Р Е Ш Е
Н И Е
224/11.4.2017г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на петнадесети март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№3044 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2, и чл.86 от ЗЗД, както и съединени, в условията на
евентуалност осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо,
вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***,
считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в ТР под № 20121115101316),
представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К. , излага, че със
съобщение по ч.гр.д. №1135/2011 г. по описа на ШРС, дружеството е уведомено от Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ за разпореждане на съда,
постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за подаване на установителен
иск срещу възразилия длъжник, ответник по настоящото дело Л.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***. В
молбата се излагат твърдения, че на 19.05.2008 г. между Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Л.Т.И., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за сума от 9 500.00
евро. Кредитът бил усвоен изцяло. Уговорени са падежна дата, лихвен процент и
годишен процент на разходите. За обезпечаване изпълнението на договора за
кредит са сключени и договори за поръчителство. На 11.11.2009 г. между банката
и кредитополучателя е сключено Допълнително споразумение към договора за
кредит, по силата на което е удължен срокът на договора на 120 месеца- до
19.11.2019 г. На 28.09.2010 г. между страните е подписано второ по ред
допълнително споразумение, по силата на което са изменени условията за
погасяване на кредита, като се договарял гратисен период за изплащане на
кредита, както и нови финансови параметри на задължението. На 04.01.2011 г.,
поради неспазени договорки от страна на кредитополучателя, банката прехвърля
кредита с вальор „предсрочно изискуем“. Съобразно уговореното, при допусната
забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък на
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на десет
процентни пункта. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на кредита,
последният на 04.01.2011 г. е станал автоматично предсрочно изискуем. Банка
ДСК“ ЕАД, на 22.03.2011 г., е подала в Районен съд Шумен заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за което е образувано
ч.гр.д. №1135/2011 г. по описа на РС Шумен. По това дело са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, в качеството му на кредитополучател
и И. Т.И., и М.Л.Т.- солидарни длъжници, като е постановено тримата да
заплатят солидарно на банката
следните суми: 9 437, 63 евро, представляваща неизплатена главница по
Договор за кредит и 767, 42 евро- лихва за просрочие, включително такси
закъснение за периода от 04.01.2011 г. до 21.03.2011 г., като е присъдено и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
22.03.2011 г. до окончателното изплащане на главното задължение, както и
извършените по делото разноски. На 16.08.2012 г. между заявителя по ч.гр.д. №1135/2011
г. по описа на РС Шумен и ищецът е сключен договор за покупко- продажба на
вземания, по силата на който банката прехвърля на ищцовото дружество вземанията
по горепосочената заповед за изпълнение, ведно с всичките привилегии и
обезпечения. Ответникът е уведомен за извършената цесия, като ищецът заявява,
че се счита за уведомен и с настоящата искова молба. Не е налице погасяване на
задълженията, поради което и предвид постъпилото от ответника възражение срещу
заповедта, за ищеца, като цесионер възниквал интерес от предявяване на
настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата
на което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че в полза на ищеца,
в качеството му на цесионер по процесните вземания, съществува парично вземане, както следва: 9 437,63
евро (девет хиляди четиристотин тридесет и седем евро и шестдесет и три
евроцента)– главница, 767,42 евро (седемстотин шестдесет и седем евро и
четиридесет и два евроцента) - лихва за просрочие, включително такса закъснение
от 04.01.2011 г. до 21.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.03.2011 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски. Ищецът предявява и осъдителни искове,
евентуално съединени, спрямо установителните, с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, с искане, при условие, че се установи, че предявените
установителни искове са неоснователни, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на горепосочените вземания /липса на уведомление до длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания/, то да се постанови
решение, по силата на което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 9 437,63 евро (девет хиляди четиристотин тридесет и седем евро и
шестдесет и три евроцента)– главница, 767,42 евро (седемстотин шестдесет и
седем евро и четиридесет и два евроцента) - лихва за просрочие, включително
такса закъснение от 04.01.2011 г. до 21.03.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът
прави и искане, на основание чл.219 от ГПК, за привличане в настоящото
производство на трето лице помагач-
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, което искане е уважено и в производството „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *** е конституирано като трето лице- помагач на ищеца.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита иска за неоснователен,
позовавайки се на изтекла погасителна давност на вземанията.
Третото
лице- помагач не изразява становище по исковете.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1135/2011 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците
Л.Т.И., И.Т.И. и М.Л.Т. за
следните суми: 9 437,63 евро (девет хиляди четиристотин тридесет и седем
евро и шестдесет и три евроцента)– главница, 767,42 евро (седемстотин шестдесет
и седем евро и четиридесет и два евроцента) - лихва за просрочие, включително
такса закъснение от 04.01.2011 г. до 21.03.2011 г., като е присъдено и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2011 г. до окончателното
изплащане на главното задължение, както и извършените по делото разноски.
В срока по чл.414 от ГПК длъжниците са подали възражение срещу заповедта. Съдът
е уведомил заявителя за постъпилите възражения. Ищецът е подал искова молба
само срещу ответника, като с Определение №3133/12.12.2016 г., заповедният съд е
обезсилил частично заповедта, касателно другите двама длъжници.
При повторна
преценка допустимостта на исковете, съдът съобрази следното:
Безспорно в
случая ищецът обосновава активната си легитимация въз основа на настъпило, след
издаване на заповедта за изпълнение, частно правоприемство. Но заповедното
производство е инициирано от кредитор- банкова институция, въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от счетоводни книги, с което се
установява вземането на банката. Съгласно Решение №1/01.02.2017 г. на ВКС по
т.д.№3228/2015 г., II т.о., ТК,
когато заповедта за изпълнение е издадена на банка, на основание чл.417, т.2 от
ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма
качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Това решение е постановено по реда на чл.290 от
ГПК и представлява задължителна за настоящия съд практика. В разглеждания казус
ищецът, в качеството му на цесионер по процесните вземания, няма качеството
„банка“, поради което съдът заключава, че същият не е надлежна страна по
установителните искове по чл.422, ал.1 от ГПК. Ето защо счита, че
производството по предявените от ищеца срещу ответника обективно съединени положителни установителни искове,
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 79, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, и чл.86 от ЗЗД е недопустимо и
като такова следва да бъде прекратено.
С оглед на обстоятелството, че съдът счита
главните искове за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация,
то следва да се произнесе и по евентуално заявените осъдителни претенции. В
случая ищецът предявява осъдителни
искове, евентуално съединени, спрямо установителните, с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, с искане, при условие, че се установи, че предявените
установителни искове са неоснователни, то да се постанови решение, по силата на
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите по издадената заповед
за изпълнение. Съдът счита производството по главните искове за недопустимо,
поради липса на активна процесуална легитимация, тъй като ищецът не притежава
качеството „банка“, за да предяви иск за установяване на вземането, произтичащо
от банкова сделка, по издадената на цедента заповед за изпълнение.
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за кредит
за текущо потребление от 19.05.2008 г., Договор за поръчителство от 19.05.2008
г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/, се
установи, че на 19.05.2008 г. между Банка ДСК“ ЕАД и Л.Т.И., ЕГН ********** е
сключен договор за кредит за текущо потребление, в размер на 9 500 евро, като
е посочено в договора, че кредитът се усвоява еднократно. Срокът на издължаване
на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорени са лихвен
процент по кредита и ГПР. Определена е падежна дата на месечните вноски- 29-то
число на месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на
кредитополучателя при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, а именно начисляване на наказателна
лихва от 10 процентни пункта, имаща характер на санкция за неизпълнение на
задължението за своевременно погасяване на дълга. За обезпечаване изпълнението
на договора за кредит между банката и И. Т.И. и М.Л.Т. са сключени договори за
поръчителство. В общите условия е предвидено, че при допусната забава на
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на десет процентни
пункта. По молба на ответника, на 11.11.2009 г. между него и банката е сключено
допълнително споразумение към договора за кредит, с което страните, чрез
взаимни отстъпки се уговарят да удължат срока на договора, като е определена
крайна падежна дата- 11.11.2019 г. Посочена е и лихвата по кредита и ГПР.
Определена е падежна дата- първо число на месеца. На 28.09.2010 г., отново по
молба на ответника, е сключено второ допълнително споразумение, в което е
отразено, че по отношение на остатъка от дълга от 9 450.00 евро, се
сключва настоящото споразумение, по силата на което е уговорен гратисен период
за издължаване на главницата по кредита от девет месеца, без да се променя
крайния срок на издължаване на дълга. Предвидено е, че в горепосочения срок,
кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен план, в размер
на 50 % от дължимата лихва. Непогасената част от начислената лихва се
капитализира към остатъка по главницата на кредита на пъвия работен ден,
следващ последната падежна дата от гратисния период. Предвидено е също, че при
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период,
капитализация на лихвата не се извършва. В случай, че след изтичане на
гратисния период, кредитът стане предсрочно изискуем, поради настъпване на
някое от обстоятелствата, предвидени в общите условия, отпада капитализацията,
считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат
отново за дължима лихва. От представеното по делото заключение по извършената
ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността
му, се установи, че на 19.05.2008 г. от сметка в евро на „Банка ДСК“ ЕАД с
титуляр ответника се е превела сума, в размер на 9 500.00 евро. По кредита
са постъпили суми в общ размер на 3 605, 98 евро, от които банката е
погасила 927, 28 евро- главница, 1 676, 43 евро- договорна лихва, 131, 93
евро- такси и 864, 91 евро- капитализирани лихви и такси. Последното плащане по
кредита е с дата 04.01.2011 г., в размер на 65, 08 евро. След издаване на
заповедта за незабавно изпълнение, на 16.08.2012 г. между Банка ДСК и ищеца е сключен Договор
за покупко- продажба на вземания /цесия/, по силата на който банката е
прехвърлила вземането, предмет на издадената по ч.гр.д.№ №1135/2011 г. по описа
на ШРС, заповед за изпълнение. Видно от представения по делото частно заверен
препис от пълномощно /стр.32 от делото/, цедентът е упълномощил изрично ищеца,
в качеството му на цесионер, да уведоми, от името на банката, всички длъжници
/кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/ по вземанията, прехвърлени по
силата на горепосочения договор за цесия. По делото е представено уведомление
относно договор за покупко- продажба на вземания, но няма данни същото да е
връчено на ответника. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК.
Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си, уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е
настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
По отношение
направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, за да
се произнесе, съобрази следното: Видно от материалите, приложени по ч.гр.д. №1135/2011
г. по описа на ШРС, се установи, че заповедта е издадена по реда на чл.417, т.2
от ГПК, въз основа на документ- извлечение от сметка, като заявителят се
позовава на постигнати между страните уговорки относно настъпване предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Съгласно ТР№4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /т.18/, по силата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане
на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение
въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само
за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал.2 от ГПК. Когато според
представения документи изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с
официален или с изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал.3 от ГПК.
Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 от ГПК установява
вземането, но не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника е
достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
– кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие „обявен“ в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал.3 от
ГПК. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. По делото е безспорно установено, че преди
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, кредитополучателят и
другите солидарни длъжници не са уведомени от кредитора, че последният, поради
възникване на предвидените в договора обстоятелства, упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В разглеждата хипотеза безспорно се
установи, че към датата на приключване на устните състезания срокът по договора
все още не е изтекъл, като предвид липсата на надлежно уведомяване на длъжника
по договора не е налице и предсрочна изискуемост на вземането. Безспорно,
предвид изложеното в исковата молба, с връчването на последната, на ответника
му е съобщено, че са настъпили предвидените в договора за кредит предпоставки,
даващи право на кредитора да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо.
Ето защо заключава, че в случая не са налице материално правните предпоставки
за погасяване вземанията по давност и възражението на ответника е
неоснователно. Ответникът не оспори фактите относно сключения договор за
кредит, както и относно измененията на договора /касателно договорените главни
и акцесорни задължения, за последните, включително и санкцията при спиране на
плащанията по договора/. Не оспори и фактите относно усвояване на договорената
сума и спиране на плащанията по договора. Няма наведени твърдения за последващо
изпълнение задълженията по договора, нито ангажирани доказателства. Не се
оспориха и твърденията относно настъпилото частно правоприемство на страната на
кредитора. Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че осъдителните
искове са основателни и следва да се уважат.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от осъдителните искове и с оглед
прекратената част от производството, в общ размер на 150.00 лева, от които
50.00 лева- разноски за експертизата и 100.00 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съобразно
прекратената част от производството, в размер на 564.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявените от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено
без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано от
15.11.2012 г., съгласно вписване в ТР под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М.
и Е.Д.К. , срещу Л.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни искове,
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 79, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, и чл.86 от ЗЗД, да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца, в качеството му на цесионер по
процесните вземания, съществува парично вземане, както следва: 9 437,63
евро (девет хиляди четиристотин тридесет и седем евро и шестдесет и три
евроцента)– главница, 767,42 евро (седемстотин шестдесет и седем евро и
четиридесет и два евроцента) - лихва за просрочие, включително такса закъснение
от 04.01.2011 г. до 21.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.03.2011 г. до окончателното й изплащане, присъдени по ч.гр.д.
№1135/2011 г. по описа на ШРС, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Л.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“
ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в ТР под №
20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К. , сумата от 9 437,63
евро (девет хиляди четиристотин тридесет и седем евро и шестдесет и три евроцента)–
главница, въз основа на сключен на 19.05.2008 г. между „Банка ДСК“, ЕИК ***
/цедент/ и Л.Т.И., ЕГН ********** Договор за кредит за текущо потребление; 767,42 евро (седемстотин шестдесет и седем
евро и четиридесет и два евроцента) - лихва за просрочие, включително такса
закъснение от 04.01.2011 г. до 21.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба-30.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както
и сума в размер на 150.00 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща извършени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012 г.,
съгласно вписване в ТР под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К. , да заплати на Л.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
564.00 лева /петстотин шестдесет
и четири лева/, представляваща извършените по делото разноски съобразно
прекратената част от производството.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а в частта, в която производството е прекратено, поради
недопустимост- в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: