Р Е Ш Е Н И Е
156/7.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3105 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.234,
ал.1 от ЗМВР.
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба от П.В.П., с ЕГН**********,***, чрез адв.С. С. от
ШАК срещу *** на РБ, представлявано от министъра на отбраната, с адрес:
гр.София, ул.“***” №3. Ищецът твърди, че на 10.08.1999 год. в гр.Шумен при изпълнение на задълженията си
като военнослужещ претърпял трудова злополука, по повод на което бил
инвалидизиран. В исковата молба излага, че въз основа на заведени от негова
страна искови претенции, касаещи различни времеви периоди с влезли в сила
съдебни решения му били присъдени обезщетения за претърпени имуществени вреди в
резултат на трудовата злополука, съставляващи разликата между неполучено брутно
възнаграждение и получената пенсия за съответния период. Предмет на настоящия
иск е периода от м.август 2015 год. до м.ноември 2016 год. включително.
Заявява, че през посочения период от време не е работил и не е получавал други
възнаграждения за труд. Счита, че общо за процесния период би получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 15792 лева, а получените от негова страна
като пенсия парични суми били в общ размер на 4203.66 лева.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 11588.34 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, претърпяна като
военнослужещ при изпълнение на служебните му задължения, съставляващо разлика
между неполученото брутно трудово възнаграждение и получената пенсия за периода
от м.август 2015 год. до м.ноември 2016 год. включително, сумата от 1512.72
лева, представляваща законна лихва върху главницата за посочения период,
считано от датата на настъпване на изискуемостта на вземането – 01.09.2015 год.
до датата на предявяване на исковата молба – 13.12.2016 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С. С. от ШАК, като поддържат исковата молба и
молят същата да бъде уважена.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът
оспорва изцяло предявения иск, като заявява, че счита същия за неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищецът е бил освободен от военна служба, поради настъпила
негодност за такава, считано от 31.05.2001 год., като в същото време договора с
ищеца е следвало да бъде прекратен на 31.05.2003 год. поради придобиване право
на пенсия. В отговора на исковата молба ответникът заявява, че общо на ищеца по
влезли в сила решения били присъдени обезщетения за имуществени вреди и
мораторни лихви за периода от 2006 год. до 2012 год., като по този начин счита,
че ищецът е получил обезщетение в пълен обем на всички възможни вреди –
имуществени и неимуществени, включително пропуснати ползи от претърпяната
трудова злополука. Счита, че по този начин спора между страните за това дължи
ли се обезщетение, характера на същото, неговия размер, включително и размера
на дължимата лихва за забава по чл.86 от ЗЗД бил решен от съдилищата със сила
на присъдено нещо и е недопустимо неговото пререшаване, доколкото счита, че
между делата е налице тъждество в страните, основанието и търсената защита. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание за
ответника не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът П.В.П. е работил като старшина
на кадрова военна служба при ВВУАПВО „***“, гр.Шумен, като на 10.08.1999 год. при
изпълнение на поставена му задача за отремонтиране на водопроводна инсталация в
столовата на АТД, пропаднал от височина 4-5 метра и от удара получил
наранявания в главата, гръбнака и гръдния кош представляващи средна телесна
повреда, получена в резултат на трудова злополука. От месец януари 2001 год. е
освидетелстван с трайна загуба на трудоспособност, а от 01.01.2005 год. е
пенсиониран със 72 % намалена работоспособност поради инвалидност.
На основание чл.49 във вр. с чл.45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с Решение по ГД
№681 по описа за 2003 год. на ШОС, на ищеца било присъдено обезщетение, за
имуществени вреди за разликата между получаваното възнаграждение и получаваните
пенсии за инвалидност за период до месец януари 2006 год. С влязло в сила
решение по ГД №2712 по описа за 2009 год. на ШРС, му е присъдено обезщетение на
същото основание, за периода до месец 06.2009 год. С влязло в сила решение по ВГД
№333 по описа за 2013 год. на ШОС на ищеца е присъдено обезщетение на същото
основание за периода от м.08.2009 год. до м.03.2012 год., а с решение по ГД
№449 по описа за 2015 год. на ШОС му е присъдено същото обезщетение за периода
от м.април 2012 год. до м.юли 2015 год.
С разпореждане №**********, считано
от 01.07.2015 год. на ищеца е определена пенсия в размер на 260.61 лева, а с
разпореждане №**********, считано от 01.07.2016 год. е определен размер на
пенсията 267.39 лева.
Видно от Експертно решение
№1460/100/11.06.2015 год. на ТЕЛК от 11.06.2015 год., при последното
преосвидетелстване на лицето е установена 54 % неработоспособност, по причина
травматични увреждания, вследствие на твърдяната трудова злополука, като е
констатирано, че ищецът освен травматичните увреждания от трудовата злополука,
описани и в предходните решения е развил и тревожно-депресивно разстройство и
маниен синдром с редица съпътстващи го симптоми, като срокът на последното
преосвидетелстване и намалената работоспособност е до 01.06.2018 год.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Пълномощно, Решение от 25.07.2006 год. по ГД №681/2003 год. по описа на
ШОС, Решение от 12.01.2007 год. по ВГД №355/2006 год. по описа на ВАпС, Решение
№260/15.06.2009 год. по ГД №2853/2008 год. по описа на ВКС, Решение
№8/13.01.2010 год. по ГД №2712/2009 год.
по описа на ШРС, Решение от 18.07.2013 го по ВГД №333/2013 год. по описа на
ШОС, Решение №4/07.01.2016 год. по ГД №449/2015 год. по описа на ШОС,
Определение №82/04.02.2005 год. по ЧГД №358/2004 год. по описа на ВКС,
Експертно решение №1460/100/11.06.2015 год., Декларация, Справка – избор за
разпореждане за пенсия – 2 бр., Справка за изчислени лихви и Пълномощно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По отношение възражението на ответника за
недопустимост на производството, с оглед на обстоятелството, че спорът бил
решен от съдилищата със сила на присъдено нещо, доколкото общо по съдебните
дела на ищеца били присъдени 77 080.03 лева обезщетения за имуществени вреди и
мораторна лихва за периода от 2006 год. до 2012 год. и по този начин бил получил обезщетение в
пълен обем на всички възможни вреди – имуществени и неимуществени, вкл.
пропуснати ползи от претърпяната на 10.08.1999 год. трудова злополука, съдът
намира същото за неоснователно. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че съществува тъждественост в предмета, страните
и основанието по настоящото дело и
цитираните по-горе дела. В същото време обаче в настоящото производство ищецът
претендира обезщетение по чл.49 от ЗЗД за периода от м.август 2015 год. до м.ноември
2016 год. включително, който период не е бил предмет на исковете по предходните
съдебни производства между страните и за който период няма влязло в сила
съдебно решение. В тази връзка ищецът основава исковата си претенция с
Експертно решение №1460/100/11.06.2015 год. на ТЕЛК от 11.06.2015 год., като
срока на освидетелстването е тригодишен и изтича на 01.06.2018 год. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че както е посочено и в решенията на
предишните съдебни инстанции, в съдебната практика е установен принципа, че всяко ново преосвидетелстване за определен
период съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за ищеца
възниква правото на иск за вреди за същият период. Доколкото за периода след
м.август 2015 год. липсва постановен съдебен акт със сила на присъдено нещо,
така предявеният иск се явява допустим. В този смисъл са Решение №286/16.07.2010
год. на ВКС по гр.д. №69/2009 год. ІV г.о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от
ГПК, опр. №500/18.05.2009 год. на ВКС по гр.д. №425/2009 год. ІІІ ГО, опр
№1060/29.10.2010 год. на ВКС по гр.д. №800/2010 год. ІІІ г.о., за които съдът счита, че намират приложение и в
настоящият случай, въпреки, че са постановени по искове по чл.200 ал.3 от КТ. В
този смисъл е и Решение №4/07.01.2016 год.
на ШОС по гр. дело №449 по
описа за 2015 год., което е постановено по същия
казус между същите страни, но за предходен период.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника, направено в отговора на исковата молба, че искът е неоснователен,
поради факта, че договорът за кадрова военна служба с ищеца е щял да бъде
прекратен на 26.12.2003 год., поради придобиване право на пенсия. В тази връзка съдът съобрази константната
съдебна практика, съгласно която настоящото обезщетение може да се претендира
до навършване на съответната пенсионна възраст. Съгласно чл. 160, ал. 1, т. 2
ЗОВСРБ, пределната възраст за военна служба, за сержантите(старшините), е 52
години, като видно от материалите по делото ищецът е навършил същата на
07.12.2016 год., която дата е след крайната дата на периода, за който ищецът
претендира обезщетение.
За ангажиране отговорност за вреди на възложителя
на работа, е необходимо да са налице следните предпоставки – възлагане на
работа на физическо лице, вреда, наличие на причинна връзка, като в случая
вредите следва да са пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова
злополука. В настоящия случай не се спори между страните по делото относно
съществуването на служебно правоотношение в твърдения в исковата молба период,
настъпването на трудова злополука и освобождаването на ищеца от военна служба.
Тези обстоятелства се установяват и от
приложените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и от
влезлите в сила съдебни решения, касаещи различни времеви периоди, в които е
прието за установено, че са налице всички елементи от фактическият състав на
чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените му
вреди от настъпилата трудова злополука по време на изпълнение на служебните му
задължения. Поради изложеното се налага извода, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за реално претърпените
от него вреди, произтичащи от невъзможността същият да изпълнява служебните си
задължения по съществувалото
правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил трудоспособен, по
причина, че здравословното му състояние е влошено и не може да изпълнява тази
дейност, поради което определянето на размера на обезщетението следва да се
основава на онова възнаграждение, което би получил, ако увреждането не беше
настъпило, като се вземе предвид възнаграждението, което към момента на
изискуемостта на претенцията би получавало лицето, ако не е бил прекратен договорът му за тази длъжност
и той бе продължил да я заема.
Видно от приложеното по делото Експертно решение
№1460/100/11.06.2015 год. на ТЕЛК от 11.06.2015 год., при последното преосвидетелстване
на лицето е установена 54 % неработоспособност,
по причина травматични увреждания, вследствие на твърдяната трудова
злополука, като е констатирано, че ищецът освен травматичните увреждания от
трудовата злополука, описани и в предходните решения е развил и
тревожно-депресивно разстройство и маниен синдром с редица съпътстващи го
симптоми, като срокът на последното преосвидетелстване и намалената
работоспособност е до 01.06.2018 год. Предмет на настоящия иск е периода от
м.август 2015 год. до м.ноември 2016 год. включително, който период попада
изцяло в срока на последното освидетелстване.
С разпореждане №**********, считано от 01.07.2015
год. на ищеца е определена пенсия в размер на 260.61 лева, а с разпореждане №**********,
считано от 01.07.2016 год. е определен размер на пенсията 267.39 лева. Следователно за посочения период от
01.08.2015 год. – 30.11.2016 год. ищецът е получил под формата на пенсии общо
сумата от 4203.66 лева.
В същото време основното месечно възнаграждение за
длъжността, която ищецът е заемал, а именно старшина І степен, съгласно т.V от Приложение №1 към
чл.1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ №184 на МС от 17.07.2015 год. за заплатите на
военнослужещите и на цивилните служители по Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, считано от
01.01.2015 год. е в размер на 705 лева. Съгласно разпоредбата на чл.213
от ЗОВСРБ на военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение за
продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто
за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от 40 на сто. В
настоящия случай, въпреки, че от страна на ищеца не са представени
доказателства в тази насока, не се спори между страните, че дължимото на ищеца
допълнително възнаграждение следва да бъде изчислено в максималния посочен в
закона размер, а именно 40 на сто. В този смисъл съдът съобрази и
обстоятелството, че в същия размер е било изчислено и присъдено и обезщетението
на ищеца за предходните периоди, по отношение на които са налице влезли в сила
съдебни актове.
Следователно разликата между
брутното месечно възнаграждение, което би получил ищеца, изчислено по начина,
посочен в разпоредбата на чл.212-чл.214
от ЗОВС за длъжност с военно звание старшина І степен, ако не бе настъпила трудовата
злополука /15792 лева/ и получените пенсии
/4203.66 лева/, е в размер на 11588.34 лева. Размерът на обезщетението е изчислен
съобразно възнаграждението за длъжността старшина І степен, както е определено
обезщетението на ищеца и за предходният период, за който има влезли в сила
решения.
А с оглед на изложеното съдът намира, че искът с
правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло в претендирания от ищеца размер от 11588.34 лева.
На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или
служителят има право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. В
настоящия случай, имайки предвид периода, за който ищецът претендира дължимото
му се обезщетение, се налага извода, че на ищеца следва да се присъди законната
лихва върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от 01.09.2015 год.,
датата когато е станало изискуемо обезщетението за м.август 2015 год. до 12.12.2016
год. - датата преди датата на предявяване на иска. Лихвата следва да бъде
определена и присъдена глобално върху сумата от 11588.34 лева за периода от 01.09.2015 год., когато е
станало изискуемо обезщетението за м.август 2015 год. до 12.12.2016 год., а не
върху всяка една сума месечно. В този смисъл е и константната съдебна практика,
а и постановените съдебни решения, касаещи обезщетението за предишни
претендирани от ищеца периоди.
Размерът на законната лихва върху сумата от
11588.34 лева за периода от 01.09.2015 год. до 12.12.2016 год., определен от
съда по реда, предвиден в разпоредбата на чл.162 от ГПК с помощта на компютърна
програма е 1512.72 лева, който размер напълно съвпада с размера, претендиран от
ищеца в исковата молба.
Предвид
гореизложеното искът по чл.86 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло за претендирания от ищеца размер от 1512.72 лева.
Ответникът
дължи заплащане и на законната лихва върху главницата от 11588.34 лева, считано
от датата на предявяване на иска – 13.12.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца и сумата от 1216 лева, включваща направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължащите се държавни такси по уважените искове в общ размер на 524.04 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА *** на РБ, представлявано от министъра на
отбраната, с адрес: гр.София, ул.“***” №3 да
заплати на П.В.П., с ЕГН**********,***, чрез адв.С. С. от ШАК на основание
чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД
сумата от 11588.34
лева /единадесет хиляди петстотин
осемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/ - имуществени вреди,
представляващи разликата между брутното
месечно възнаграждение, което би получил ищеца и получаваната пенсия за периода
от м. август 2015 год. до м.ноември 2016 год. вкл., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -13.12.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА *** на РБ, представлявано от министъра на
отбраната, с адрес: гр.София, ул.“***” №3 да
заплати на П.В.П., с ЕГН**********,***, чрез адв.С. С. от ШАК на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 1512.72 лева /хиляда петстотин и дванадесет лева и седемдесет
и две стотинки/, представляващи законната лихва върху дължимото обезщетение в
размер на 11588.34 лева за периода от 01.09.2015 год. до 12.12.2016 год.
ОСЪЖДА *** на РБ, представлявано от министъра на
отбраната, с адрес: гр.София, ул.“***” №3 да
заплати на П.В.П., с ЕГН**********,***, чрез адв.С. С. от ШАК на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1216
лева /хиляда двеста и шестнадесет/,
представляваща направени от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
ОСЪЖДА *** на РБ, представлявано от министъра на
отбраната, с адрес: гр.София, ул.“***” №3 да
заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 524.04 лева /петстотин
двадесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху
уважените искове, както и 5.00 лева /пет лева и
нула стотинки/ - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: