Р Е Ш Е Н И Е
514/7.8.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 06 (шести) юли Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3129 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба, ищецът „ОТП факторинг България” ЕАД гр.
София твърди, че на 03.10.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Л.Т.И. бил
сключен договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит. По силата на
същия, на ответника бил предоставен кредитен лимит в размер на 5000,00 лева. На
28.01.2010 г. между страните бил подписан анекс към договора, като по силата на
същия и предвид задължението към този момент на И., възлизащо на 5511,00 лв.,
било договорено, че последният ще издължи тази сума до 30.03.2015 г. Тъй като
ответникът не изпълнил задълженията си по договора, на 19.04.2011 г. банката
депозирала пред ШРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 1586/2011 г. по
описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, И. подал възражение. На 16.08.2012
г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания, по силата на който банката прехвърлила на „ОТП факторинг България“
ЕАД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу И.. В съответствие с
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното
прехвърляне. Моли съда да постанови решение, по силата на което моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответника Л.И. да му заплати
следните суми: 5571,00 лв.,
представляваща задължение за връщане на заета сума по договора за кредит от 03.10.2008
и анекса към него от 28.01.2010 г. г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба; 1190,07
лв., представляващо задължение за плащане на лихва, вкл. и такса закъснение за
периода 23.07.2010 г. – 18.04.2011 г. върху заета сума по договора за кредит, както и разноските по делото.
По делото е допуснато участие на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД гр. София.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите като неоснователни. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
Третото лице-помагач не взема становище по предявените искове.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.10.2008 г. е, че „Банка ДСК“ ЕАД гр. София предоставило на Л.Т.И. кредитна карта с кредитен лимит в размер на 5000,00 лева. По делото е представена молба от ответника до банката с искане предоставения му кредит да бъде преструктуриран. Въз основа на същата, на 30.03.2010 г. страните подписали анекс № 1 към договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 04.10.2008 г. Същите постигнали съгласие срокът за издължаване на кредита да бъде 60 месеца, считано от подписване на анекса, като крайна падежна дата е посочена 30.03.2015 г. Сочи се, че към датата на подписване на анекса остатъкът от дълга възлиза на 5511,00 лв., като ще се издължава на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, с падеж – 20-то число на месеца. В чл. 7 от анекса, страните предвидили, че кредитополучателят плаща лихва, както и начина на формирането ѝ.
От приложеното ч.гр.д. № 1586/2011 по описа на ШРС се установява, че „Банка ДСК” ЕАД подало по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 19.04.2011 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 989/20.04.2011 г. срещу ответника и М. Л. Т. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство осъдителни искове. Срещу издадената заповед, длъжникът Л.И., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 25.10.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
Съдът констатира от представения договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012 г., че банката прехвърлила на „ОТП факторинг България“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приемо-предавателен протокол към договора, в който под № 2701 фигурира вземане на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника по описания по-горе договор. По делото е представено недатирано пълномощно, по силата на което банката упълномощава цесионера да уведоми от нейно име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 16.08.2012 г. за сключването на последния. Съдът констатира от писмо от 03.09.2012 г., че „ОТП факторинг България“ ЕАД изготвило уведомление до ответника за сключения договор за прехвърляне на вземания, като липсват доказателства за връчването му.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключените между банката и ответника договори за кредит, от ответника са усвоени суми в брой в размер общо на 4100,00 лв. през периода 03.10.2008 г. – 11.08.2009 г., за което са начислени такси и лихви в общ размер на 2499,00 лв. И. усвоил реално сума в размер на 4100,00 лв. Вещото лице заключава, че задълженията на ответника по процесните договори възлизат, както следва: главница в размер на 5571,00 лв., лихви за период до 18.04.2011 г. в размер на 1190,07 лв. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от страна на ответника.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 03.10.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Л.И. бил сключен договор за предоставяне на кредитна карта, по силата на който банката предоставила на последния карта с кредитен лимит до 5000,00 лв. поради обстоятелството, че И. усвоил на няколко пъти сума в общ размер 4100,00 лв., но не изпълнил задължението си за връщане на сумите, на 30.03.2010 г. страните подписали анекс, по силата на който кредита на ответника бил преструктуриран и същия поел задължение да върне дължимата от него сума в общ размер 5511,00 лв., като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 60 месеца и крайна падежна дата – 30.03.2015 г., съобразно погасителен план.
В случая предсрочна изискуемост на задълженията на И. не е настъпила съобразно приетото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като „Банка ДСК“ ЕАД не е уведомила длъжника за това преди да депозира заявление по чл. 417 от ГПК в ШРС.
На следващо място: съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП факторинг България“ ЕАД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу Л.И. по процесния договор за кредит. Банката упълномощила цесионера да уведоми от нейно име длъжника за извършената цесия. Последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба, но надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
Доказа се, че ищцовото дружество придобило чрез сключения с банката договор от 16.08.2012 г. вземанията срещу ответника по процесния договор за кредит. Съобразно приетото по-горе, следва да се счита, че И. е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 12.01.2017 г. и спрямо същия прехвърлянето има действие именно от тази дата.
Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 5571,00 лв., както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на И.. Тоест, същият не е изпълнил задължението си по договора за кредит да върне заетата му сума.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо неизплатени вноски по процесния договор, като е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Видно от сключения между страните договор е, че крайната падежна дата за връщане на заетата сума е 30.03.2015 г. Именно от тази дата, по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече погасителната давност, а не от датата на снабдяване с изпълнителен лист от банката или от предходно твърдяна дата на настъпила предсрочна изискуемост, тъй като такава не се е осъществила. В случая претенцията е предявена на 15.12.2016 г., а изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на 30.03.2015 година. Поради това, предвид неизтичането на предвидения в закона петгодишен срок, следва да се приеме, че вземането на „ОТП факторинг България“ ЕАД гр. София срещу Л.Т.И. за сума в размер на 5571,00 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.10.2008 г. и анекс към него от 30.03.2010 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 16.08.2012 г. не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5571,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 15.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД:
Съгласно
нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение
при неизпълнение в анекса към договора. Доказа се, че в случая е налице
неизпълнение от страна на ответника на парично задължение. Съгласно заключението
по изготвената ССЕ, размерът на обезщетението за забава за претендирания период
23.10.2010 г. – 18.04.2011 г. възлиза на 1190,07 лева.
Ето защо,
съдът намира, че и тази претенцията се явява основателна и доказана, при което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца цитираната сума в размер, представляваща задължение за плащане на обезщетение
за забава върху заета сума по процесния договор, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство и материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски в исковото производство по разгледаните осъдителни искове в размер на 592,84 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.Т.И. с ЕГН **********,***
да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***2, със седалище гр.
София, адрес на управление гр. София 1000, обл. София, район Оборище, бул. ***,
представлявано от И. Г. Д.-М., на основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД, сума в размер на 5571,00
лв. (пет хиляди петстотин седемдесет и един лева), представляваща задължение за връщане на заета
сума по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.10.2008
г. и анекс към него от 30.03.2010 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Л.И.,
прехвърлено на „ОТП факторинг България“ ЕАД чрез сключен договор за цесия от
16.08.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Л.Т.И. с ЕГН **********, да
заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, на основание чл. 288 от
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 1190,07
лв. (хиляда сто и деветдесет лева и 07 стотинки), представляваща задължение за обезщетение („лихва за
просрочие”; „такса закъснение”) за неплатени в срок, през периода от 23.07.2010
г. до 18.04.2011 г., главни парични задължения по договор за издаване на кредитна карта с
револвиращ кредит от 03.10.2008 г. и анекс към него от 30.03.2010 г., сключени
между „Банка ДСК“ ЕАД и Л.И., прехвърлено на „ОТП факторинг България“ ЕАД чрез
сключен договор за цесия от 16.08.2012 г.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „ОТП факторинг България“ ЕАД,
разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Л.Т.И. да заплати на „ОТП факторинг България“ ЕАД направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 592,84 лв. (петстотин деветдесет и два лева и 84 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: