Р Е
Ш Е Н
И Е
152/6.3.2017г.
Шуменският
районен съд, ІV състав
на първи март 2017
година,
в публично
заседание, в следния състав:
Секретар: Д. Х.
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3083/2016 г. по описа на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.318 и сл. от ТЗ.
В исковата си молба до съда, ищецът „Т…“ ООД,
ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. С…, ул. В. Л. №23,
представлявано от Т. К.Т., излага, че по ч.гр.д.№2443/2016 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника „М.“ ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:
гр. Ш., ул. Б. №6, представлявано от П. К. Б., за сумата от 7 150.81
лева – главница, представляваща стойността на доставени на ответника В и К
части. Ответникът бил подал възражение
срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК, поради което ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, че по силата на сключен, в началото на януари 2012
г., неформален договор за доставка на В и К части, се задължил да доставя на
ответника предварително заявени от последния В и К части. За всяка доставка
била издавана и съответната фактура. Ищецът бил изпълнил точно задълженията си,
но ответникът не изпълнявал насрещните си задължения за своевременно заплащане
цената на доставените му стоки. Близо от година ответникът преустановил
плащанията по договора. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 7 150.81 лева, представляваща стойността на доставени, през периода от
месец август 2012 г. до месец октомври 2012 г., В и К части, съгласно сключен в
началото на месец януари 2012 г. неформален договор за доставка на В и К части, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен,
не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, ищецът чрез процесуалния си представител, в писмена молба прави
искане, за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът не се явява в
съдебно заседание, като не изпраща и представител.
Така
предявената молба се явява допустима,
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения
иск – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от
неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните в посочения от ищеца смисъл. Установен е и размерът на дължимото
плащане.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ
размер на 646, 06 лева /443, 03 лева, разноски, извършени в заповедното
производство и 203, 30 лева, разноски, извършени в исковото производство/.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „М…“ ООД,
ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., ул. Б.. №6, представлявано
от П. К. Б.,
дължи на „Т.“ ООД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр. .., ул. В. Л. №23, представлявано от Т. К.
Т.сумата от 7 150.81 лева /седем
хиляди сто и петдесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
стойността на В и К части, доставени на ответника през периода от месец август
2012 г. до месец октомври 2012 г., съгласно сключен, в началото на месец януари
2012 г., неформален договор за доставка на В и К части, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,
присъдени по ч.гр.д. №2443/2016 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА
„М..“
ООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. Б. №6,
представлявано от П. К.Б., да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК…, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. В.Л.№23, представлявано от Т. К. Т., сума в общ
размер на 646, 06 лева /шестстотин
четиридесет и шест лева и шест стотинки/, представляваща извършените по
делото разноски съразмерно уважената част от иска, от която 443, 03 лева,
разноски, извършени в заповедното производство и 203, 30 лева, разноски,
извършени в исковото производство.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4
от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :