищожност на извършен от ответника М.М. отказ от наследство, поради невъзможен предмет. Отказът от наследство, като едностранно волеизявление на един от наследниците има за правна последица заличаване на това лице като наследник и съответно преминаване на наследството като съвкупност от права и задължения в патримониума на останалите наследници от същия ред. Именно поради това като ответници в настоящото производство са конституирани Ж.В.Г. и Й.Г.С.. Искането на ищеца цели да върне наследствената част на М. в патримониума му, за да послужи на Д., в качеството му на кредитор за реализиране на вземането му по образуваното изпълнително производство.

Възраженията на ответниците, че ищеца не притежава качеството кредитор на ответника М. касаят втората, предявена като алтернативна претенция по делото. Независимо от това, според настоящия състав това качество е безспорно, тъй като се доказа, че Д. като поръчител и солидарен длъжник изпълнил изцяло задължението на ответника по сключен от последния договор за кредит. Поради това, по силата на чл. 429, ал. 1 от ГПК същият се суброгирал в правата на банката и разполага с възможността да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на последната изпълнителен лист. Използваният от съдебният изпълнител метод на процедиране при свършване, продължаване и образуване на изпълнителни дела не се отразява на придобитото по силата на цитираната разпоредба качество от поръчителя, платил целия дълг.

В случая, като основание за нищожността на отказа се сочи невъзможност на предмета, а тя е налице когато едно наследство вече е прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН. Приемането на наследство е окончателен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но и го лишава от възможността да се откаже от него.

В настоящия случай се установи, че ответникът М.М. е законен наследник на Г.М.Г., починал на 09.03.2011 г. Атакува се действителността на извършения в това му качество отказ от наследството на последния. Съдът констатира, че процесния отказ е извършен по реда, указан в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗН – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като приемането е вписано в особена за това книга на съда, с което формата за действителност е спазена.

Съдът, обаче, счита, че този отказ е извършен след като М. вече е извършил действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството на починалия си баща по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Тези действия са участието му като продавач на недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с. Царев брод, обл. Шумен, тъй като ответникът бил съсобственик на имота, включен в наследството на Г.Г.. След като веднъж М. е приел наследството на баща си по несъмнен начин, разпореждайки се с част от него, то извършеният след това отказ се явява недействителен и следва да се прогласи неговата нищожност.

Поради това, главната претенция на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена.

Поради уважаване на депозирания главен иск, съдът не дължи произнасяне по заявената като евентуална претенция с правно основание чл. 56, ал. 1 от ЗН.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищец направените разноски по делото в размер на 1258,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ от наследство с невъзможен предмет, вписан под № 108/2015 г. в особената книга за отказ от наследство, водена в Районен съд – Шумен, извършен на 14.09.2015 г. от М.Г.М. с ЕГН ********** от наследството на Г.М.Г. с ЕГН **********, починал на 09.03.2011 г. в гр. Шумен, по предявения от Д.Г.Д. с ЕГН **********,*** срещу М.Г.М. с ЕГН **********,***, Ж.В.Г. с ЕГН **********,*** и Й.Г.С. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите.

ОСЪЖДА М.Г.М., Ж.В.Г. и Й.Г.С. да заплатят на Д.Г.Д. направените деловодни разноски по настоящото дело, в размер на 1258,00 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: