Р Е Ш Е Н И Е

216/10.4.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3077 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по иск с правна квалификация чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от В.М.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** *** срещу К.С.Г. с ЕГН ********** с адрес ***9.

В исковата молба се излага, че ответникът е бивш съпруг на дъщеря им М.. На 13.01.2014г. претърпял тежко пътно – транспортно произшествие по вина на друг водач – Т.И., като в резултат на това получил и тежки наранявания и травми, от които се лекувал за продължителен период от време. Ищците първи пристигнали на местопроизшествието, като съпроводили ответника до болницата в гр.Търговище. След проведено лечение същия бил преместен в болницата в гр.Шумен, а в по-късен етап лечение му било проведено в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ в гр.Плевен. През този период разходите бил значителни, като били заплатени от ищците. Средствата включвали потребителски такси, заплащане на имплант, както и медикаменти. Сумата, за която имали документи възлизала общо на 3 278.61 лв. Били направени и други разходи, за които обаче не притежавали доказателства. Сочи се, че на ответника в последствие му било изплатено обезщетение от застрахователна компания „Евроинс“ АД в размер на 100 000 лв., но похарчените от ищците средства не били възстановени. През месец април 2015г. ответникът напуснал дъщеря им и после се развели. Оттогава досега не само не им били върнати похарчените в полза на ответника пари, но ответникът дори избягвал контакт с ищците. В заключение се моли съда да уважи предявения от тях иск за сумата общо от 3 278.61 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за тяхна сметка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 06.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени редовно на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В него се оспорва допустимостта на претенцията, тъй като ищците разполагали с друг ред за тяхната защита. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като не била посочена причината поради която били давани тези средства в полза на ответника – дали е в резултат на дарение или е дадена в заем, или пък ищците са изпълнявали свой нравствен дълг. Така също не било уточнено от какво произтича солидарността между тях – дали от закона или е договорна. Оспорва се и основателността на иска, като се възразява, че считал, че грижите за него се извършват от човешки подбуди, а не водени от користни цели. Оборва се изложеното в исковата молба, като се твърди, че грижи за ответника полагала неговата майка, която осигурила и средствата за поставения му имплант. Всички фактури били изплащани с наличните парични средства в дебитната му карта, до която достъп имали ищците. Оспорва се съдържанието и подписите под фактурите, представени от ищците. В заключение се моли за прекратяване на производството, поради недопустимост или отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците се явяват лично, заедно с адв. В.В. от ШАК. Поддържа се исковата молба и се моли за уважаването на иска, като се излагат доводи в представената по делото писмена защита.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Г. от ШАК, като поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на съдебните разноски. Представят се писмени бележки по делото.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че ищците са родители на свид. М. Г. К. - бивша съпруга на ответника. През време на гражданския си брак до неговото прекратяване през 2015г. младото семейство живеело в дома на ищците. На 13.01.2014г. К.Г. претърпял тежко пътно – транспортно произшествие в землището на гр. Търговище причинено от Т.Ч.И.. В резултат на това Г. получил средни телести повреди, изразяващи се в счупване на двете кости на лявата предмишница, което довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка, счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става и счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица с луксация на глезенна става, което довело до трайно затрудняване движението на двата долни крайника. На мястото на произшествието първи пристигнали В. и Г. К., които придружили ответника при транспортирането му в болницата в гр. Търговище. Там му била оказана първа помощ и било извършено оперативно лечение. След изписването си бил транспортиран до дома на ищците, където останал до пълното си възстановяване. През този период се наложили и интервенции и лечение извършено както в болницата в Шумен, така и в Плевен. В УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен на ответника оперативно му бил поставен имплант на стойност 2020 лв., който видно от представените доказателства – вносна бележка от 30.04.2014г. (стр.102 от делото) бил заплатен по банков път, за което била съставена и фактура № 7000002078/30.04.2014г., издадена от УМБАЛ на името на ответника. В този период били извършени и множество други разходи за медикаменти и заплащане на престоите в болниците, за които са представени писмени доказателства – фактури, придружени с касови бонове, издавани на името на ответника и носещи подписа на ищците. От представената по делото Служебна бележка изх. № 11263/20.11.2014г. от работодателя на ответника „Фикосота Холдинг“ АД, е видно, че К.Г. бил в отпуск по болест в периода от 13.01.2014г. – 08.11.2014г.

Видно от представено по делото Свидетелство за дарение от 08.04.2014г. „Фикосота Холдинг“ АД предоставила дарение на ответника в размер на 500 лв. В помощ на Г. била събрана и сума в размер на 312 лв. от Евангелска петдесятна църква, която посещавал, която му била предадена от пастора на църквата. От представения по делото Отчет по сметката на ответника, изготвен от „Първа инвестиционна банка“ АД на 23.12.2016г. (стр.62 от делото) се проследява движението на паричните средства по сметката на ответника. Установява се, че в периода 01.01.2014г. – 11.03.2014г. наличността по сметката му е била в размер на 16.46 лв., като първия постъпил превод е на 11.03.2014г. в размер на 665.47 лв. за преведеното му обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ. Видно от представеното Удостоверение изх. № 27 – 00044617/23.12.2016г., издадено от НОИ в периода от 01.01.2014г. – 31.01.2015г. са превеждани месечни обезщетения за временна нетрудоспособност в общ размер на 5 074.22 лв. или в средномесечен размер от 390.33 лв. От доказателствата по делото е видно, че в процесния период ответника е заплащал и потребителски кредит, чиято месечна вноска е била в размер около 78 лв. В исковата молба се излага, че ответника е получил обезщетение в размер на 100 000 лв. от застрахователя „Евроинс“ АД, което твърдение не е оспорено от ответната страна. До настоящия момент претендираната от ищците сума не била възстановена от страна на ответника.

По делото са изслушани обясненията от страните дадени по реда на чл.176 от ГПК, на предварително формулирани от противната страна въпроси. По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свид. М. Г. К. , свид. А.В.А. , М.Н.Т., П.Я.В.. По делото е снета и самоличността на свид. С.Н.Г. , като в последствие ответната страна се отказва от нейния разпит. По делото е извършена и очна ставка между ответника и свид. М. К. относно обстоятелството на кои лица е била предоставена дебитната карта и кой е извършвал тегления от нея.

Всички свидетели сочат, че К.Г. е бил в продължителен болничен, като през по-голямата част от този период е бил неподвижен и на специално ортопедично легло и дюшек. В този период от време единствените грижи за него били полагани от свид. М. К. и двамата ищци. Грижите освен материални били и физически. Установи се, че ищците са закупували нужните медикаменти и са заплащали разходите по лечението, за което се снабдявали със съответните документи, издавани на името на ответника. Ищцата се снабдявала с болничните листове и ги предавала на работодателя на ответника. През този период от време майката на ответника не го е посещавала в дома на ищците, като от обясненията на ответника става ясно, че на посещение е идвал пастор П., който му предал и сумата събрана в негова подкрепа в размер на 300 лв.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като безпротиворечиви и кореспондиращи с доказателствата по делото. По отношение на показанията на свид. К., съдът намира, че същите не са повлияни от личната ангажираност на свидетелката и формират убеждението на съда, че същите са обективни. Тези показания не могат да се игнорират само защото изхождат от роднина на ищците и бивша съпруга на ответника. Действително отношенията между нея и ответника са обтегнати и усложнени към момента, но съдът намира, че това обстоятелство не повлиява на фактите изложени от М. К. в съдебно заседание, тъй като са изложени логично и съответстват на доказателствата по делото.

Така изложената фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства, така и от гласните такива и въз основа на тези доказателства в съвкупност и на разпоредбите в закона, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на иска: По възраженията досежно допустимостта на иска съдът се е произнесъл с доклада по делото, като е изложил подробни доводи. Счел е, че правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване при този общ фактически състав е налице, тъй като ищците не разполагат с друг иск, с който да се защитят. Същевременно ищците са легитимирани да предявят иска за връщане на полученото без основание срещу ответника, тъй като твърденията са им, че именно те са извършили престирането и за тяхна сметка ответника е увеличил имуществото си.

По основателността на иска: Фактическия състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД изисква ищците да докажат своето обедняване и обогатяването на ответника, както и връзката между тях, а в тежест на ответника е да докаже, че изобщо не е получил нищо, каквито възражения релевира в писмения си отговор. В този смисъл е Решение № 721 от 03.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 401/2009г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Общия фактически състав на неоснователното обогатяване, поради субсидиарния си характер изисква и липса на друга правна възможност за защита на обеднелия.

Съдът намира, че престираните от ищците суми са при липса на основание, защото поначало те не са изпълнявали задължение, произтичащо от закона, като единствено задължено лице за процесните разноски е бил ответника. След като тези разноски са били заплатени от други лица, ответника се е обогатил, тъй като си е спестил разходите за лечение в процесния период. Така също съществува връзка между обогатяването и обедняването, доколкото те са настъпили в резултат от едни и същи действия - заплащането на сумата за разходите по лечението от ищците, при което е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. По безсъмнен начин се доказа, че ищците са заплащали суми за лекарства, за потребителски такси за болничен престой, консумативи в болничното лечение, включително и импланта поставен на ответника при една от операциите му.

Основното възражение на ответника е, че сумите, за които са представени писмени доказателства от страна ищците, всъщност са заплатени от личните средства на Г., постъпващи по дебитната му карта, както и от дарения. В тази връзка представя и писмени доказателства, а именно Разписка от 29.04.2014г. от „ДТ Електрикс“ ЕООД – гр.Варна за предоставена на С.Г. сума в размер на 2200 лв. за поставяне на метални импланти на К.Г., отчет за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. от „Първа инвестиционна банка“ АД за движението по дебитната сметка на ответника, Свидетелство за дарение от 08.04.2014г. за сума от 500 лв. дадена от работодателя на ответника „Фикосота Холдинг“ АД, както и разходен ордер от 19.01.2014г. за сума от 312 лв. без в него да се сочи издателя на ордера. По отношение на тези доказателства, съдът намира, че безспорно се доказа от ответника дадени дарения от Евангелската църква и от „Фикосота Холдинг“ АД, като обаче се събраха доказателства, че не са били в притежание на ищците. По отношение на разписката от „ДТ Елекстрикс“ ЕООД съдът намира следното: В съдебната практика се приема, че частния свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление в него, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл.180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Издателят на частния свидетелстващ документ, ако не е страна по делото, може да бъде разпитан като свидетел за установяване на тези факти. В настоящия случай доказателственото значение на разписката от 29.04.2014г. беше оборена от останалите доказателства по делото. Така от обясненията на К.Г. и от показанията на свид. М. К. се установи, че майката на ответника не е посещавала същия в дома на ищците през целия му период на лечение. За първи път среща между тях се е провела извън дома на ищците, когато ответника вече е бил с патерици и след поставянето на импланта. По делото не бяха събрани доказателства сумата от 2200 лв. да е била преведена от С.Г. по сметката на ответника, по сметка на болницата или да е достигнала по друг начин до него. Напротив от вносна бележка от „Алианц България“ се установява, че сумата е била приведена по банков път, като превода е извършен от ищцата В.К.. Гореизложеното води до извода, че твърдението на ответника, че поставения му имплант е заплатен от неговата майка остава недоказано, като съдът намира, че тази сума е заплатена от ищците.

По отношение на останалата част от претендираните разходи, съдът намира следното: Представени са доказателства за заплатени от ищците разходи в размер общо на 1199.78 лв., представляващ общ сбор на заплатените медикаменти, разходи по болничен престой, посещение на ЛКК и издаване на болнични листове. Този извод на съда почива на следното: Установи се, че първия превод по дебитната карта на ответника е направен на 11.03.2014г., като дотогава същия не е разполагал с други средства. В този период са правени разходи по лечението му, като не се оборва твърдението, че тези разходи са извършени от ищците. След привеждане на средства по дебитната му карта се установи, че в голямата си част същите са били разходвани за храна и консумативи на болния, за заплащане на кредита му, както и за заплащане на безкасови операции към интернет сайтове (стр. 67, стр.68 и стр.69 от делото). Или ответника не успя да обори твърденията на ищците, че с техни средства е заплащано лечението му. Въпреки, че във всички фактури, включително и вносната бележка, като платец фигурира името на ответника К.Г., то е безспорно, че същия не е заплащал тези разходи, а по този начин се е удостоверявало обстоятелството, че същия е получател на медицинската услуга или стока. Следва да се отбележи, че липсва равнозначност за понятието писмен документ по смисъла на ГПК и понятието първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, като съдът намира, че за обстоятелството, че цената посочена във фактурите е заплатена от ищците се доказва от положените от тях подписи във счетоводните документи, обстоятелство, което не е оспорено и от ответника. Или единствения извод който може да се направи е, че в този период от време разходите му по лечението са направени именно от ищците. Съдът намира, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са безсъмнено установено, достоверни и да са в такава връзка помежду си, че да установяват безсъмнено главния факт. Такова доказване в настоящото производство беше проведено. По делото не се представиха доказателства обаче за извършени плащания от ищците в размер на 58.83 лв., тъй като описаните като доказателство към исковата молба 6 броя касови бонове не са представени по делото, предвид на което съдът не може да приеме, че са доказани.

Съдът счита, че по отношение на ищците не е налице изпълнение на нравствен дълг, каквито доводи са наведени от страна на ответника, тъй като не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в която единствено намира приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, съгласно т. 3 от цитираното Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по т. д. № 1/1979 г. на ПВС.

Поради всичко изложеното дотук, съдът намира, че беше доказано, че ищците са обедняли, а ответникът да се е обогатил за сумата общо от 3219.78 лв., която сума ищците са предали на ответника без правно основание.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищците разноски в производството съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 628.65 лв., представляващи заплатена държавна такса по иска, заплатено адвокатско възнаграждение и такса за съдебно удостоверение, съгласно представено адвокатско пълномощно и списък за разноски.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска им в размер на 10.77 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

И от двете страни се правят възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, които съдът намира за неоснователни, доколкото по възнагражденията не завишават значително размерите на минималните такива, определени в чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се отчете, че по делото за проведени повече от едно заседание и са извършени множество процесуални действия.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА К.С.Г. с ЕГН ********** ***9 да заплати солидарно на В.М.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** *** сумата общо от 3219.78 лв. (три хиляди двеста и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща направени от ищците разходи по лечението на ответника за заплатени имплант, медицински услуги и медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2016г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата, с която сума К.С.Г. се е обогатил без основание за сметка на ищците, като отхвърля иска в останалата му част за сумата от 58.83 лв. до пълния предявен размер от 3 278.61 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.С.Г. с ЕГН ********** да заплати на В.М.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** съразмерно с уважената част от иска, направените от ищците разноски в общ размер на 628.65 лв. (шестстотин двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), включващи заплатена държавна такса, такса за съдебно удостоверение и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.М.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** да заплатят на К.С.Г. с ЕГН **********, съразмерно с отхвърлената част от иска, сумата от 10.77 лв. ( десет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: