Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

341/2.6.2017г. , град Шумен  

Шуменският районен съд в публичното заседание на  тринадесети април  , през две хиляди и  седемнадесета    година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия,  гр.д.№3081   по описа за 2016  година, за да се произнесе взе предвид следното:                                                   

Предявен е иск с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск.

Депозирана е искова молба от Б.М.А. с ЕГН **********. адрес *** срещу   „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***,  седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***,  съдебен адрес ***  , в която посочва , че  17.11.2016 г. в 10.30 ч. представители на  ответника  и в присъствие на свидетели била извършена проверка на СТИ, което служело за измерване на доставена електрическа енергия на обект, находящ се в гр. Шумен, местността „Кованлъка“ представляващ Пункт. За проверката бил съставен Констативен протокол № 1300896/17.11.2016 г. в който било отразено, че  са установили развит мост между токова и напреженова бобина на трета система /фаза/. Болта на клемата бил развит и мостчето било в положени е без контакт, като по този начин консумираната електроенергия по тази трета система не се измервала от СТИ и съответно не се заплащала, като  ищецът твърди, че не е въздействал  на СТИ по никакъв начин. Заявява, че констативния протокол получил с писмо  изх. № 4340995/21.11.2016 г. в което го уведомявали, че в резултат на неточното измерване му е направено преизчисление на количеството потребена ел. енергия, като в последствие  била издадена фактура № 0249712786/21.11.2016 г. на стойност 1196.56 лв. със срок   за плащане  12.12.2016 г..  Ищецът излага, че поддържането на техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, в качеството му на негов собственик, и в този смисъл недобросъвестното  поведение на  ответника , не би следвало да води до неоснователното му  обогатяване  за сметка на потребителите, чрез извършване на корекции. Ищецът твърди, че   не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 196.56 лева, представляваща цената на преизчислена (коригирана) със справка за корекция № 404 13 от 21-11.201бг., количество електрическа енергията, съгласно фактура № 02497127Й6 от 21.11,2016 I,, установена, въз основа на констативен протокол № 1300896/17.11.2016 г,. за имот, находящ се в гр. Шумен, в местността „КОВЪНЛЪКА” представляващ Пункт. Претендира заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК  ответникът депозира отговор, в който заявява, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Заявява, че процесията сума представлява цената на определено въз основа на Справка за корекция № 40413 от 17.11.2016г. количество електрическа енергия, потребена през периода 20.08.2016 г.- 17.11.2016г. и се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ. Ответникът не оспорва, че между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на електромера на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол и в резултат от направените констатации е извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната, за което ответникът е издал фактура за процесната сума.  Ответникът заявява, че е  изпълнил поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Шумен, местност “Кованлъка”, представляващ пункт за варене на ракия, е абонатен № *** и клиентски № ***, като на 17.11.2016г.  е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване - електромер с фабричен № 1119020707115601, който обслужва обекта на ищеца, от служители на „Енерго - Про Мрежи” АД в присъствието на две лица- свидетели. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1300896/17.11.2016г., в който било отбелязано, че при проверката на СТИ в схемата му на свързване било установено, че елекромерното табло няма пломба и щит, което означавало, че потребителят е имал достъп до електромера. При проверка на самия електромер с  еталонен уред била отчетена грешка минус 11.7%. В констативния протокол била отразена следната констатация; „Развит мост между токова и напреженова бобина на трета система (фаза). Болтът на клемата е развит и мостът е в положение без контакт. По този начин, консумираната електроенергия по тази трета система (фаза) не се измерва от СТИ и, съответно, не се заплаща.” В момента на проверката е отчетено напрежение (товар) по третата система (фаза) от 0.7А. Електромерът  не бил  демонтиран и не е изпращан в БИМ за експертиза, т.к. в случая е установена промяна на схемата на свързване, при което служителите на „Енерго-Про Мрежи” АД са процедирали в съответствие с изискванията на чл.47. ал.6 от ПИКЕЕ. Ответникът твърди,  че извършената процедура не представлявала  и нямала характер на санкция към потребителя, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Във връзка с направените констатации ответникът съставя Справка за корекция № 40413/17.11.2016 г. и конкретизира размера на оспореното вземане като на 21.11.2016 г., с оглед изчисленията, извършени в Справката за корекция, ответното дружество издава фактура с № 0249712786/21.11.2016 г., на стойност 1196,56лв,, с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от 20.08.2016г, до 17.11.206 г., т.е. за период от 90 дни, която сума ответникът претендира да му бъде заплатена, както ида му бъдат присъдени сторените съдебни разноски.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че ищецът е клиент на ответното дружество и потребител на електрическа енергия, доставяна в имот  находящ се в гр.Шумен , местност „Кованлъка“ , представляващ Пункт за ракия  , с клиентски № ***.

От приетия по делото констативен протокол  №1300896/17.11.2016г.  се установява, че на посочената дата служители на „Енерго-Про Продажби ” АД,  са извършили проверка на средството за търговско измерване на горния адрес. В протокола същите са отразили, че на електромера има ведомствена пломба  с посочен номер и холограмен стикер  и развит мост между  напреженова и токова бобини  на трета система  в положение без контакт.  

Въз основа на констатациите от съставения протокол ответникът  е извършил едностранна корекция на сметката на абоната за минал период 20.08.2016г. до 17.11.2016г. , на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.2 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), като за същия период е начислил  сума в размер 1 196,56 лева  за разходвани от ищеца 7 920 кВтч ел.енергия. За целта е издадена фактура №0249712786/21.11.2016г.

По делото е назначена и изслушана СТЕ, според заключението на която налице е неизправност на СТИ и схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа  , в резултат на което е налице неотчитане от измервателните схеми на СТИ  на преминалата ел.енергия. В открито съдебно заседание ВЛ уточнява , че неизправността е в резултат на вмешателство , както и това вмешателство  може да бъде осъществено при режим на работа на СТИ , но само от лице с високи специализирани познания.

Като свидетели  са разпитани П.З. и С.Д. , които са служители в ответното дружество и са участвали в проверката , въз основа на която е изготвен цитирания по-горе констативен протокол.  И двамата твърдят , че лицето К. К.  , разпитано като свидетел по искане на ищеца , е присъствал при отваряне на трафопоста  ,  а А. А. , посочен като свидетел е  поканен да подпише протокола , като това е направено едва след приключване на проверката.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по предявения отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже пълно и главно основанието на вземането си, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване.

За извършената едностранна корекция ответникът се позовава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Съгласно посочените разпоредби ОУ, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ПИКЕЕ). Тези правила (чл.45, ал.1) от своя страна предвиждат, че когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на  метрологичен контрол и приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата, на който се позовава и ответникът. В раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на отчетен период с коректно измерване, но не по-дълъг от 90 дни.

Действително измененията на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г., предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (по аргумент от чл. 98а ал.2, т.6 вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал.2 от ЗЕ), които правила са приложими в случая, тъй като се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период, обаче, не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48, ал.1, чл.47 и чл.45 ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл.121 от ЗЕ), или най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание и абонатът е недобросъвестен.

Наред с това, според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. Съдът намира, че е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди.

В настоящия случай, дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. че върху него е въздействано  неправомерно, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице, базирани на съставения констативен протокол, по не се установява , че  именно ищецът или негов представител да е извършил манипулацията. В съображенията си по същество ответникът сочи решение по т.д.№5/2013г. на ВКС, І т.о., което е изолирано в сравнение с останалата изобилна съдебна практика по въпроса, също формирана по реда на чл.290 ГПК, която съдът изцяло споделя (решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС; решение № 12/06.03.2012 г. по търг. дело № 119/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС; решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 29/15.07.2011 г. по търг. дело № 225/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС) Всички цитирани решения са в насока на това, че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ, а основание за ангажиране отговорността на потребителя е налице при доказано виновно действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия.

Без значение за изхода на спора е обстоятелството дали констативният протокол съответства на правилата за изготвянето му , каквито възражения заявява ищецът , тъй като установената при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство е ирелевантна и не поражда право за ответника – доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период, доколкото той не доказва  виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Ето защо съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер 447,86 лева.

                                  Водим от горното съдът ,      

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б.М.А. с ЕГН **********. адрес ***  не дължи на „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***,  седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***,  съдебен адрес ***  сумата  1 196,56  (хиляда сто деветдесет и шест лева и петдесет шест ст. )лева  по  фактура №0249712786/21.11.2016г. , представляваща коригирана сметка за  електрическа енергия за периода от 20.08.2016г. до 17.11.2016г.  за имот, находящ се в гр.Шумен , местност „Кованлъка“ , представляващ Пункт за ракия  , с клиентски №  ***

                                   ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Б.М.А. с ЕГН **********, сумата от 447,86 (четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест ст.) лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен  в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                                                                                                                                                                                                     СЪДИЯ: